Задава ли се краят на играта с минималните прагове?

Статистиката на НСИ за второто тримесечие на годината показва нарастване на заетите до 3 581 хил. души. (т.е. преди кризата). Ръстът на заетите обаче се забавя, делът на дългосрочно безработните остава висок, а недостигът на работна ръка става все по-остър, което навежда на мисълта, че потенциалът за нови работни места започва да се изчерпва.

Същевременно производителността на труда през второто тримесечие на 2016 г. остава на същото ниво спрямо второто тримесечие на миналата година. При сравнително ниските стойности за България, производителността има потенциал да нараства с по-бързи темпове, но това продължава да не се случва. За пример може да послужи Румъния, която през 2004 г. е с най-ниската производителност в ЕС (33,7% при 34,7% в България при ЕС=100), но до 2015 г. производителността на труда в страната нараства с 26,3 п.п. и достига 59%, а в България – с 8,7 п.п. и достига 43,4%. Така от 2006 г. насам производителността на труда в България е най-ниската в ЕС и над четири пъти по-ниска от тази в първенеца Ирландия през 2015 година. 

На фона на ниската производителност минималната работна заплата (МРЗ) се повишава скокообразно, а минималните осигурителни доходи (МОД) за тази година имаха рекордно увеличение през последните няколко години.

Стряскащ е фактът, че през второто тримесечие на 2016 г. спрямо същия период на 2000 г. производителността на труда се е повишила с 230%, а МРЗ – с 460% или точно двойна разлика. МОД пък продължават да се увеличават (дори през 2009 г. се увеличиха с над 20%, подценявайки кризата) въпреки предупрежденията на Европейската комисия и други международни институции, че административното повишаване на разходите за труд може да попречи на възстановяването на пазара на труда и по-специално - на заетостта на нискоквалифицираните.   

В условията на ниска и ненарастваща производителност на труда, постоянното увеличаване на административно определяните минимуми за заплащане и осигуряване се превръща в най-дискриминиращата политика срещу нискоквалифицираните и хората без опит и образование. Това се вижда и от високия дял на дългосрочно безработните и ниската икономическа активност и висока безработица при младежите. 

Работодателските организации в България и в момента настояват за отпадане на МОД и процедурата за определянето им за следващата година буксува. Много пъти сме писали за негативните ефекти от МОД (тук), липсата на аргументи за тяхното определяне (тук) и фарса при договарянето им (тук).

Същевременно, единствено за целите на популизма, правителството бясно увеличава МРЗ, което на практика повишава дела на хората, които няма да бъдат наети или поне - не официално. Извън всякаква логика синдикатите и често правителството считат, че могат да определят заплатите на пазара на труда без оглед на производителността, възможностите, търсенето и предлагането. Стигна се дотам, че в началото на годината в почти половината области в България МРЗ надхвърля 60% от средната работна заплата, което означава все по-трудно наемане на нискоквалифицираните и задълбочаване на проблемите на пазара на труда точно в най-бедните райони.

Основният проблем остава безразборното оскъпяване на труда в условията на структурна безработица и ниска производителност на труда. Управляващите би трябвало да обърнат внимание на първопричините за случващото се на пазара на труда като образование на работната сила и благоприятна бизнес среда, а не изкуствено да влияят върху резултата, задълбочавайки още повече проблемите.