ИПИ: Пенсионните промени или как отново се пропуска слонът в стаята

През изминалата седмица отново се завъртя темата за пенсионната система и нейната крайно належаща реформа. Съдейки от обсъждания документ обаче това, което и настоящото правителство разбира под „реформа”, по-скоро прилича на наливане на вода в продънена каца или опити за съживяване на отдавна починал човек, пише в свой анализ икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Междувременно обаче в петък Министерството на финансите предложи промени, според които вноските за втора пенсия ще могат да се прехвърлят от частните универсални пенсионни фондове (УПФ) в Сребърния фонд, но ще могат и да бъдат връщани обратно.

Защото тъжната изстина е, че сегашната разходопокривна система (т.нар. Държавно обществено осигуряване в НОИ) е отдавна банкрутирала. И няма как да е иначе, при положение, че дефицитът в ДОО е около 59% от разходите, ако не се брои 12%-тната вноска на държавата като трети осигурител. 

Всъщност идеите, които започнаха да се обсъждат, а именно – за постепенно вдигане на пенсионно-осигурителните вноски и вноските във фонд „Безработица” и за обвързване на максималния осигурителен доход с минималната заплата – не са нещо ново. Те бяха залегнали в проекта за промени в пенсионната система, изготвен от работна група начело със служебния министър на труда Йордан Христосков, която беше създадена по време на последното служебно правителство.

Според този проект вноската за пенсия трябва да расте с по 0,5 процентни пункта в четните години до 2026 г. и с още 0,5 пр.п. през 2027 г., като по този начин нарасне от 17,8% сега (за най-масовата 3-та категория труд, родени след 1959 г.) до 21,3% през 2027 г., т.е. с 3,5 пр.п. за следващите 11 години. Паралелно с това се предлага нарастването и на осигурителната вноска във фонд „Безработица” с по 0,2 пр. п. на година в нечетните години между 2017 и 2025 г., като по този начин вноската нарасне от 1% сега до 2% през 2025 г.

По сметките на работната група повишаването на двете вноски от 17,8 на 21,3% и от 1 на 2% ще донесе 1,1 млрд. лева повече приходи в НОИ. Макар и да не се уточнява кога ще стане това, най-вероятно това се отнася за приходите през 2027 г. спрямо тези през 2014 или 2015 г.

Видно е, че сметката е направена абсолютно статично, т.е. предполага се, че въпреки по-високите вноски, всички ще продължат да плащат по-големи осигуровки, без да им минава каквато и да е мисъл за преминаване в сивия сектор или за съкращаване на работни часове/работни места. Дори и за неикономисти е ясно, че едно такова допускане е крайно нереалистично, предвид значителния дял на сивата икономика у нас в трудовоправните отношения  и високата „еластичност” на платените вноски към осигурителната тежест.

В същото време разходите за пенсии ще продължат да нарастват, ако отчитаме стабилния ръст на заплатите на сегашните работещи (и бъдещи пенсионери), увеличаващия се брой на пенсионерите (заради увеличаващата се продължителност на живота) и постоянния ръст на пенсиите (дори и само по швейцарското правило).

С две думи, много е вероятно няколкостотинте милиона повече приходи в системата от вдигането на осигуровките (в най-добрия случай) да бъдат погълнати от нарасналите разходи до 2027 г. Дори не е изключено дотогава дефицитът в ДОО да надхвърля 60% от разходите, т.е. балансът да се е влошил още повече.

В посока увеличаване на сивата икономика е и другата мярка за закърпване на системата, а именно – вдигане на максималния осигурителен доход чрез изравняването му с 8 или 10 минимални работни заплати. При сегашното ниво на МРЗ от 360, това означава 2880 или 3600 лева максимален осигурителен доход спрямо 2600 сега. Това би представлявало значителен ръст от 11 или 38%, което неизбежно ще изтласка голяма част от високодоходните граждани в сивия сектор.

Между другото, вече се наблюдават различни варианти за избягване на покачването на осигурителната тежест от последните години за осигуряващите се на максимален доход. Един такъв вариант, например, е напускане на работодателя, регистриране на фирма (и осигуряване като самонает) и предоставяне на услуги от новата фирма на бившия работодател. Много е вероятно този процес да обхване още хора при по-нататъшно вдигане на максималния доход. Т.е. на тази мярка също не може да се разчита да спаси системата, като може дори да доведе и до обратния ефект – загуба на приход от осигуровки.

Като цяло, и двете мерки, които към момента се обсъждат, ще доведат до сериозно покачване на осигурителната тежест и по-нататъшно бягство от осигуровки в сивия сектор. Може да се окаже, че в крайна сметка тези мерки ще направят „мечешка услуга” на системата (т.е. ще доведат до по-малко приходи на фона на покачващи се разходи), като принудят много хора да се откажат от нея или да намерят вариант да се осигуряват на по-ниски суми.

Всъщност никоя от мерките, които се предлагат до момента, не решава фундаменталния проблем с пенсионната система, а именно наличието на отрицателни стимули за внасяне в нея (заради ниските пенсии) и паралелно наличие на положителни стимули да се източва от нея чрез ранно пенсиониране и инвалидни пенсии (дори ако „пенсионерът” продължава да работи).

Тези стимули много лесно биха се поправили, ако делът на личните осигуровки за пенсии постепенно се увеличи за сметка на дела на ДОО. В личните сметки всеки може да провери във всеки един момент каква сума има спестена до момента, каква е получената доходност и какъв би бил очакваният пенсионния доход, ако се пенсионира сега или след, примерно, X години. Между другото тези лични сметки не е задължително да са в частни пенсионни фондове – може, примерно, и да са в банки или други финансови институции (стига това да е уредено законово).

Такъв плавен преход към по-голям дял на капиталовия стълб (личните сметки) беше заложен още с пенсионната реформа, започната през 1999 г. с помощта на експерти от Световната банка. Само няколко години по-късно обаче прехвърлянето на вноски от ДОО към личните партиди беше замразено с политическо решение.

И ето, че отново сме в изходната позиция, а именно – фалирала пенсионна система, която тежи все повече на бюджета всяка следваща година. Всички мерки, обсъждани до момента, обаче, се фокусират върху детайлите и пропускат слона в стаята, а именно – нуждата от фундаментална промяна на сегашния модел.

Темата за пенсионната реформа може да следите тук