Д. Белелиев: Заблуда е, че сме били или ще бъдем енергиен център на Балканите

В следващите от 3 до 5 години страната няма да има нужда от нови енергийни  мощности, защото потреблението е ниско, коментира в интервю за Investor.bg председателят на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база ЕАД (ЦЕРБ) инж. Димитър Белелиев.

Дружеството е най-голямото българско предприятие за диагностика, ремонт и поддръжка на електрически машини и съоръжения. Създадено е през 1948 година, а през 2001 година е приватизирано.

Според Белелиев тенденцията в средносрочен план у нас е към закриване на големи мощности, като например ТЕЦ Варна, но дали в дългосрочен план са нужни нови централи – отговор могат да дадат икономистите, които да направят прогноза за развитието на индустрията и потреблението на енергия.

„Пълна заблуда е, че България е била, е или ще бъде енергиен център на Балканите“, коментира още експертът и посочва, че във всички останали държави от нашия регион строителството на енергийни мощности има положително развитие. В България на този етап обаче нещата са в застой.

Потенциал има строителството на водни централи, които са технологично най-простият и сравнително евтин начин за производство на електроенергия, както и когенарициите, свързани с производствения цикъл, и подобряване на мрежата, обясни още експертът. 

Г-н Белелиев, фокусът на всички в последните месеци е върху цената на тока, но каква всъщност е ситуацията чисто технически с големите енергийни мощности у нас?

Цената на тока и техническото състояние на енергийните мощности не винаги са в пропорционална зависимост. Състоянието на мощностите в България е на едно добро техническо равнище, за което способства по-малката натоваряемост на съоръженията, поради ниската консумация.

Всички водноелектрически централи в системата на Националната енергийна компания (НЕК) са в състояние, което позволява непрекъсната, безаварийна работа. С топлинните централи, каквито са ТЕЦ „Марица Изток“ 2, ТЕЦ AES Гълъбово, ТЕЦ „Контур – Глобал“, както и при по-големите топлофикационни дружества „Топлофикация София“ и „Топлофикация Русе“, техническото положение също е на ниво. Повечето от централите направиха необходимата подготовка за зимния сезон и аз не очаквам с производството да има проблеми или аварии. Така стоят нещата и с Електросистемния оператор (ЕСО). ЦЕРБ направи текуща поддръжка и сервизиране на трансформатори там, както и в ЧЕЗ и „Енерго-Про“. Генериращи мощности не са се ремонтирали тази година, но това е по-скоро свързано с липсата на голямо потребление.

По-сложен според мен е въпросът със състоянието на електроразпределителните дружества, където им бяха наложени доста рестрикции от страна на ДКЕВР, и имам известни притеснения, които се надявам да бъдат необосновани, че те не са изпълнили докрай необходимата техническа поддръжка, а са изпълнили само толкова, колкото им позволява финансовата рамка, наложена от комисията.

Минно-добивната промишленост е в традиционно лошо състояние, поради обективната причина – намаляло потребление на въглища.

Дружествата от нашия сектор, които се занимават с поддръжка и ремонт на енергийни съоръжения, не са в добро състояние, поради финансови причини и някои от тях, както РЕМОТЕХ, са в изключително тежко положение. Очаквам и други компании от сектора да ги последват, поради липса на работа.

Една от причините инвестициите в ремонт и поддръжка на съоръженията да се свиват до минимум е, че енергийните дружества, които сериозно са намалили обема на производство на електроенергия, а оттам и приходите си, не актуализират размера на работната сила, а вместо това пренасочват голяма част от средствата за ремонт към фонд работни заплати.

Какви са тенденциите в поддръжката и ремонта на съоръженията?

Все по-малко работа е една от тенденциите в нашия сектор. За съжаление поради силно намалялото потребление на електроенергия и сравнително неголемия износ, както вече споменах, електроцентралите и преносната мрежа не се натоварват достатъчно, и не могат да отработят необходимите часове за ремонт.

От друга страна непостоянният режим на работа, на който са подложени термичните централи и големите ВЕЦ-ове, собственост на НЕК, ще доведе до нужда от нашите услуги в недалечно бъдеще. Имам предвид, че заради големия брой мощности, произвеждащи електричество от възобновяеми източници, които работят в непостоянен режим (например фотоволтаиците през деня работят, а през нощта се изключват, а ветрогенераторите зависят от вятъра), се налага честа промяна на режимите на работа на електрическите централи като се увеличава и намалява тяхната мощност. Това води до по-голямо натоварване на мрежата и на производствените мощности, което пък увеличава вероятността за авариране и намалява ресурса на съоръженията.

По отношение на самите ремонтни дейности се откроява тенденция за автоматизация на процесите на мониторинг чрез дистанционен онлайн режим. Тоест чрез модерни системи дистанционно през интернет се следи непрекъснато състоянието на машините. Системата показва по конкретни критерии какво трябва да се предприеме на ранен етап, за да не се стига до аварии.

ЦЕРБ са единствените в България, които предлагат цялостна услуга в тази посока, която включва собствена система за дистанционен мониторинг, диагностика от специалисти и извършване на необходимите ремонтни дейности. Сред енергийните предприятия този начин на работа става все по-популярен, тъй като чрез него се вземат превантивни мерки, ремонтните дейности се планират, не се стига до аварии и се избягват големи производствени загуби, заради спиране на съоръженията. Както при човека, превенцията винаги е по-добра от лечението.

Имаме ли нужда от нови енергийни мощности?

Според мен в следващите от 3 до 5 години мощностите, които имаме, са ни напълно достатъчни. Въпросът е по-скоро дали в България ще има потребление на електроенергия, производство на продукции и промишленост, отколкото дали имаме нужда от енергийни мощности.

Дори и след затварянето на АЕЦ „Козлодуй“ при сегашното ниво на потребление, не са ни необходими нови мощности. По-скоро въпросът не е към специалисти в енергетиката като мен, а към хора, които биха могли да предвидят какво ще се случи в икономиката – дали ще се откриват производствени предприятия, които да потребяват енергия, или ще си останем едно потребителско общество, за съжаление, с много ниски доходи.