"Алфа рисърч“: Протестите консолидираха електората на БСП

В началото на есенния политически сезон БСП има лек електорален превес - 18.4 на сто, над ГЕРБ - 15.6 на сто, чиито симпатизанти, обратно на левицата, са по-демобилизирани, отбелязват социолозите. Реформаторският блок привлича подкрепата на 7.6 на сто от общия брой избиратели. ДПС поддържа традиционните си позиции - 5.8 на сто. "Атака" би получила 1.5 на сто. За НФСБ биха гласували 3.1на сто, пише БТА.

Висок остава делът на "търсещите" избиратели, констатират социолозите. Около 20 на сто не разпознават в нито една от съществуващите партии алтернатива на статуквото. Най-младите и високо образованите търсят алтернатива в евентуална партия на протестиращите. Техните родители - в друга, различна от управлявалите досега формации. Парламентарните партии са достатъчно инертни, новосъздаващият се Реформаторски блок - недостатъчно популярен, за да се правят прогнози кой ще успее да привлече този колебаещ се вот, коментират от "Алфа рисърч". Според тях обаче бъдещите електорални нагласи до голяма степен ще зависят от това кой ще излезе морален победител от настоящите протести и контрапротести. 

Според данните 51 на сто от пълнолетните граждани на страната подкрепят протестите за оставка на правителството, 33 на сто - подкрепят контрапротестите в полза на кабинета, 16 на сто - не подкрепят нито едните, нито другите. За 47 на сто протестът за оставка на правителството е справедлив, за 23 процента - не е. Според 18 на сто е справедлив, но в България нищо не може да се промени и затова няма смисъл да се правят опити.

Социолозите правят два основни извода - че има процес на обратно връщане на гражданите в политиката, тъй като общо 84 на сто избират страна в протестите "за" или "срещу" оставката на кабинета, както и че тезата за разделението между София и провинция няма социологическа валидност. Ако изобщо можем да говорим за някакви разделителни линии, те минават по три оси - образование, възраст и най-вече политически пристрастия, уточняват социолозите.

Делът на привържениците за бърза оставка на правителството и нови избори се запазва в рамките на 40 на сто. 38 процента подкрепят провеждането на парламентарни избори заедно с европейските през май следващата година. Твърди привърженици на кабинета са 19 на сто от избирателите, които смятат, че най-добрият вариант е правителството да изкара пълен четиригодишен управленски мандат.

Времевият хоризонт на настоящия кабинет обаче е един от въпросите, който разделя симпатизантите на БСП и ДПС. Докато 40 на сто от левите симпатизанти смятат, че най-добре е да се проведат предсрочни избори през май следващата година, 59 процента от избирателите на ДПС са твърди в настояването си за пълен мандат.

Независимо, дали хората са привърженици или противници на протестите, обща е позитивната оценка за събуждането на гражданското общество и активизирането на контролните му функции спрямо политическия елит - 70 на сто подкрепят тезата, че в България започва да се създава силно и будно гражданско общество.

Данните регистрират, че подкрепата за правителството и премиера остава на същото равнище, от което стартира, съответно - 23 и 29 на сто. Почти двойно нарастват отрицателните оценки за дейността им. Докато в началото на юни близо половината от пълнолетните българи нямаха определено мнение за тяхната работа, а критичните оценки бяха около една четвърт, то в края на август хората с негативно отношение към кабинета се увеличават от 28 на 47 на сто, а тези към министър-председателя - от 25 на 44 процента, посочват социолозите. Неутралитет запазват само една четвърт от анкетираните.

Няма съществена статистическа разлика в ръста на отрицателните оценки сред жителите на отделните типове населени места, възрастови и образователни групи. Например през последните три месеца критични оценки в София се увеличават от 39 на 57 процента, в областните градове - от 32 на сто на 49 процента, в малките градове - от 23 на 42 на сто, а в селата - от 18 на 40 процента. Навсякъде негативното отношение доминира над положителното. Единствено симпатизантите на БСП и ДПС запазват консолидирана подкрепа за правителството.

Равносметката на първите 100 дни управление показва, че кабинетът "Орешарски" стартира със и продължава да се ползва с ниска обществена подкрепа, обобщават от агенцията. Макар и броят на протестиращите срещу правителството рязко да намаля през летните месеци, това не е променило нарастващите негативни нагласи сред мълчаливото мнозинство от гражданите, коментират от"Алфа рисърч". 23 на сто са удовлетворени от дейността на правителството, на другия полюс са 21 на сто - гневни на управляващите. Най-значителен дял - 55 на сто, са разочарованите.

В края на август класацията на публичните фигури с най-висок рейтинг оглавяват еврокомисарят Кристалина Георгиева - 47 на сто положителни срещу 15 на сто отрицателни, и столичният кмет Йорданка Фандъкова - 43 на сто положителни срещу 22 процента отрицателни.

Другите две личности с положителен рейтинг са президентът Росен Плевнелиев и омбудсманът Константин Пенчев, които имаха активна позиция по гражданските протести през последните месеци. При държавния глава има известен спад в личния му рейтинг /от 44 на сто на 37 на сто/, но доверието в него продължава да доминира над недоверието, което е 25 процента. Значителен е превесът на положителните оценки - 36 на сто над отрицателните - 13 процента и при омбудсмана Константин Пенчев.

По-дистанцираната позиция на Георги Първанов от горещите политически битки и скандалните назначения, му осигурява 33 на сто обществено доверие, срещу 41 на сто недоверие, отчитат от "Алфа рисърч". Следва го Бойко Борисов с доверие от 26 процента и 49 на сто недоверие. Сергей Станишев остава с 23 процента доверие срещу 56 на сто недоверие, Лютви Местан има одобрението на 12 на сто и неодобрението на 67 на сто от избирателите в страната. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров има 4 процента доверие срещу 85 на сто недоверие.