Банковата система не е застрашена от случая с КТБ, а най-вероятната хипотеза за развитието му е отнемане на лиценза на банката и несъстоятелност. Това заяви председателят на Управителния съвет на Асоциация на банките в България и изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк” Левон Хампарцумян пред bTV.
Той посочи, че БНБ е независима във вземането на това решение и правителството не би трябвало да се намесва.
Според него при хипотеза несъстоятелност за плащане на гарантираните от закона депозити ще е нужно държавата да изтегли нов дълг в рамките на 1,5 млрд. лева, а останалите около 2 млрд. лева банките са заделили от печалбите си от 1998 година насам.
За другия вариант – оздравяване на банката, Хампарцумян каза: „Ако някой реши да пълни кацата без дъно, теоретично е възможно да се съживи тази банка. Говорим за 4-5 млрд. лева ликвидност, това е от всеки работещ българин да поискаме 2000 лева”, подчерта Хампарцумян.
Той заяви, че когато средствата станат разполагаеми, вероятно дребните вложители в КТБ ще имат достъп до тях не само в клоновете на КТБ, но и в офисите на 2-3 от по-големите финансови институции, „за да няма стрес и напрежение в системата”.
Хампарцумян беше категоричен, че фирмите и физическите лица с реална дейност ще платят кредитите си, но част от тях може да бъдат отписани, когато станат ясни отношенията им с трезора.
Очевидно е, че в КТБ има огромни злоупотреби, каза още банкерът. Те са направени от хората, които са управлявали банката”, посочи той и напомни, че Оманският фонд се е дистанцирал от мажоритарния собственик Цветан Василев. Той определи случая като „криминален” и каза, че Василев не е управлявал банката добре.
По думите му установената дупка от над 4 милиарда лева в банката представлява това, което одиторите очакват да липсва към края на годината на база обезпечения и обслужвани кредити. Хампарцумян посочи, че кухите фирми чрез счетоводни трикове са създавали впечатлението, че плащат задълженията си.
„Прокуратурата трябва да каже дали е източена, била е зле управлявана и са създадени условия КТБ да натрупа огромни загуби”, коментира той.
Банкерът каза, че освен ръководството на КТБ вина за настоящата ситуация имат и отговорните институции в държавата. По думите му в БНБ работят големи специалисти, които няма начин да бъдат подведени за много дълъг период.
Банковата система не е застрашена, коментира още финансистът. И посочи, че начинът, по който е работела тази банка, е в противоречие с начина, по който работят всички останали банкови институции. По негови думи няма да има негативни ефекти върху икономиката, защото банката не работи вече четири месеца, а досега няма такива сигнали.
Директорът на „Уникредит Булбанк” не вярва, че евентуална несъстоятелност на КТБ ще има ефект и върху лихвите по кредитите в другите банки. Той каза, че те се влияят индиректно най-много от лихвите в еврозоната и тенденцията е лихвите да са ниски поне в следващите няколко месеца.
„В момента депозитите продължават да растат, което означава, че системата работи добре и хората имат доверие в нея. Това обаче означава и че хората не се чувстват достатъчно уверени в икономиката и в това да потребяват и инвестират“, коментира Хампарцумян.
Развитието на казуса с КТБ може да следите тук
преди 10 години Считам че изобщо не е нужно да се теглят никакви заеми нито от фонда, нито от държавата за изплащане на гарантираните влогове. Необходимо е единствено БНБ да разпореди прехвърляне на гарантираните депозити в една или двете най-големи банки, а ФГВБ да им предостави ликвидността си в рамките на наличните си около 2 млрд. лв. съотнощението натрупани средства във ФГВБ/гарантирани депозити в КТБ е почти 1/2, което е напълно достатъчно. Нима в момента в останалите банки влоговете и депозитите са напълно покрити с налични средтва-не, просто в същноста си те са дългове. Затова напрактика е безумно да се теглят заеми за допълване, и точно това ЕБО и ЕК се опитаха да обяснят на БНБ, а там пак се направиха на не разбрали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар