Г. Ангелов: Решението за депозитите в КТБ се взима без пълна информация

Решението за присъединяване на България към единния банков надзорен механизъм е политическа заявка, че ще започнем реформи, които да ни позволят в бъдеще да влезем в банковия надзор. Първата стъпка е да се направи външен одит на самия банков надзор у нас. Така коментира икономистът Георги Ангелов в ефира на БНТ обявеното вчера решение за присъединяване на България към единния банков надзорен механизъм.

„Идеята на единния банков надзор е страните да оздравят банките си и след това да влязат в него, докато ние едва ли не искаме да им подхвърлим горещия картоф с КТБ. Не става по този начин, първо трябва да си свършим работата и тогава може да влезем в банковия надзор.“

„Да си спомним Шенген – това, че ние искаме да се присъединим, не означава, че останалите страни искат да ни присъединят толкова бързо“, допълни той.

По думите му решението е политическа заявка, че ще започнем реформи, които евентуално да ни позволят в бъдеще да влезем в единния банков надзор. „Това е позитивна заявка, но все пак нека видим съдържанието, конкретните мерки и стъпки. Да не забравяме, че няма да имаме парламент в следващите няколко месеца, няма да има кой да ги прави тия реформи“, каза още Ангелов.

Той разясни, че конкретна стъпка е именно едно от решенията, които бяха взети вчера при президента - да се направи външен одит на самия банков надзор у нас. След това когато одитът покаже конкретни проблеми, ще трябва парламентът да промени закона и да направи надзора по-силен, за да може да имаме местен надзорен орган, който отговаря на изискванията на общия банков надзор, посочи той.

Освен това за влизане в европейския банков надзор се изисква и преглед на цялата банкова система, което също отнема време.

Но най-важното нещо, подчерта Ангелов, е, че всъщност единният банков надзор на Европейския съюз все още не съществува, т.е. той ще започне да се създава към края на годината. „Дори не са назначени хората във Франкфурт в ЕЦБ, които ще отговарят за това, ние дори нямаме кого да питаме какво точно трябва да свършим“, коментира той.

Така че това ще бъде сложен процес, и от двете страни ще започнем от нулата, обобщи икономистът.

На актуалния въпрос дали държавата да покрие всички депозити в КТБ (т.е. и над 100 хил. евро, които не са гарантирани по закон - бел. ред.) Ангелов посочи, че би могъл да даде отговор, ако се знае точно колко е загубата, която ще бъде отчетена в КТБ. Одиторите обаче нямат достатъчно информация за тези кредити за 3,5 млрд. лв. и не могат да оценят колко от тях ще се върнат и колко са потънали, т.е. трябва да се вземе решение на базата на липсваща информация, обясни той.

По думите му тази информация не може да изчезне безвъзвратно. Проблемът е, че одиторите трябва да видят паричните потоци на дадена компания длъжник, за да оценят дали ще върне кредита си, а това те проверяват само по документи, които липсват. Проверката обаче може да се направи на място, но ще отнеме повече време.

„Всъщност по-доброто решение, което беше взето вчера, е да има нов външен одит в КТБ, който вероятно ще е по-дълъг, за да се отговори на всички въпроси“, допълни Ангелов.

Иначе относно философската страна на въпроса дали да се покрият всички депозити или само гарантираните икономистът е на мнение, че по принцип по-доброто решение е държавата да спаси само депозитите до 100 хил. евро, защото в дългосрочен план това създава стимули на големите вложители да мислят къде да си вложат парите, не просто в коя да е банка, която им предложи високи лихви.

„Големите вложители трябва да имат стимул да мислят, защото иначе утре ще бъдат създадени 10 подобни банки и държавата ще трябва да спасява 10 банки“, коментира той.

На практика обаче всички европейски страни, които са изпадали в банкова криза, спасяват всички депозити и именно това е противоречието, разясни Ангелов. Това направиха и Германия, Ирландия, Испания, Австрия, Холандия, Гърция, припомни той. Изключение направи Кипър, където беше обявена банкова ваканция.

Специален закон за КТБ ще ни трябва, ако ще се спасяват всички депозити, ако държавата реши да покрие само гарантираните – такъв вече имаме, каза още икономистът.

Темата за КТБ може да следите тук

Свързани компании: