Април маркира четвъртия пореден спад на износа. Вносът остана почти без изменение, понижавайки се минимално. Резкият спад на износа с 11,6% на годишна база обаче влоши още търговския баланс.
Все пак данните подсказват, че със заздравяването на Европа се възстановяват и търговските взаимоотношения с държавите членки на Европейския съюз (ЕС), но за сметка на тези с другите ни партньори. Това е така, тъй като през април износът и вносът за и от трети страни отново се сви рязко, но за сметка на търговията с ЕС, където цифрите останаха на положителна територия.
Въпреки наблюдаваното подобрение на икономическата конюнктура при основните ни търговски партньори от ЕС външната среда продължава да е източник на риск за икономическия растеж на страната, предупредиха от Българска народна банка в своя икономически преглед за първите три месеца на 2014 г.
Поглеждайки последните данни за брутния вътрешен продукт за първото тримесечие виждаме, че за годишния ръст от 1,2% и за тримесечното покачване от 0,3% са допринесли основно потреблението, секторът на услугите и промишлеността. Износът остана на заден план, тъй като в сравнение с предходните три месеца той сви равнището си с 2,1%, докато вносът нарасна с 3,8%
Вглеждайки се в данните за търговските връзки с основните ни партньори и имайки предвид ситуацията между Украйна и Русия, през април отново се забелязва, че конфликтът се отразява негативно на търговските ни взаимоотношения със страните.
Търговският дефицит прехвърли 3 млрд. лв.
През април общият износ на България намалява с 11,6% спрямо същия месец на предходната година до 3,4 млрд. лв. За първите четири месеца на 2014 г. понижението е с 8% на годишна база до 12,9 млрд. лв.
Изменение на общия износ по месеци на годишна база
Графика: НСИ
За периода януари-април вносът остава на практика без изменение, тъй като сме внесли с 0,1% по-малко стоки спрямо същия период на 2013 г. Само през април общият внос на България обаче намалява с 1,4% спрямо същия месец на предходната година до 4,3 млрд. лв.
Така през април търговският дефицит се разшири със 74,87% на годишна база, или с 904,6 млн. лв. По този начин за първите четири месеца на годината дефицитът по търговския ни баланс расте с близо 57% до 3,078 млрд. лв. спрямо 1,967 млрд. лв. година по-рано.
Изменение на общия внос по месеци на годишна база
Графика: НСИ
Търговският баланс страда основно заради негативните данни за търговията с трети страни. Все пак на фона на възстановяването на Стария континент цифрите по вноса и износа от и към държавите членки се подобряват.
Страните от ЕС - нашият основен търговски партньор
За първите месеци на годината най-голям дял от износа ни отива към Германия, Румъния, Италия, Гърция и Испания.
През март износът за ЕС се увеличава с 0,1% на годишна база до 2,2 млрд. лв. С толкова е и покачването на показателя за първото тримесечие на 2014 г., достигайки 6,2 млрд. лв. спрямо първите три месеца на 2013 г.
Българските компании са били особено активни през март що се отнася до вноса от ЕС, който бе на практика без изменение през февруари. Само за третия месец на годината вносът скочи с 6,7% на годишна база до 2,5 млрд. лв. За първото тримесечие нарастването е с 6,1% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 7,3 млрд. лв.
За първото тримесечие износът към Германия се понижава с 8,5% на годишна база до 1,283 млрд. лв. Вносът обаче расте с 13,1% до 1,402 млрд. лв. Експортът към Румъния се увеличи с 8,9% до 732,9 млн. лв. спрямо 672,7 млн. лв. година по-рано. Вносът от северната ни съседка се е покачил с 8 на сто на годишна база до 889 млн. лв.
Износът към Италия е надолу с 10,4% през тримесечието, докато вносът – нагоре с 4,1%. От Испания сме внесли с 11,8% по-малко стоки и услуги спрямо година по-рано, докато износът ни към иберийската страна е нараснал с 23,5 на сто. През тримесечието най-голям е ръстът на износа за Белгия – със 113,5% о 413,7 млн. лв.
Търговията с трети страни се влоши още през април
През април експортът на България към трети страни се понижи с цели 22,4% спрямо същия месец на 2013 г. и е в размер на 1,3 млрд. лв., разкриват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари-април износът на България за трети страни намалява с 18,4% на годишна база и е 4,7 млрд. лв.
По отношение на вноса от трети страни за първите четири месеца на 2014 г. той се свива с 6,8% на годишна база до 6,1 млрд. лв. Само за април вносът намалява с 4,1% спрямо година по-рано до 1,7 млрд. лв.
