Държавата би изплатила разходите си по интеграция на бежанци до няколко години

Нетният годишен ефект за бюджета от установяването на бежанци у нас става положителен след няколко години, което отразява очакваната (частична) икономическа интеграция на бежанците на пазара на труда. Това сочат изводите от двата разглеждани сценария в проучване на „Индъстри уоч“ за въздействие на определен брой бежанци, установяващи се в България, върху пазара на труда и публичните финанси.

Проучването на тема „Бежанци, пазар на труда и ефекти върху фиска“ изследва два сценария. И двата приемат, че, от една страна, държавата ще предостави определени трансфери на бежанците съобразно действащата обща рамка на социално подпомагане у нас - те ще имат същия достъп до различни социални програми, ако отговарят на определени критерии. От друга страна, част от бежанците ще станат икономически активни – т.е. ще се включат на пазара на труда, ще добавят стойност, ще получават доходи и ще плащат данъци и осигуровки.

В първия сценарий се допуска запазване на действащите интеграционни мерки за бежанци, докато във втория се приема, че са възможни по-ефективни програми, които могат да увеличат шансовете на бежанците за икономическа интеграция, като тези програми са значително по-скъпи за държавния бюджет.

И в двата сценария не се разглежда възможността част от бежанците да се превърнат в предприемачи.

Общият извод от проучването е, че при допускане за еднократно установяване на 10 хиляди бежанци у нас, това ще доведе до увеличаване на заетостта с 0,14 - 0,17% и добавената стойност с 0,11 - 0,14% след четвъртата година от установяването. Нетните фискални разходи за първите две години от установяването са в диапазона 0,08 - 0,14% от общите публични разходи, или незначителни от макроикономическа гледна точка.

Първи сценарий

Първият сценарий разглежда пример с 10 хиляди мигранти, установяващи се едновременно и еднократно, като допуска, че мигрантите в дългосрочен план ще имат подобна на съществуващата към момента в България заетост. Това означава например, че ще се репликират и структурните различия, характерни за пазара на труда в страната – например, висок коефициент на заетост при висшистите и изключително нисък при хората с основно и по-ниско образование.

Очаква се тези нива на заетост да бъдат достигнати постепенно до четвъртата година. За заетите се допуска среден доход, съобразен със средните възнаграждения в секторите, които са типичен работодател за работна сила със съответното образователно ниво. За заетите лица се допуска плащане на преки данъци и социални осигуровки съобразно действащото законодателство. Очакваните приходи от косвени данъци се оценяват на базата на очакваното потребление и ефективната средна ставка за облагане с ДДС и акцизи.

Неактивните на пазара на труда мигранти ще останат обект на социално подпомагане.

Изводите, които прави проучването по първия сценарий, се свеждат до:

Мигрантите ще постигнат среден коефициент на заетост от 45-46%, при 62-63% за България към 2015 г.;

Ефектите за фиска са нетно негативни до четвъртата година от установяването на миграцията, след което стават положителни (т.е. приходите надхвърлят разходите). Държавата „изплаща“ разходите си по интеграция на бежанци през осмата година;

От макроикономическа гледна точка 10 хиляди „типични“ бежанци биха донесли в средносрочен план 0,14% повече заети и 0,11% повече добавена стойност в икономиката.

Втори сценарий

При втория сценарий от „Индъстри Уоч“ разглеждат пример с 10 хиляди мигранти, установяващи се едновременно и еднократно в началото на „Година 1“.

Тук ключов фактор за успешна интеграция в средносрочен и дългосрочен план са образованието и квалификацията. Същевременно в този сценарий хипотезата е, че значителната първоначална инвестиция в интеграционни мерки е ефективна. Приема се, че мигрантите с висше образование ще имат подобна заетост на българите със същото образование. Мигрантите със средно образовение ще получат шанс на пазара на труда, сходен с българите със средно образование с професионална квалификация. Мигрантите с основно и по-ниско образование ще са основен обект на интеграционните програми, за да могат да достигнат коефициент на заетост, сравним с този в страните с гъвкав пазар на труда (Германия, Великобритания и Холандия) за работна сила с подобно ниско образователно ниво. Очаква се тези нива на заетост да бъдат достигнати постепенно до третата година.

Неактивните на пазара на труда мигранти ще останат обект на социално подпомагане. Отчетен е броят на децата и свързаните с тях разходи за социални плащания и финансиране на достъпа им до средно образование.

За заетите се допуска среден доход, съобразен със средните възнаграждения в секторите, които са типичен работодател за работна сила със съответното образователно ниво. За заетите се допуска плащане на преки данъци и социални осигуровки съобразно действащото законодателство. Очакваните приходи от косвени данъци се оценяват на базата на очакваното потребление и ефективната средна ставка за облагане с ДДС и акцизи.

Изводите, които прави проучването по втория сценарии, се свеждат до:

Мигрантите ще постигнат среден коефициент на заетост от 58%, или съвсем малко по-нисък от средния за България (по-лошата образователна структура ще бъде компенсирана от ефективни интеграционни мерки);

Ефектите за фиска са нетно негативни до третата година от установяването на миграцията, след което стават положителни (т.е. приходите надхвърлят разходите). Държавата „изплаща“ разходите си по интеграция на бежанци през седмата година. В сравнение със сценарий 1, разходите са около два пъти по-високи за първите две години, но позитивният ефект в дългосрочен план е по-висок;

От макроикономическа гледна точка 10 хиляди бежанци биха донесли в средносрочен план 0,17% повече заети и 0,14% повече добавена стойност в икономиката.