Президентът е разочарован, че партиите не са активни в кампанията за референдума

Президентът Росен Плевнелиев изрази разочарование от липсата на активност на политическите партии в кампанията за провеждането на национален референдум за въвеждането на електронно дистанционно гласуване, съобщават от прессекретариата на държавния глава.

Отделно, той коментира, че аутсорсинг индустрията в България се развива бързо и в правилна посока, но са налице предизвикателства, които могат да бъдат преодолени чрез ролята на държавата в образователния сектор. Държавният глава каза това, след като прие Наградата за най-добра аутсорсинг дестинация за 2015 г., с която страната ни беше отличена от Европейската аутсорсинг асоциация.

„За мен е разочароващо, че към днешната дата не се вижда очакваната от гражданите активност от страна на политическите партии в кампанията за провеждането на национален референдум. Това е и донякъде необяснимо. Имаме немалко регистрирани в подкрепа и против поставения на национален референдум въпрос, но нито един от тях не е активен“, коментира президентът пред журналисти на „Дондуков“ 2, след като получи приза.

„Вярвам, че в оставащите броени дни до провеждането на референдума политическите партии ще се активизират и ще се отнесат отговорно към националния референдум, така както се отнасят и към местните избори. Това очакват българските граждани от своите политици“, заяви държавният глава.

Президентът отново припомни ясно заявеното желание на българските граждани гласът им да бъде чут по въпросите на изборните им права.

„Нека да попитаме народа и да чуем какво ще каже. За целта обаче е редно да го информираме. Нима не би следвало всички тези партии, които по документи са застъпници, да излязат и да кажат защо са „за“ или „против“ електронното гласуване“, подчерта държавният глава.

„Не застъпвам ничия страна, а апелирам към активност. Трябва да покажем своята демократична култура, а тя може да се развива само тогава, когато представителната и пряката демокрация си взаимодействат, а не само когато представителната е налице, а пряката липсва“, посочи президентът.

В отговор на журналистически въпрос държавният глава категорично разграничи кампанията за избор на местни власти от тази за националния референдум.

„Хиляди представители на политическите партии се кандидатират за кметове и обещават по-добра жизнена среда за хората. Нищо не им пречи да поемат ангажимент и за повече демокрация, включително на местно ниво. Нищо не им пречи да обещаят повече близост до хората. Всеки кандидат може и трябва да каже по няколко думи за референдума и е добре да има позиция по въпроса. Убедените демократи са само тези, които разбират, че пряката демокрация е висша форма на демокрацията и че ако пряката демокрация не работи, няма как и другата демокрация да проработи“, заяви Плевнелиев.

„Само в комбинацията между пряката и представителната демокрация и при баланс между двата вида ще станем много по-развита демокрация. Затова моят апел е и към кметовете – това, че двата избора се провеждат заедно, е само в полза на гражданите. А те очакват да получат необходимата информация, за да вземат своето обосновано и коректно решение“, продължи президентът.

Държавният глава беше категоричен, че ако политическите партии бяха приели хората да бъдат попитани за позицията си и по трите въпроса за национален референдум, предложени от държавния глава, различните форми на „купен“ вот занапред няма да бъдат фактор.

„Защото народът щеше да бъде питан за мажоритарен и за задължителен вот, като лекарство против всички негативни явления. За съжаление, това не се случи и отново се сблъскваме със същите явления. Политическите партии можеха да дадат решения и идеи за напредък, но днес те не се виждат“, посочи той.

„Оставащите дни до изборите политическите партии могат да използват, за да се променят, да бъдат активни и да покажат, че са демократи и да докажат с действията си, че подкрепят пряката демокрация като висша форма на демокрация. Те могат да останат и пасивни, като по този начин ще затвърдят впечатлението, че референдумите не са важни за тях, а по-важно е типичното отиграване на предизборни ситуации по познати досега начини“, каза още президентът Росен Плевнелиев.

Държавният глава се обърна и към неправителствените организации, регистрирани като застъпници за всяка от позициите – „за“ или „против“ въвеждане на електронен дистанционен вот.

„Моят апел е да попитаме народа, но да му помогнем да вземе своето информирано решение. Затова кажете си позицията по референдума – тези, които са „за“ и тези, които са „против“ – излезте и говорете“, призова президентът Росен Плевнелиев.

Аутсорсинг индустрията - развитие въпреки икономическата криза

Коментарите си за референдума той направи, след като прие Наградата за най-добра аутсорсинг дестинация за 2015 г., с която страната ни беше отличена от Европейската аутсорсинг асоциация. Призът беше предаден на държавата, в лицето на президента, от Българската аутсорсинг асоциация като знак за успешната съвместна работа на институциите и бизнеса за развитие на сектора.

„Гордея се, че днес България получава признанието за най-добра аутсорсинг дестинация за 2015 г.“, каза държавният глава.

Според президента наградата е заслуга на всички, които работят от години, за да може страната ни да е световна сила в аутсорсинг индустрията.

Държавният глава изтъкна, че превръщането на сектора в един от най-бързо развиващите се в българската икономика през последните години се дължи на българските предприемачи, иноватори, програмисти, компании и на младите хора, които виждат своята перспектива да останат в България. Президентът посочи, че аутсорсинг индустрията се развива въпреки икономическата криза и се оказва лек срещу трудните икономически ситуации.

Държавният глава подчерта, че тенденцията на повишаване на заетостта в сектора се очаква да продължи през следващите години. Това се дължи на ръста на пазара, но и на навлизане на нови инвеститори главно от САЩ, Нидерландия, Великобритания, Германия и Израел.

През 2014 г. над 33 000 специалисти работят в над 180 аутсорсинг компании в България. Средно годишно броят на заетите в този сектор нараства с 21%. През 2015 г. прогнозите са работещите там да са близо 35 000 души, а до 2020 г. – около 60 000 специалисти. Годишният оборот на индустрията се оценява на приблизително 1 млрд. евро и се очаква и тази цифра да се удвои до 2020 г.

„Убеден съм, че аутсорсинг индустрията в България се развива бързо и в правилна посока, но не бива да пренебрегваме предизвикателствата. С тях можем да се справим само заедно - със съвместните усилия на бизнеса и на държавата“, заяви президентът Плевнелиев.

Според държавния глава аутсорсинг индустрията ще се нуждае от все повече качествени специалисти – млади хора с образование и умения.

„Тук е ролята на българската държава. Повече от ясно е, че реформата в сектор „Образование“ е необходима и не може да бъде отлагана повече, ако искаме да имаме този ръст на сектора и на заетостта в него“, призова президентът.

За да запази водещите си позиции като най-активна аутсорсинг дестинация, страната ни ще разчита и на чуждестранни специалисти от цял свят. В тази връзка държавният глава приветства правителството за изпълнения ангажимент за облекчаване на процедурата за издаване на „Синя карта на ЕС“ за упражняване на висококвалифицирана заетост.

Наградите на Европейската аутсорсинг асоциация се присъждат за шеста поредна година. България беше номинирана за отличието в средата на 2015 г. в конкуренция с Латвия и Южна Африка. Призът беше получен на церемония в Лисабон на 8 октомври 2015 г. от Българската аутсорсинг асоциация като признание за съвместните усилия на държавата и бизнеса за развитие на аутсорсинг сектора в България.