Основните ни търговски партньори са Турция, Китай, Русия, Сингапур, Обединените арабски емирства и Македония, които за периода формират 54,3% от износа за трети страни. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Украйна.
Износът към Турция намалява със 17,2%, но продължава да е най-голям като обем (1,102 млрд. лв.), докато вносът е нараснал с 15,4% за първите четири месеца на годината до 997 млн. лв. През периода експортът за Китай се е повишил с 10,5% до 352,3 млн. лв., а импортът – с 13,4% до 525 млн. лв. Към Сингапур сме изнесли стоки за 302,7 млн. лв., което е ръст от 54 пъти спрямо първите четири месеца на 2013 г.
За периода януари-април износът към Русия се с свил с 4,9%, а вносът – с 26,3%. Именно от Руската федерация внасяме най-много стоки, като за първите четири месеца на годината обемът е спаднал до 2,168 млрд. лв. от близо 3 млрд. лв. година по-рано.
Ситуацията в Украйна се отрази негативно на износа ни за страната през първото тримесечие на 2014 г. за сметка на вноса. През четирите месеца на 2014 г. експортът се стопи си 64,9% до 78,6 млн. лв. Вносът обаче нараства с 25,5% на годишна база до 414,9 млн. лв.
Още за двигателите на икономическия растеж на България можете да научите от разговора между Вероника Денизова Bulgaria On Air и Свилен Колев от Investor.bg.
преди 10 години Данните за вноса рушат един от основните постаменти на местните "знаещи". С които изграждат теоретични модели за фискалния мултипликатор и за ролята на публичните разходи. Увеличените разходи на фиска за мизерно подпомагане на най-бедните не се насочват към стоки с висока потребителска стойност, а и цена, които са приемуществено произведени навън, а към задоволяване на потребности от първа необходимост. Това търсене обаче подпомага местното производство, а данъчните постъпления растат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години По интересното в тая графика е запазването на нивото на вноса при положение че имаме увеличение на бюджетните дефицити вече 1 кажи речи кръгла година . Това от своя води до извода че социалните плащания избрани като мултипликатор са правилния за държавата - стимулират търсенето без да стимулират вноса отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Не е мит. Но износът не може да расте с по 10% годишно. Както го стори през последните 5 години. Индустриалният капацитет е натоварен на 69%. Което значи че има резерв от мощности, които могат да дадат своя принос още. В САЩ капацитетът се ползва около 79%, като падат под 70 в последните 30 години само в кризата през 2009. Нямаме подходящ инструмент, с който да повлияем на вътрешното потребление, без да застрашим финансовата стабилност. Та мантрата за него да я оставим настрани. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Аха.. И там причината е в рафинерията. Благодаря! :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години До тук с мита за износа като двигател на икономиката...Без ръст на потреблението няма устойчив икономически растеж! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години http://goo.gl/BKV9vTЮАР-Лукойл отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години А каква собствено е ролята на Дянков в ръста на износа? Нещо е произвел, договорил, изнесъл? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Турция специално не е Лукойл, а ефекта от девалвацията на турската лира. Разбира се, в данните за намаления износ "ефектът Лукойл" е съвсем видим. Спадът за страните извън ЕС се натрупва от пет държави:Гибралтар - спад с 478.6 милиона - ЛукойлТурция - спад с 231.1 милиона - валутните курсовеУкрайна - спад със 145 милиона - кризата.Република Южна Африка - спад с 170.9 - тази ми е тъмна. :)Либия - спад с 40 милиона. Няма нужда от коментар.Общият спад от тук е по-висок от консолидирания за трети страни. Спад в износа на преработени петролни продукти за трети страни - 38.1% от спада или 620 милиона. Гледаш цените на copper и виждаш, че цената на медта е спаднала с 10%. Значи, спадът в износът е продиктуван от обективни фактори, и не е продукт на вътрешна конюнктура. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Пенсии през месец, този има следващия няма и ако продължават да "управлява" може този има,а следващите два няма. Но те отново няма да са виновни, а следващите нищо, че държавата са я опоскали, както жанчо, жестоко ни обра,а Костов беше виновен за тавана на пенсиите. Но няма проблем и без това не искаме ние да сме добре, а бесепето да расте. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Дано ***, които плюха по Дянков - в този сайт беше пълно с такива, сега разберат, какво е правил и защо. Следващия мин.фин. ще трябва да действа по същия начин освен, ако не ни опростят дълговете някак си или стане някакво друго чудо отговор Сигнализирай за неуместен коментар