Търговският баланс
Търговският баланс на България остана отрицателен, въпреки очакванията, че кризата ще промени структурата на икономиката. Той бе положителен само през август 2011 г., в размер на 78 млн. евро (без включени разходи за вноса, с които балансът става отрицателен). За януари-октомври 2012 г. отрицателното ни търговско салдо е 6,06 млрд. лв., спрямо минус 4,3 млрд. лв. за същия период на 2011 г. и 5,4 млрд. лв. за 10-те месеца на 2010 г.
Международният туризъм продължава да крепи икономиката
Нетните приходи от международния туризъм продължават да подкрепят икономиката на страната, като неутрализират част от негативния ефект от отрицателния търговски баланс. За 10-те месеца на 2012 г. нетните приходи от международен туризъм възлязоха на 1,83 млрд. евро (3,6 млрд. лв.), или увеличение с 0,5% на годишна база.
Приходите от субсидии и българите работещи в чужбина
Нетните приходи от българите работещи в чужбина и от субсидии са другият стълб, който заедно с туризма неутрализира отрицателния търговски баланс. Така наречените текущи и капиталови трансфери се увеличиха с 8,75% на годишна база до 1,77 млрд. лв. за януари-октомври 2012 г.
Кризата в Европейския съюз доведе до забавяне на плащанията по проекти в България и държавният ни бюджет излезе на дефицит. Дефицитът по европейските средства е в размер на 551,2 млн. лв. към октомври 2012 г. Именно този дефицит е официалното оправдание да няма коледни добавки към пенсиите.
Преките чуждестранни инвестиции
Преките чуждестранни инвестиции в България намаляха до минус 41,1 млн. евро за октомври 2012 г., спрямо плюс 368,9 млн. евро за октомври година по-рано.
Така е очертана ясна тенденция на влошаване на ПЧИ, като за третото тримесечие на 2012 г. те са за 425,6 млн. евро, като намаляват с 3% на годишна база. За второто тримесечие те бяха за 449,9 млн. евро, като се увеличиха със 105% на годишна база. Още по-внушителен бе ръстът през първото тримесечие на 2012 г. - с цели 825% до 501,3 млн. евро.
ПЧИ от началото на 2012 г. са за 1,34 млрд. лв., като се увеличават с 255 млн. евро на годишна база. Ръстът преди октомврийските данни беше много по-голям.
В обобщение
Дали заради общата европейска криза, дали заради лоша структура на икономиката (с акцент върху износа на суровини - мед, калцинирана сода, пшеница, слънчоглед) или заради демографската криза, България тъпче на едно място, въпреки получаваните европейски субсидии, без които БВП щеше да отчете спад.
преди 11 години Държавата да вземе заем който да раздаде на хората а те да ходят да си купуват телевизори и компютри и така възможно найбързо парите да напуснат страната а заемите да се връщат пак от това население ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Същата тази държава която е в дъното на класациите като една от най- корумпираните държави ? Ха-ха-ха-ха-ха отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Според мен има няколко начина, но като го знаем бизнеса в България е по-добре държавата да инвестира тези пари в проекти, които да носят добри пари на страната. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не точно - с тези средства може да се дават нисколихвени кредити на бизнеса и на физически лица (за саниране, за стартиране на бизнес)Санирането на панелките би смъкнало безработицата поне с 3% понеже изисква много работници.Може да се подпомага внедряване на нови продукти в производство.Идеи има.Не трябва да се ползват директно от държавата, а индиректно да стимулират бизнеса. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Никога и никъде, няма такова място, където всички да са добре! Положително се оценява система, при която болшинството са добре. В България, за твое съжаление, единственият период, когато за кратък период от 30-тина години болшинството беше по-добре, беше именно между 1950 - 1980 г., но пък беше подтиснат предприемаческия дух на шепа бармани, бензинджии, таксиметрови шофьори и спортисти, които после поведоха българската икономика към свободния пазар... хаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Колкото и да звучи налудничево за привържениците на бюджетната дисциплина, в момента страната има нужда от краткосрочен растеж. Nobel отбеляза, че такъв може да се постигне с рязко увеличаване на производителността. Това обаче към настоящия момент и малко вероятно, да не кажа и невъзможно. За това решението, както казваш и ти, е вземането на външен заем, с който да съживим икономиката. Сега се дават луди пари за социални помощи, от които все повече затъва държавата, а и от лични наблюдения смятам, че тази политика прави народа по-мързелив. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Би ли дал хипотеза как 3 млрд. евро взети като държавни заеми създават работни места в частния сектор? Или твоята идея да се наливат в държавната машина? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Добре, предполагам това което съм писал по-долу е било глупост. Ами при положение, че никога не сме били добре, не знаем как да станем добре, защо очакваме, че някога ще станем добре? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Стриктната финансова дисциплина е основен виновник за нулевият ръст.Трябва вземат по 3 млрд евро на година заеми с които да се стимулира икономиката и да се създадат работни места.Друга голяма грешка е да плащаш на безработни за да стоят. Остане ли човек без работа два месеца - държавата трябва да му осигури преквалификация и да му намери работа. Иначе безработния получава социални помощи и не допринася нищо за икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище в България един българските депутати, Серафим Георгиев:Това показва, че картината на българската мизерия е страшна. Мога да ви прочета данни,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир." отговор Сигнализирай за неуместен коментар