ЕЦБ: България не покрива критериите за присъединяване към еврозоната

Нито една от седемте страни кандидатки за присъединяване към еврозоната, между които е и България, не изпълнява условията за влизане, посочва Европейската централна банка (ЕЦБ) в доклад, цитиран от Market Watch.

В доклада, включващ България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, се посочва, че като цяло икономиките на страните са стабилни, но законите не са в съответствие със стандартите на ЕЦБ.

„Седемте разглеждани държави отговарят на повечето икономически критерии, но никоя от тях не покрива всички изисквания, предвидени в договора, включително тези за правна конвергенция“, обясняват от ЕЦБ.

„В нито една от седемте страни правната рамка не отговаря напълно на всички изисквания за приемането в зоната на единна валута“, допълват от банката.

„Несъвместимостите продължават по отношение на независимостта на централната банка, по-специално в контекста на институционалната и финансова независимост на централните банки“, уточняват от ЕЦБ.

При всички разглеждани страни, с изключение на Хърватия, има „несъвместимост по отношение на забраната за парично финансиране и правната интеграция на съответните централни банки в системата на еврозоната“.

От банката посочват, че „ще мине време, преди еврозоната да включи още членове към настоящите 19 страни“.

ЕЦБ публикува оценката си най-малко веднъж на всеки две години. В доклада не са включени Дания и Великобритания, които макар че са членки на ЕС, имат специални режими, които не изискват от тях присъединяване към единната валута. 

Присъединяването към еврозоната е задължително за България, но не е обвързано със срок. Точната дата зависи от присъединяването към Валутно-обменния механизъм, или т. нар. „чакалня“ на еврозоната. Очаква се дотогава България да запази фиксирания курс на лева.

Какво пише в доклада за България

През април 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлация в България бе -1,0%, т.е. доста под референтната стойност от 0,7% по критерия за ценова стабилност. През последните десет години този темп се колебаеше в относително широк диапазон от -1,7% до 12,6%, като средно за периода беше висок и възлизаше на 3,6%.

Гледайки в перспектива, съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България, пише в доклада. Възможно е процесът на догонване да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо тази в еврозоната. За да се избегне възникването на прекомерен ценови натиск и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика.

През 2015 г. дефицитът и дългът на сектор „държавно управление“ в България отговаряха на маастрихтските критерии. От 2012 г. насам България подлежи на мерките по предпазния лост, залегнали в Пакта за стабилност и растеж.

През 2014 г. дефицитът превиши референтната стойност от 3% от БВП. Европейската комисия обаче оцени свръхдефицита като извънреден и временен, което не налага откриването на процедура при прекомерен дефицит.

Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2016 г. показва риск от известно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната цел както през 2016 г., така и през 2017 г. При това в дългосрочен план България е изправена пред средно големи рискове за фискалната устойчивост, отчасти поради очакваното нарастване на свързаните със застаряването на населението разходи за медицинско обслужване и дългосрочни здравни грижи.

Допълнителни реформи в тези области и по-нататъшен напредък към постигането на средносрочната цел в съответствие с изискванията на мерките по предпазния лост са от ключово значение за гарантирането на стабилни публични финанси в средно- и дългосрочен хоризонт, препоръчват от ЕЦБ.

Валутният курс на българския лев е фиксиран към еврото на равнище 1,95583 лева за 1 евро в рамките на паричен съвет, се припомня в доклада.

През последното десетилетие състоянието на текущата и капиталовата сметка на платежния баланс на България се подобри, макар че нетните чуждестранни пасиви на страната остават значителни.

През референтния период от май 2015 г. до април 2016 г. дългосрочният лихвен процент в България бе средно 2,5%, оставайки под референтната стойност от 4,0% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Дългосрочният лихвен процент в България се понижаваше от 2009 г. насам, като 12-месечният среден лихвен процент спадна от над 7% до под 3%. 

Създаването на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, Европейската комисия избра България за задълбочен преглед в своя „Доклад за механизма за предупреждение за 2016 г.“ и заключението е, че в страната съществуват прекомерни макроикономически дисбаланси.

България би имала полза от широкообхватни структурни реформи за подобряване на институционалната и бизнес среда. За да се запази финансовата стабилност, от ключово значение е властите да завършат прегледа на качеството на активите и стрес тестовете във финансовия сектор и допълнително да усъвършенстват надзорните практики, препоръчват от ЕЦБ.

Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране и правна интеграция в Евросистемата. България е държава членка на ЕС с дерогация и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждането на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора, пише още в доклада.

Подробния доклад на ЕЦБ на български език може да прочетете тук