IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Иван Станков: Раздробяването на земеделието е най-голямата грешка на прехода

Възстановяването в земята в реални граници и ликвидирането на окрупнените фирми са с основна заслуга за проблемите в сектора, смятат министърът

10:41 | 05.04.13 г. 79
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Проф. Иван Станков. Снимка: БТА</em></p>

Проф. Иван Станков. Снимка: БТА

Най-голямата грешка на прехода в земеделието е възстановяването на земята в реални граници, раздробяването ѝ, ликвидирането на окрупнените ферми, смята служебният министър проф. Иван Станков. Проблемите на българското земеделие са проблеми на времето, на дългия преходен период, че 23 години слизахме все надолу и надолу, казва в интервю за БТА министърът на земеделието и храните.

Публикуваме пълния текст на интервюто на професор Иван Станков.

- Твърдите, че сте заварили ведомството с огромни проблеми (при плодовете и зеленчуците, животновъдството, силно е намален броят на животните, тютюнопроизводството и т. н.). Министерството било залято от сигнали за нарушения, въобще пълен хаос. На кого да вярваме на Вас или на предшественика Ви, който твърдеше, че оставя аграрния отрасъл в добро състояние?

Когато говоря за проблемите на нашето земеделие, не говоря за това, че те са оставени от предшестващото управление, а че са проблеми на времето, на целия този дълъг преходен период. Затова аз съм съгласен с хората, които излизат и протестират, защото 23 години ние слизахме все надолу и надолу.

Специално в земеделието най-голямата грешка беше възстановяването на земята в реални граници, нейното раздробяване, ликвидирането на създадените окрупнени ферми с по 350-360 крави средно, с по над 2 000 овце. и т. н. Хората ни завиждаха за това.

Когато се наложи концепцията за свободния пазар - през 1990 - 1992 година, България не беше готова за това. Тази концепция нанесе сериозни поражения на българското земеделие. Преди всичко, защото производственият процес изобщо не беше готов за това. Като добавите и последвалата приватизация и ликвидация - всичко това доведе до големия спад на всички нива в българското земеделие.

Най-големите проблеми при животновъдството (овцевъдство, свиневъдство, говедовъдство и др.) и броя на животните дойдоха именно през този период - 1990 - 1994 година. След тази година започва едно задържане, всички правителства са се мъчили някак да крепят положението. Но кривата продължава да слиза надолу.

- И всичко това заради тази раздробеност на стопанствата и ликвидация, за която говорите ли е?

Не съвсем. След 1994 г. започнаха обратните процеси. Като приключи концепцията на свободния пазар, започнаха процесите на държавното регулиране. Тогава беше наложена политика държавата да започне да се намесва и да регулира някои от процесите. Вследствие се роди новата теза – за дребното и средно стопанство, което трябваше да направим.

За съжаление и тук нещата се изтърваха. При следващите правителства започна масово окрупняване, за да достигнем до няколко милиона декара в някои райони. Това са огромни арендни или собственически стопанства, големи ферми, а презумпцията беше точно за обратното - малки и средни такива, за да обхванат и дадат поминък на по-голяма част от хората.

- През последните дни имахте интензивни срещи с производители, областни дирекции, браншови съюзи, асоциации в цялата страна. Какво е посланието от тези срещи?

Все още не съм приключил с тези срещи и ще продължавам, при мен те са практика. Като преподавател и ректор на Тракийския университет в Стара Загора всяка събота посещавах различни стопанства и фермери. Вече бях в най-тежките райони и впечатленията ми досега са, че хората намират доста сериозни отклонения и имат сериозни препоръки.

Сред най-сериозните бих откроил този с използването на пасищата. Държавата е направила всичко необходимо, за да даде пасищата на тези, които отглеждат животни, докато общините са допуснали сериозни грешки. Те са раздали земя на хора, които нямат животни и в тези райони реакцията и на Асоциацията на животновъдите беше много силна.

Друг сериозен проблем е тютюнопроизводството, което не е включено като приоритет и не е защитено в Европейския съюз. В тази връзка мога да похваля правителството, което наследих, че е успяло да даде субсидии на тютюнопроизводителите, които бяха изцяло отписани от предишните управления.

