Какви поражения могат да се нанесат на една икономика за една година?

Дефицит над заложените 1,8% за тази година, спряна пенсионна реформа, замразени европейски програми, неясно бъдеще пред Корпоративна търговска банка (КТБ), понижен кредитен рейтинг на страната. Това са само част от проблемите, пред които се изправя българската икономика, описва в свой анализ ситуацията след оставката на кабинета Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

За разлика от чистата математика, тази задача има повече от едно решение – поне в случая на България и поне що се отнася до изминалата година. Само за 14 месеца правителството в оставка успя да прокара забележителна серия от вредни решения и политики, горчивите плодове на които тепърва ще берем. Ето я и равносметката според ИПИ:

1. Очакван дефицит от над 6% тази година или сбогом на постигнатата фискалната дисциплина

Свръхоптимистична прогноза за приходите в бюджета през 2014, спрени европейски средства (които се покриват от националния бюджет) и неспособност за овладяване на разходите доведоха до това, че дефицитът в бюджета далеч ще надхвърли заложените 1,8% тази година.

По изчисления на ИПИ само недостигът на приходите спрямо плана, ако събираемостта продължи с темповете от първите 5 месеца, е около 1,1 млрд. лева или 1,35% от БВП. Според икономистите към тях ще трябва да се добави и необходимата ревизия на бюджета на Здравната каса, както и неясната към момента сума от държавния бюджет за КТБ – в зависимост от това кой вариант за вложителите в банката се избере.

Според сметките на реномирания Institute of International Finance, който на 17 юли публикува своя анализ за България със заглавие „България: път към никъде” (Bulgaria: Road to Nowhere), бюджетният дефицит тази година ще стигне 6,3%.

Този дефицит е повече от 3 пъти по-висок от националния лимит по Закона за публичните финанси и повече от 2 пъти от европейския лимит, след прехвърлянето на който обикновено следва процедура по свръхдефицит за държавата.

Освен това този дефицит е далеч по-висок от дефицита, който страната имаше в най-трудната година на кризата за бюджета, 2010, когато беше 3,9%. При това в момента икономиката не излиза от рецесия, а дори от края на миналата година ускори своя растеж, уточнява Десислава Николова в своя анализ.

2. Теглене на депозити от две големи банки, една от които остава под особен надзор

От ИПИ отбелязват, че тегленето на депозити от КТБ, а впоследствие – и от ПИБ не е пряко следствие от решение или политика на правителството. Факт е обаче, че продължаващата политическа криза и тясната обвързаност на КТБ с определени бизнес интереси, от една страна, и правителството, от друга, създадоха благоприятна почва за тези събития.

3. Спрени пари от европейските фондове

От септември 2013 г. насам не сме получавали финансиране от ЕК по „Околна среда". Парите бяха спрени заради нарушения при провеждането на обществени поръчки от някои общини. Цялото финансиране по договорените проекти се извършва от националния бюджет, като до края на май 2014 г. последният е поел около 360 млн. евро. Освен това, независимо кога европейските средства по тази програма ще бъдат размразени, страната ще трябва да понесе санкция за нарушенията. Тази санкция по предварителни разчети е малко над 100 млн. лева и може да бъде поета или от общините, при чиито обществени поръчки са открити нарушенията, или от републиканския бюджет.

От ИПИ отчитат още, че нарушенията са открити при обществени поръчки в периода 2010-2013 г., за което очевидно няма как да бъде отговорно само правителството в оставка, пише още в анализът на ИПИ. Все пак обаче правителството със сигурност носи отговорност за бавната реакция и за липсата на решение как да се отговори на ЕК половин година.