IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Забравете "остаряването" на стоките

Уредите, излизащи от употреба броени дни след края на гаранционния срок, намаляват доверието на потребителите

10:33 | 20.10.13 г. 13
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Забравете "остаряването" на стоките

Забраната на планираното бързо излизане от употреба на стоките може да доведе до по-добра защита на потребителите, а и до нови работни места, защото ще стимулира устойчивото развитие на икономиката.

Този извод прави Европейския икономически и социален съвет след анализ на пазара в ЕС. Много стоки на пазара имат заложен жизнен цикъл – електрическите крушки изгарят след определен брой часове работа, същото се отнася и до батериите и още много други електроуреди. Дрехите пък излизат от „мода” само в рамките на един сезон.

Така хората се оказват или с гардероб, задръстен от дрехи или изхвърлят тези стоки и така спомагат за трупането на отпадъци.

Всъщност години наред стремежът беше именно към стоки, чиято употреба няма да е вечна. Рекламите например стимулират консуматорското общество, но хората рядко се отказват от своите работещи уреди, само защото на пазара се появява новият модел. Така компаниите трудно планират непрекъснат ръст на потреблението на своите стоки, към което се стремят всички собственици.

Затова и уредите станаха с определен период на употреба и се развалят буквално дни след края на гаранционния период, а шивашката машина на баба, предавала се от поколение на поколение, остана завинаги забравена в стария гардероб.

Анализите обаче показват, че тактиката за непрекъсната покупка на нови стоки не работи и реално има много малък ефект върху работните места. „Повечето продукти се произвеждат извън Европа, от зле платени работници”, мотивират се от Европейския икономически и социален съвет.

Екологичният ефект не е за пренебрегване – потребяват се повече ресурси, а боклуците и замърсяването на околната среда се увеличават. В социално отношение излизащите от употреба уреди стимулират хората да теглят кредити, което пък е причината за безпрецедентни нива на задлъжнялост, на които сме свидетели в развитите държави.

Предложението е стоките да не се произвеждат със „заложени дефекти”, така че жизненият им цикъл да бъде съкратен. Напротив – те трябва да могат лесно да бъдат поправяни. Така ще бъдат спестени редки и ценни метали, ще бъдат намалени отпадъците и замърсяването на околната среда. На етикетите вече не трябва да бъде сочен максималният, а минималният срок на употреба.

Една от мерките, които ще стимулира производителите да прегърнат тези мерки, е задължението да поемат разходите за рециклиране на стоките си, особено когато става въпрос за срок на употреба, по-малък от пет години.
Реално тази стъпка едва ли е толкова наказателна. Дори в и в момента много производители охотно приемат стари уреди, за да използват ценните суровини, вложени в производството. Отговорността за унищожаването на целия продукт обаче може да дотежи на някои компании.

В момента Европа е зависима от вноса на евтини и бързо излизащи от употреба стоки и това е причината за недоволство на клиентите и липсата на доверие в цели индустрии. Потребителите свързват по-дългият жизнен цикъл с качество и мерките против „заложеното остаряване” ще повишат и доверието на хората. А от това могат да се възползват европейските компании и отново да отворят работни места на Стария континент.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 00:20 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

