Издръжката на живот на един член от четиричленно домакинство (двама възрастни и две деца) в края на септември достигна 560,81 лв., или общо са необходими 2 243 лв. Това съобщи Виолета Иванова, изследовател от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, предава БТА.
През третото тримесечие на годината продължава низходящият темп на издръжката на живот и отново се отчита намаление с 0,2 процента спрямо предходния период на наблюдение, а на годишна база се наблюдава задържане на същото ниво, отбеляза Иванова. Тя представи актуални данни от наблюденията на Института за потребителските цени и издръжката на живот в България към края на септември.
За сравнение, издръжката за нормален живот на четиричленно домакинство в България в края на юни беше 2 248 лева.
По думите на Иванова в динамика тримесечните темпове показват, че дефлацията все още не е трайно преодоляна, макар в началото на годината да се наблюдават някои индикации за възстановяване на инфлацията. Все пак на годишна база се отчитат темпове около и малко над нулата, допълни изследователят от КНСБ.
Факторите, които оказват влияние за намалението на издръжката на живот, са значителният спад при цените на петрола на световните пазари, поетапното намаление на цените на топлоенергията - средно с 8,8 на сто от началото на годината. Влияние в посока надолу оказва и низходящата динамика на международните борси и на вътрешните цени на селскостопанските продукти, повлияни от руското ембарго.
В сравнение със септември 2008 година издръжката на живот се е увеличила с 19,1 на сто. За целия период от началото на кризата в стойностно изражение общо за четиричленно домакинство тя се е увеличила с 363 лева, или средно на човек с около 91 лева. Ръстът при хранителните стоки е със 17,1 на сто, а при нехранителните стоки с 20,8 на сто.
За същия период общият доход на човек от домакинство бележи ръст от 43,7 процента, а реалният ръст е с 27,2 на сто. Все още размерът на общия доход на човек представлява около две трети от необходимите средства за издръжка на живот, каза Виолета Иванова. Според нея това показва, че в стойностно изражение общият доход от 401 лева е на изключително ниски нива и дори при този темп на нарастване, все още не е в състояние да позволи достоен начин на живот.
Все още 80,5 на сто от домакинствата в страната живеят с общ доход на човек под необходимите средства за издръжка на живот, обобщи данните от изследването лидерът на синдиката Пламен Димитров, цитиран от БТА. Данните показват, че 32,3 на сто от домакинствата са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства - 295,41 лева, или около 2,5 милиона българи.
С общ доход на човек от домакинството от 295 до 561 лева са 48,2 на сто от българите, или над 3,5 милиона души. Домакинствата с общ доход над издръжката на живот (560,81 лева) са 19,5 на сто, или около 1,4 милиона души.
Продължава да нараства делът на домакинствата с доход между издръжката на бедните и необходимите средства за нормална издръжка. „За около една трета от тези домакинства доходите им са по-близо до издръжката на бедните домакинства, което предполага, че е голяма вероятността да попаднат отново в групата на бедните домакинства при загуба на работа, навършване на пенсионна възраст или болен член в семейството“, коментира Пламен Димитров.
В България 33,1 на сто от хората живеят в условията на тежко материално лишение, показва изследването. Това са хора, които нямат възможност да си позволят да заплатят сметките си за жилище, да поддържат дома си адекватно отоплен, да посрещнат неочаквани разходи или да си позволят едноседмична почивка извън дома. Делът на хората в тежко материално лишение намалява спрямо 2008 г. с 41,2 на сто, но все още България заема водеща позиция в сравнение с държавите членки на ЕС. След нас са Румъния, Унгария и Гърция, докато средното ниво за ЕС е 8,9 на сто.
Размерът на средната работна заплата отчита нарастване средно със 7,7 на сто за първото полугодие на 2015 г. спрямо същия период на предходната година. Очертава се и слаб темп на нарастване на броя на наетите от 0,7 на сто, или с около 15 хиляди души повече в сравнение със същия период на предходната година, показват данните на КНСБ. Все още обаче в сравнение с 2008 г. наетите общо за страната са по-малко с около 230 хиляди, или с 9,3 на сто.
Покачването на заплатите се дължи до голяма степен на частния сектор. Ръстът на средната работна заплата там е 9,2 на сто и изпреварва с повече от два пъти този в обществения сектор, където е 4 процента.
В обществения сектор продължава спадът на наетите - с 2,2 на сто, или с 12 361 души по-малко спрямо същия период на предходната година. Същата тенденция се наблюдава и в бюджетните организации. Наетите там намаляват с 2,9 на сто, а работната заплата расте с 3,9 процента.
От КНСБ посочиха, че възходящата тенденция към създаване на работни места е по-силно изразена през второто тримесечие на тази година, когато броят на наетите се увеличава спрямо първото с 2,1 на сто. Средната работна заплата за страната също отчита по-голям ръст през второто тримесечие - с 2,4 на сто.
Въпреки общия ръст на средната работна заплата и на наетите, все още за редица браншове и отрасли не са налице подобни индикации. В 10 икономически дейности продължава намалението на работната заплата, а в пет от тях има и намаляващ брой на персонала. Тези икономически дейности обхващат около 59 хиляди от наетите в България. Сред тях са добив на нефт и природен газ, производство на тютюневи изделия, хотелиерство.
За повече от една трета от икономическите дейности все още се запазва тенденцията намалението на броя на наетите да води до нарастване на работната заплата. Тази обратна връзка обхваща около 717 хиляди наети, като най-силно е изразена в рибно стопанство, производство на облекло, воден транспорт, издателска дейност и др.
Действително повишение на работните заплати при нарастващ брой на наетия персонал има в IT сектора, производството на изделия от каучук и пластмаси и информационни услуги.
Около 452 хиляди души, или 21% от наетите, са в т. нар. нископлатени икономически дейности със заплата, която е 75 на сто от средната за страната. Размерът на средните работни заплати в тях е от 454 лева до 653 лева.
преди 9 години Ти нормален ли си?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Въпроса е дали ще са останали хора тук след още 20 години, та да се радват на "завършения преход" .. То всъщност хора ще има, ама какви ще са ? Араби, африканци, муджихидини ? Населението на България е намаляло с 25% за 25 години /от 9,5 млн. на 7,6 млн./ .. не ни ли струва прекалено скъпо този "преход" ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Докато вървим по пътя на прехода и реформите, така ще е, нормално е да живеем по-зле, защото правим преход все пак. Така че трябва да имаме повече търпение и да проявим разбиране, защото прехода и реформите струват пари. Безплатен обяд няма.Един ден като приключим с прехода след още 20г., тогава и при нас ще се живее както в равитите държави, всичко ще е реформирано, заплатите ще са съпоставими с нормалните, хората ще живеят добре, и т.н. Просто търпениет трябва, някой ден и тук ще е добре. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Не че искам да бъркам с боксова ръкавица в за*ника на "демократите" във форума, ама ще ми е много интересно ако излезе доклад изчисляващ същите показатели по време на "лошия социализъм". Например какъв процент от хората през 1985 г. не са имали достъп до образование, здравеопазване, били са безработни, изпитвали са затруднения да си плащат комунални сметки и прочие ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар