Младите в България не искат да започнат работа за под 1000 лв.

Младежите не желаят да започнат работа за заплата под 1000 лева, а за работодателите вече се налага да въвеждат бонуси "редовно явяване на работа", за да накарат младите хора да идват на работното си място всеки ден. Това заявиха проф. Катя Владимирова от Института за изследване на населението и човека към БАН и Иво Царев, председател на УС на Стопанската камара - Смолян, на дискусия за младите предприемачи, организирана от Българската стопанска камара (БСК).

Не демографската ситуация в страната, а тъжното заключение, че трудът вече не е ценност за младите хора, е по-големият проблем за развитието на предприемачеството в България, казаха експертите на форума.

Младежите, които нито работят, нито учат, в България са вероятно около 300 хил., каза Катя Владимирова. По думите й от този факт загубите за икономиката ни са много големи. Щетите не могат да се равняват дори и от тези от външна емиграция.

Експертът цитира данни, според които две трети от намалението на населението в страната се дължи на превес на смъртността над раждаемостта, а на емиграция - една трета.

Тя посочи, че делът и броят на населението до трудоспособна възраст намалява 16 години - от 21,6 на сто през 1990 г. до 14,6 на сто през 2010 г. , но в последните години остава непроменено.

Населението в трудоспособна възраст се увеличава от 55,5 на сто на 62,7 на сто от 1990 г. до 2010 година и неизменен остава през последното десетилетие делът на населението от високите възрастови групи - под 23 на сто.

Според Катя Владимирова тези данни могат да се тълкуват, че имаме достатъчно население, проблем обаче е ниската икономическа активност на трудоспособното население и високият дял на хората, които нито учат, нито работят.

Проф. Владимирова смята, че за този проблем не се говори достатъчно в обществото, а всички търпим загуба от хората, които нито плащат данъци, нито се осигуряват.

Тези младежи се издържат най-често от родители в чужбина. Те изпитват страх, че ако започнат работа, ще изгубят родителската издръжка, която обикновено е по-висока от заплатата, която биха получавали, обясни Владимирова. Според нея вече никой в България не смята, че с труд ще стане по-богат.

Тя призова за управленски решения, насочени към групата на нищоправещите, която до голяма степен ще определя бъдещето на страната.

Предприемачество за възрастните хора

Необходими са ниши за развитие на предприемачеството сред възрастните хора, както и за грижа и алтернативни форми на образование за децата, смята Владимирова. Тя посочи, че е крайно време възрастните да спрат да бъдат възприемани като хора, които си стоят вкъщи и ходят само по магазините и лекарите, а политиците да се сещат за тях само по избори. Те имат нужда от активен живот и младите предприемачи трябва да се възползват от това, препоръча проф. Владимирова.

По думите й вероятно печалбите от такова предприемачеството ще дойдат по-бавно, но бизнесът в България трябва да престане да се възприема като дейност, която носи несметни богатства за бързо време.

Иво Царев обясни, че фирма в региона със 700 работници дава 100 лева допълнителен месечен бонус, за да гарантира присъствието на работниците всеки ден на работното място. По думите му една от фирмите в региона от автомобилната индустрия е загубила 14 млн. лева инвестиция заради това, че не може да намери квалифицирани кадри.

Ситуацията е бъдеще без бъдеще, обобщи председателят на Националната асоциация на младите предприемачи Ивета Стефанова.

Тя посочи, че в България от средното образование излизат неграмотни деца без мотивация да учат, да се развиват, защото някой ги издържа и отказват да работят за заплати от по 500 - 600 лева. По думите й това е сериозен проблем, защото, когато някой реши да се занимава с предприемаческа дейност, кадри няма.

Проблем е и финансирането, каза Стефанова и допълни, че това, че "едни банки са готови да подпомогнат младите хора" е само добра рекламна кампания, а на практика това не се случва.

Административните пречки не дават сигурност на идеята за бизнес, а липсата на държавна политика за стимулиране на предприемачеството допълнително спъва всяка инициатива, каза Стефанова.

Младите хора могат да бъдат задържани в България, ако още от осми клас се организират курсове по по-сложно програмиране, смята Иво Царев. Той обясни, че в Смолян има чужди IT фирми, а младежите работят с желание там заради по-високото заплащане. Според него добрият интернет в България позволява развитието на този бизнес.