13
rate up comment 6 rate down comment 1
citizen_bg
преди 11 години
Ricco, имам "смътното" подозрение, че в плановете на капиталистите при увеличение на производителността на труда не влиза намаляване на работното веме, а нещо друго. Пак имам "смътното" подозрение за връзката на производителността и мерака за още, Още, ОЩЕ печалби и с цикличните кризи. ;)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 4 rate down comment 0
SSIW
преди 11 години
Ами ... няма и запетайка, която да искам променя от това, което си изложил, съгласен съм с всичко написано. Процесите са О-Ч-Е-Б-И-Й-Н-И , просто трудно се говори за тях, защото нещата опират до "догми" и стереотипи на мислене, с които човечеството среща сериозни затруднения да се раздели ;))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 6 rate down comment 0
edimi
преди 11 години
Малко ретроспекция и ще видиш, че това за което говориш вече е факт в известна степен /пост 2/. 1. "сдобряването" между Изтока и Запада2. Повишена производителност с ниска себестойност/ноу-хау, Китай и др./3. Занижено качество на стоки за масова употреба4. "Изсипване" на "евтини" пари под форма на кредити.И след всичките тези неща поредния запек, `щото темпа на производство на ниско качествени стоки, изпреварва в пъти темпа на потребление. И като няма потребление увисва и спекулата по борсите с проценти, лихви, акции и прочие. На едрия капитал `ич не му пука за създалата се ситуация защото е яхнал и властта и ножа и хляба са на едно място. И к`вото и да си приказваме, сме мноооо` "независими" :))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 10 rate down comment 2
nobel
преди 11 години
За 4 часовия работен ден съм съгласен. Във Франция е имало 4 дневна работна седмица още преди втората световна война. Значи производителността на труда е била достатъчно висока още преди 100 години. Представяш ли си какво е сега. По мои най-груби изчисления на днешно време биха били напълно достатъчни 1 или 2 дни по 4 часа за да живеем както сега. Особено ако премахнем такива енергоемки, материалоемки и напълно излишни производства, като военнопромишления комплекс. И даже въпроса не е "как да стане"? Въпросът е, че това не влиза в ПЛАНА.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 6 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
А и това с намаленото потребителско доверие всъщност е сериозен фактор. Аз например имам телевизор, който се развали около година след изтичане на гаранционния срок и сега сериозно се замислям дали да си купя от същата марка. И обратно - имам мобилен телефон, който работи вече десета година и това ме кара да вярвам в съответната марка.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 7 rate down comment 1
Ricco
преди 11 години
...И всъщност какъв е проблема да се мине на 4 часов работен ден?! Преди 100-200 години се е работело по 12 часа, 6 дни в седмицата. След това по 8 часа, 5 дни. Е, по всичко е видно, че е дошло време за 4 часов работен ден. Къде е проблема?!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 3 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
Не мисля! Проблемите, които си споменал се дължат на изключително лошата организация на пазарите и икономиката като цяло. На ниво отделно производство (фирма) може да сме много ефективни, но на ниво система сме невероятни прахосници. Имам предвид безумно разтегнатите търговски вериги. Знаеш ли на колко излиза например една риза от един шивашки цех и на колко се продава в магазина?! Отделно пък от пазарните дефекти имаме и много високи данъци, които на практика отнемат от произвеждащите и така ги демотивират.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 8 rate down comment 3
nobel
преди 11 години
а, че положението в България е толкова лошо, защото ни била НИСКА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА НА ТРУДА. Производителността у нас, както и по целия свят в момента е УБИЙСТВЕНО ВИСОКА в буквалния смисъл на думата. Навсякъде по магазините има промоции, намаления и когато въпреки всичко стоките не успяват да се продадат, те биват изхвърляни, както е било още по времето на Джек Лондон. На тази цена, която ви се иска няма как да получите качествена стока, уважаеми ПОТРЕБИТЕЛИ. И понеже винаги ще предпочитате евтинкото, казвам ви да го знаете - евтините стоки могат да бъдат произвеждани само МАСОВО. Купувайки евтино всеки от вас задълбочава проблема и лично аз за съжаление не виждам как това би могло да се промени.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 5 rate down comment 2
nobel
преди 11 години
Много хубава статия, ама как да стане? На времето, когато Хенри Форд въвежда масовото производство в началото всичко е вървяло много добре. Понеже никой не е имал кола. Само че той е произвеждал по 9 000 автомобила на ден. И пазара много бързо е бил наситен и се е наложило цената на автомобила да падне от 800 на 400 долара. Точно същото се случва и в съвременния свят с компютрите, смартфоните, телевизорите, джапанките и ...всичко останало, защото производителността на труда нараства навсякъде и ВСИЧКИ внедряват нови технологии за по-бързо производство. По времето на Форд друг изход, освен стимулиране на производството не е бил намерен. При това стимулирането е било драстично - нова световна война. И аз съм сигурен, че Хенри Форд е имал доста голямо съучастие в идването на Хитлер на власт и не случайно огромен портрет на фюрера е висял в кабинета му. За съжаление нещата от тогава до сега в света не са се променили много, а мисленето на хората - никак. В колко статии до сега ни обвинявах
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 6 rate down comment 2
SSIW
преди 11 години
Реалностите в съвременната икономика сочат, че технологиите и продуктите, които са ни достъпни към настоящия момент, не сме в състояние да ги съхраним, поддържаме и репродуцираме на пазарен принцип. Пазарния мотив/логика за съществуването на определена технология/продукт, е реализацията му чрез продажба, продажбите зависят основно от (глобалните) трудовите доходи, които падат под натиска на глобализирания трудов пазар, повишаване производителността на технологиите, ерозия на защитата правата на трудещите се. Намаляващите доходи (като фактор за потребление) се компенсират от експанзия на потребителското кредитиране, което както се вижда е всичко друго, но не и устойчива конструкция. След като няма пазарна логика за съществуването на тези технологии/продукти, или ще трябва да ги съхраним по административно-планов път или да ги загубим.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още