Икономисти: Ветото е логична реакция след прибързаната актуализация на бюджета*

Държавният глава Росен Плевнелиев наложи частично вето върху актуализацията на бюджета за 2013 г. Още преди решението да е факт, възникнаха дискусии "за" и "против" ветото и евентуалните последици за икономиката на страната.

Експерти от финансовия и икономическия сектор коментираха пред Investor.bg дали е аргументирано и икономически обосновано решението на държавния глава да върне за преразглеждане в парламента промените в Закона за бюджета.

Емил Хърсев, финансист: Няма такова нещо като частично вето върху актуализацията на бюджета

Президентът Росен Плевнелиев е напълно в правото си да наложи вето върху актуализацията на бюджета. Това право му се дава по Конституция и никой не може да коментира редно ли е било или не. Аз лично съм изненадан от идеята за частично вето. Според мен идеята е да се избегне конфронтация с обществото.

Едно е сигурно – няма такова нещо като частично вето на актуализацията на бюджета. Щом конкретни текстове от даден финансов план са спрени по един или друг начин с президентското вето, това означава, че и останалите няма да могат да функционират. При финансовите планове е така – важни са всички звена от концепцията им.

Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика: Правителството има само един смислен аргумент в подкрепа на актуализацията

Трудно е да се разбере защо правителството откри липса на гъвкавост в бюджета, след като дори служебният кабинет успя да намери 40 млн. лв за социални разходи, както планира и това правителство, при това без работещ парламент и без да се увеличават разходите.

От всички аргументи, с които правителството мотивира корекциите в Закона за бюджета, единственият с  някакъв смисъл е този за очакваните догодина ликвидни затруднения, свързани с погасявания по дълга - 453 млн. лв. и плащанията за единица площ. Тогава наистина може да възникне един ликвиден риск и неспособност на правителството да изпълни задълженията си, нормално е кабинетът да иска да се застрахова срещу този риск.

Президентът има право на вето, то е заложено в Конституцията, не мисля, че управляващите могат да имат претенции към това му решение.

Ветото на президента не е толкова ангажиращо. То само връща закона за преразглеждане от парламента. Ако управляващите са притеснени, че няма да им стигне времето, могат да си прекъснат ваканцията и да го гласуват. Но дори това да стане през септември, не виждам сериозни проблеми. Няма риск нито за икономиката, нито за бюджетната процедура.

Георги Ганев, програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратеги: Президентското вето е напълно аргументирано

Напълно съм съгласен с решението на държавния глава Росен Плевнелиев да върне текстовете от приходната и разходната част от изменението на бюджета. Частично съм съгласен и с ветото върху текстовете за дълга.

Актуализацията трябваше да бъде по-добре аргументирана и защитена. Трябва да се посочи по-точно защо са толкова занижени очакванията на правителството за втората половина от годината, както и за следващата година. През юни месец, който е първият месец от управлението на новото правителство, има сериозно влошаване на показателите при събираемостта. Защо новото правителство да не може да се справи със събираемостта, както се справи служебното? Не трябва да има такъв проблем.

Ако говорим за стопанска конюнктура, трябва да се каже - защо втората половина от годината е прогнозирана от новото правителство като по-лоша от първата? Наистина лиспва ясна обосновка за тези занижени, песимистични прогнози, с които се аргументира актуализацията. Твърденията на управляващите не са достатъчно убедителни.

Мотивите на президента във връзка с разходната част са най-важни, според мен. Никъде не е казано, че тази по-голяма разходна част наистина ще бъде употребена конкретно за социални нужди.