Около 80% от домакинствата живеят с под необходимия за издръжка доход

Близо 80% от домакинствата у нас живеят с доход на човек под необходимия за издръжка.

Издръжката на живота на един човек от домакинството е нараснала с над 46% за 7-те години от влизането ни в Европейския съюз (ЕС). За този период тя е нараснала от 384 лв. на близо 565 лв. на лице, изчисли КНСБ. Така на четиричленно домакинство в момента са необходими месечно около 2 260 лв.

Под линията на бедност остават около 23% от домакинствата у нас с общ доход на човек до 214 лв. Това означава, че над 1,6 млн. българи живеят в крайни лишения.

Според експертите на синдиката основен фактор за ръста на издръжката на живот за седемте години са държавно регулираните цени на енергоносителите. За 7 години цените на тока са се повишили с 35%, а тези на топлоенергията са нараснали с до 45%. Друг фактор е и политиката на поетапно приближаване на цените на акцизните стоки към минималните европейски ставки. Данните сочат, че за периода средният ръст на цените на алкохола и тютюневите изделия е 88,9%.

За увеличената издръжка на живот влияят и цените на горивата и на основните хранителни стоки.

В същото време при влизането ни в ЕС минималната работна заплата е била 180 лв. и за две години се е увеличила до 240 лева. След това обаче три години не е променяна. Според синдиката увеличенията след септември 2011 година компенсират частично пропуснатите. На минимална работна заплата при пълно работно време в края на септември 2013 г. са наети близо 193 хил. души, или 8,5% от всички работещи.  

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от близо 103 лв. през 2007 г. стига през 2013 година едва 150 лв. Средната пенсия е нараснала от 172 лв. на 295 лв. в края на миналата година.

Според синдиката данните говорят за провалени възможности в реализирането на догонваща политика за доходите и работните заплати.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че се задълбочават неравенствата в обществото. Така съотношението на дохода на 20-те процента най-богати към този на 20-те процента най-бедни от 4-5 пъти при влизането ни в ЕС вече е с разлика от 6,5 пъти.

По време на кризата, т. е. за петгодишен период, издръжката на живота на човек от четиричленно домакинство се е увеличила с близо 22%, или със 101 лева на лице. Синдикалистът напомни, че в този период има слаб ръст на доходите и сериозен на безработицата. По тази причина всяко по-нататъшно задържане на цените или дори спад на някои от тях няма да ограничи процеса на обедняване, смятат от КНСБ.

Ако продължи свитото потребление, което е водещ фактор за спада на производствените цени, от синдиката прогнозират намаляване на икономическата активност, фалити на фирми и освобождаване на персонал.

Работната заплата като основен източник на доход е средно 792 лв. през третото тримесечие на 2013 г. и нараства с 3,7% за едногодишен период. Броят на заетите обаче намалява с 0,8%. Повече от 611 хил. от наетите у нас са нископлатени работници и получават от 398 лв. до 629 лв.

Средногодишният темп на нарастване на издръжката на живот през 2013 г. спрямо предходната година е 1,6%. Ръстът при цените на хранителните стоки е 2,9% спрямо 2012 година, а при нехранителните – 0,3%.

Растежът на БВП спрямо останалите държави-членки не е никак розов, изтъкна Димитров. Според него не са докрай използвани възможностите за стимулиране на растежа.

КНСБ не очаква пазарът на труда да се възстанови през тази година. Ако се окаже, че процесът на икономическо възстановяване е устойчив, резултати може да се очакват към края на годината, според организацията.

По ниво на безработица от 12,9% през ноември 2013 година страната ни се нарежда на 7-мо място сред страните-членки, отчитащи най-високите й равнища. Най-ниска е безработицата в Австрия – 4,8%.

От КНСБ заявиха, че очакват и през тази година да продължи трудният процес по възстановяване на страната ни от икономическата криза. Затова според синдиката е обосновано да има адекватно увеличение на доходите и социалните плащания. От КНСБ настояват и за въвеждане на необлагаем минимум също с цел стимулиране на потреблението, което да създаде нови работни места и да съживи икономиката.

Според президента на КНСБ отварянето на пазара на труда ще окаже допълнителен натиск за по-високи заплати, особено за търсените специалисти. Затова той е „умерен оптимист“, че доходите ще се повишат.

“Ако премахнете задължението за графици за отпуските, премахнете давността, за да е сигурно, че работникът няма да „изгори“ с полагащите му се дни”. Така Димитров отговори на предложението на правителството за намаляване на административната тежест малки фирми до 10 души да не изготвят такива графици. Той обаче смята, че режимът за всички фирми – и малки, и големи, трябва да е еднакъв.

Още новини от България четете в Dnes.bg