Ползите от членството на България в ЕС са много повече от негативите

България се интегрира, навлиза и се налага на един от най-големите парични пазари в света, коментира още Ганев. Като пряк резултат на членството на България в ЕС голям брой български бизнеси получиха възможност да се интегрират във веригите на добавена стойност в рамките на европейското производствено пространство. Това допринася за излизане на български производители на нови пазари, но и разрешава перспективи за увеличена конкурентоспособност.

„Имаме подобрена инфраструктура. Не само че количеството магистрали, завършени и влезели в експлоатация, се е удвоило с членството, и то финансирано предимно от европейски фондове, но и огромно количество пътища в България са рехабилитирани и са доста по-добри отколкото бяха поради участието и финансирането на ЕС“, каза още Ганев.

Колегата му Даниел Смилов допълни още, че ползите за гражданите също са съществени, като те включват образование, защита правата на пациентите, защита на потребителите, екологични стандарти и др.

„През последните години в България бяха въведени високи екологични стандарти, но остават и известни предизвикателства в сферата“, каза той, пояснявайки, че основните предизвикателства са свързани с качеството на чистия въздух, по-стриктното прилагане на правилата за Натура 2000, пречистването на отпадъчните води и намаляването на количеството депонирани отпадъци. Той припомни, че средствата за околната среда е най-високият дял от всички структурни фондове.

Една от областите, в които няма позитивно развитие, са медиите, се посочва в доклада. Имаме влошаване на показателите на медийна свобода, и то на нива, които не са характерни за европейски държави, поясни Смилов.

Финансово неустойчивите медии са особено податливи на икономически и политически влияния, които ги оставят в зависимост и влошават медийната среда. Индиректно зависимите от държавно финансиране медии все повече губят независимостта си от държавата и престават да бъдат неин коректив, се казва в доклада. Много медии, поради продължаващите финансови затруднения, влошават и качеството на своята журналистика.

Експертът коментира, че българските правителства са взели мерки за осветляване на собствеността в медиите, за справяне със съществуващите монополи, но тези мерки по общи оценки са недостатъчни, което обяснява свличането на България в медийните показатели.

„Средствата, които постъпват от Европейския съюз, като че ли влизат в този модел, или поне не помагат за преодоляването му. ЕС по-скоро е оставила този сектор в суверенните права на отделните членки. Затова и не можем да отчетем позитиви, но това се дължи по-скоро на националното управление“, поясни Смилов.

Експертите поясниха, че това е работна версия на доклада, като продължават да се събират мнения и допълнителна информация. Финалният доклад, изготвян по заявка на Европейската комисия в България и Информационно бюро на Европейския парламент за България, ще бъде представен за Деня на Европа - 9 май.