Последна актуализация: 12:59 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

13
rate up comment 14 rate down comment 0
data
преди 11 години
Абе да стане икономически изгодно гледането на овце и *** - за 3 години сме износител номер едно . Мани ти тая работа че някой ще гледа овце при положение че агнешкото е 5 лв./ кг живо тегло - останаха само ентусиасти . Я да почнат да дават върху тия 5 лв. още 2 лв. отгоре пък после ще си говорим няма ли кой да копае с мотиката
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 3 rate down comment 5
deBill
преди 11 години
Тоз има ли връзка с главния мозък или живее в друга виртуална реалност.Къде ще намери някой луд да хване мотиката.Те баламите отдавна свършиха.А и преди беше лесно да се гледат животни едно ремърке в текезето едно в къщи една мука в свинекомплекса една у дома,каручките цяла нощ лангъркат до силажната яма всичко ти излиза чиста печалба..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 12 rate down comment 2
Biso
преди 11 години
Изводът, който специалистите правят, е, че през последните 25 години, и особено след 1970, темповете, с които се развива материално-техническата база и по-конкретно нейната основна част средствата на труд, не съответстват на потребностите на страната от селскостопански продукти и суровини. Когато настъпват промените и държавното дотиране пресъхва, ударът от кризата не отминава и селското стопанство, което вече е поставено на колене от комунистическото управление много преди 10 ноември 1989 г.Из Тайните фалити на комунизма, глава 7. Митът за модерно развитото селско стопанство
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 4 rate down comment 3
data
преди 11 години
Еваларката . Да се разсеят малко червените мушици :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 15 rate down comment 5
bgMan
преди 11 години
Не е най-голямата грешка.Най-голямата грешка беше управлението на БСП и ДПС. Специално за краденето на парите за земеделието ДПС нямат равни. Бяха се превърнали в брокерска къща за източване на евросубсидиите. Не случайно тогава имаше едни големи протести с лозунги: "Спасете българското животновъдство, защото министър Дикме свинско не яде."
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 10 rate down comment 1
Biso
преди 11 години
Положението в селското стопанство става особено тежко през следващите години. През 1987 г. Държавната балансова комисия утвърждава окончателен недостиг на средства за разплащане до 90% от начисленото основно трудово възнаграждение на колективите в АПК в размер на 599 млн. лева. - се посочва в писмо на БНБ до министерство на икономиката и планирането от 5.5.1987 г. В резултат на това започнаха да излизат решения на правителството, с които се задължаваше банката ( БНБ ) да кредитира селскостопанските организации. Стигна се до там, че те не можеха да покриват даже годишните си погашения, което означава, че селскостопанските организации са в истински фалит. . В крайна сметка се стигна до опрощаване на много милиарди на селскостопанските организации. Веселин Никифоров, бивш председател на БНБ, 1991 г.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 16 rate down comment 1
Biso
преди 11 години
Грешките, свързани с обезлюдяване на селата, големите миграционни процеси от селото към града са свързани с недостатъчните грижи за развитието преди всичко на условията на труд и лошите битови условия. .. Причините за отчуждаването на производителите от собствеността в ТКЗС, АПК и НАПС е тяхното постепенно одържавяване, постепенно ликвидиране на кооперативната им същност. Емил Христов, протокол 33 от заседание на МС от 12.12.1080 г. за увеличаване на селскостопанското производство и повишаване на неговата ефективностОт 80-те години производителността в отрасъла започва да спада, като от 1985 г. в страната започва да се внасят традиционно произвеждани продукти фасул, лук, картофи, които в предишни периоди България е изнасяла. След 1985 вносът на селскостопанска продукция възлиза на 400 500 млн. долара годишно. . Това доведе до намаляване на селскостопанските ресурси, а в последните години до внос на зърно за фураж, на плодове и зеленчуци и други стоки, на които България е била традиционен производител. Станиш Бонев
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 10 rate down comment 1
Biso
преди 11 години
Идеите за преминаване към АПК и НАПС ( национален аграрно промишлен комплекс )се наложиха по обичайния път. Авторите на тези идеи са запознавали Тодор Живков с тях, без да са го поставяли предварително за обсъждане със заинтересованите органи и организации. Тъкмо защото тези идеи се наложиха по този начин, започна упадъка в селското стопанство, до затруднения в снабдяването на населението и до загуби, които в края на краищата плати обществото. Веселин Никифоров, бивш председател на БНБ, 1991 г.Не оцених голямата опасност и не се противопоставих на преобразуването на кооперативните стопанства в АПК, тъй като практиката доказа, че при нашите условия най-добри резултати и най-добра форма на организация са кооперативните земеделски стопанства. че с АПК сме създали най-крупните земеделски стопанства, а практиката показа, че те се оказаха най- неефективни. Станко Тодоров, 1991 г.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 10 rate down comment 3
edimi
преди 11 години
Аре стига с тия политики, че омръзна. Политическата "класа" в БГ, а и не само, НЯМА цвят!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 20 rate down comment 1
edimi
преди 11 години
За ефективността на "онези" ТКЗС-та има какво да се каже. НО подема къде по-точно го видя? В поголовния внос и нулев износ на селскостопанска продукция ли?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още