След сблъсъците - в търсене на развръзка

Сблъсъците между полиция и протестиращи в 40-я ден от протеста противопоставиха за пореден път управляващи и опозиция каква да бъде развръзката от създалата се ситуация.

„Това не беше протест, а опит за погром. Нито една демократична държава не би го одобрила”, категоричен беше вътрешният министър Цветлин Йовчев, след като протестиращите принудиха министри, представители на синдикатите и журналисти да изкарат нощта в Народното събрание, след разискването на промените в бюджета.

„Ако продължим в този дух, всяко евтино политическо заиграване и флирт с протестиращите е изключително рисково", заяви Йовчев пред bTV.

За продължилата над осем часа окупация той заяви, че не е нормално народни представители да бъдат блокирани. Ситуацията е била тежка не защото протестиращите били много, а защото се държали агресивно, каза министърът, но избегна въпроса за евентуална оставка на правителството.

Алтернативата е нови избори, каза пред Нова телевизия бившият премиер Бойко Борисов. "Ако излязат и кажат дата за предсрочни избори, например октомври, убеден съм, че протестиращите ще се приберат вкъщи и ще имаме време да направим промени. Ние ще участваме дейно, ще успокоим държавата", предлага Борисов.

За предсрочни парламентарни избори призовават и синдикатите, заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров, който е прекарал нощта блокиран в парламента.

„Ще поискаме от всички парламентарно представени политически сили и от президента консултативен съвет за насрочване на парламентарни избори”, обяви той и подчерта, че „напрежението е стигнало до такива размери, че трябва да се търси развръзка”.

Необходими са предсрочни парламентарни избори, които да доведат до фундаментална промяна на принципите, по които работи държавата, каза пред БТА президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Той допълни, че 23 г. е свидетел "как се сменя актьорската трупа, но пиесата е една и съща и е втръснала на всички, затова трябва да се промени пиесата".

Ако не се предприемат конкретни действия от страна на правителството, държавата ще блокира, заяви пред БНТ икономическият министър Драгомир Стойнев.

"Видях едно друго лице на протеста. Това не са тези интелигентни, възпитани и млади хора, тези симпатични протестиращи. За мен отвън бяха хора, които търсеха сблъсък, които може би целта им бе да се пролее кръв", кааз Стойнев и предложи всички лидери да седнат на една маса и да обсъдят сегашната ситуация.

Образът на България все повече се загрозява от случващите се протести и безредици в страната, твърди външният министър Кристиан Вигенин, който предлага да се прави анализ на ситуацията.

„Със сигурност България не изглежда добре като цяло. Виждахме подобни сцени в Гърция, Мадрид. Но не е оправдано. Нямаше да стигнем дотук, ако призивите за диалог бяха приети. Протестът се насърчаваше от различни страни, той се употребява от едни групи за едно, от други - за друго", твърди Вигенин.

"До снощи бях убеден, че изборите трябва да се направят догодина, но сега, след това, което се случи, мисля, че изборите трябва да са през късната есен", каза пред БНТ Михаил Константинов, член на Изборния борд към Министерски съвет. Той прогнозира, че протестите в страната ще продължат да ескалират, ако правителството бързо не насрочи нова дата за избори.

"Най-късно до края на седмицата президентът трябва да свика Консултативния съвет за национална сигурност и без такива циркове като предния път", призова  Константинов.

Според главния прокурор Сотир Цацаров извеждането на блокираните в парламента снощи с автобус е било грешка. До момента, от началото на протестите, МВР не е подало нито един сигнал в прокуратурата, макар да е разпоредено обвинението да бъде информирано за тежки хулигански прояви, посочи Цацаров пред БТА. По думите му малка част от протестиращите са търсили явен конфликт.

В крайна сметка след снощните протести Народното събрание в момента не работи по предложение на председателя на парламента Михаил Миков. Решението му пък предизвика ПП ГЕРБ, които поискаха оставката на Миков заради “диктаторското му поведение“.  В позицията се казва, че редовни заседания могат да бъдат отменяни само с решение на пленарната зала, а не с телефонни разговори.