В Бюджет 2013 липсва план „Б“ при неизпълнение на приходите*

След като вчера Министерство на финансите публикува Законопроекта за държавния бюджет за 2013 година, Investor.bg предлага първи коментари на икономисти по някои от заложените параметри в него.

Георги Ангелов: Приходната част на Бюджет 2013 е пренапрегната

В проектобюджета за следващата година виждаме доста пренапрегната приходна част, коментира Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество“. Най-вероятно тя е базирана на очаквания за подобряване на икономическата ситуация в еврозоната. Като не забравяме, че 2013 е и предизборна година, това определено създава рискове за реализацията на заложените приходи.

Има сериозен риск проектобюджетът да не бъде изпълнен в предложения вариант и при плановете за еврофондовете. Залага се рекордно усвояване на европейски средства, което ако не се случи, ще се наложи страната ни да финансира някои от проектите, или пък да връщаме пари по програми.

В предложения проект за бюджет прави впечатление, че липсва план „Б“, тоест няма заложени буфери, в случай на неизпълнение на приходната част. За това няма друго обяснение от икономическа гледна точка освен фактът, че настоящото правителство ще управлява в следващата половин година, след което втората половина от годината ще бъде поета от нов екип, който ще трябва да мисли резервни планове.

Бюджетът е изпълним само при благоприятно развитие на икономическата обстановка в Европа, но за съжаление по всичко личи, че кризата там ще се проточи. Това е един щедър бюджет, при който следващото правителство ще трябва да реализира несбъднатите прогнози. Но това е сценарий, който се е случвал и преди години и не ни изненадва.

Иначе интересен момент представлява фактът, че не се залага намаление на бюджетния дефицит, което е различен подход в сравнение с предходни години. Виждаме пречупване на тенденцията, което не е лош знак, но не е добре всяка година да се правят промени.

Виждаме и друга тенденция, свързана с това, че най-големите разходи са за социални плащания и повишаване на доходи, които вероятно ще окажат фискален ефект, но не и социален. Получава се така, че за сметка на тези сектори, се пренебрегват други, които осигуряват икономически растеж и конкурентоспособност.

За съжаление се запазва и тенденцията от минали години силовите ведомства да получават най-голямо увеличение, и то за заплати, а не за капиталови разходи.

В съдебната система пак се наливат много допълнителни пари, но без да се вижда воля за реформи, а това е сфера, в която има какво да се реформира, преди да се искат повече средства.

Калоян Стайков: Заложеният ръст на БВП няма да се реализира

И тази година виждаме същия оптимистичен подход по отношение на прогнозите за икономическия ръст, както и през миналата. Това каза икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков в коментар по предложения проект от Министерство на финансите.

Заложеният ръст на БВП в проектобюджета за следващата година от 1,9% е оптимистичен вариант, който най-вероятно няма да се реализира, смята икономистът. Според него ръстът на БВП ще бъде под 1%.

Но планът за увеличаване на приходната част с 1,8 млрд. лв. е постижим, заради това, че се очакват по-високи приходи от косвени данъци – ДДС и акцизи, смята експертът.

По-високите приходи ще бъдат изпълнени заради вече действащите мерки за по-висока събираемост в приходната агенция, както и заради вече усещащата се динамика във вътрешното потребление от тази година.

Очевидно, при така заложените параметри, проектобюджетът разчита на по-добро стечение на обстоятелствата и повишаване на потреблението. Иначе няма как да си обясним липсата на заложени буфери в случай на неизпълнение на заложените приходи.

Очаквам във всички случаи да има промени по параметрите на предложения проект за бюджет, като се имат предвид заявките на синдикати за по-високи пенсии и по-висока минимална заплата и в същото време позицията на работодателите, които ще настояват за по-малка осигурителна тежест.

Лъчезар Богданов: Бюджет 2013 е реалистичен към настоящия момент

Заложеният ръст на приходите в Бюджет 2013 е реалистичен, той се базира на очакванията за номинален ръст на икономиката между с 5 и 6% и на производствената инфлация, каза икономистът Лъчезар Богданов, управляващ партньор в консултантската компания Industry Watch.

Хипотезата на Министерство на финансите е, че догодина няма да се случи кризисна ситуация, а напротив ще има слабо подобрение, на базата на позитивните данни от това лято. За това говори и заложеното ниво на  безработицата, което в проекта се планира да не се покачва рязко, което пък ще гарантира и приходите от данъци и увеличаването на вътрешното потребление.

Богданов обаче изказа опасения относно чувствителността на проектобюджета към рискове, като не става въпрос за някакви катаклизми, които преживяхме това лято по отношение на еврозоната, допълни той. Не е съвсем ясно обаче какво ще стане при сериозен срив в американската икономика. В резултат на подобна криза, например, рязко ще падне цената на петрола. Това в дългосрочен период ще е добре за българската икономика, тай като сме нетен вносител на енергийни суровини. В краткосрочен период обаче би намалило приходите от ДДС, смята експертът.

На въпрос дали все пак в бюджета не са заложени буфери, невидими на пръв поглед, Богданов коментира, че за съжаление буфери винаги има и обикновено те са при капиталовите разходи. „Това е първата реакция при криза - не се намаляват служителите в администрациите, а се режат разходите за инвестиции“, допълни той.

Така реално се получава “куха реформа“, смята още икономистът и посочва за пример здравната система. В момента болниците са едни сгради, в които стоят хора, получаващи ниски заплати и просто измерващи кръвното налягане. Болничните заведения не предлагат сериозни диагностични изследвания и именно това е в резултат от орязаните инвестиции, заключи още той.

Калин Маринов: Ръстът на приходите се очаква от увеличените осигурителни прагове

Ръстът в приходите е възможен със заложените промени в осигурителната система за 2013 година, обясни Калин Маринов, изпълнителен директор на Института по икономическа политика.

Увеличението на праговете ще се отрази на хората, които се осигуряват на минималните прагове и само те ще получат по-висок доход, и то за сметка на работодателите си. Може дори да се направи допускане, че засегнати ще бъдат по-ниско конкурентни фирми от съответния бранш, тъй като именно те не са имали възможност да осигурят по-високи доходи на служителите си, обясни икономистът.

Моментното състояние на икономиката в България не би позволило увеличението на минималните прагове да доведе до всеобщ ръст на възнагражденията, защото то трябва да бъде подкрепено и с по-висок икономически растеж.

Разбира се, увеличаването на минималните прагове освен до по-високи приходи от данъка върху доходите на физическите лица, ще доведе и до по-високи постъпления от данък върху добавената стойност (ДДС), заради увеличения разполагаем доход на някои домакинства.

Постъпленията от ДДС обаче могат да бъдат повлияни и отрицателно, тъй като дадени фирми няма да могат да направят планираните инвестиции за 2013 година, за да осигурят необходимите средства за по-висок праг на възнаграждение на служителите си.

Заложеният реален ръст на БВП от 1,9% не би осигурил очакваният ръст на заетостта през 2013 година. Ключово за борбата с безработицата може да се окаже откриването на производствени мощности с помощта на чужди капитали.

При неизпълнение на очакванията за заетостта съответно и данъчните постъпления ще бъдат по-ниски. От друга страна това ще донесе и по-сериозен натиск върху социално-осигурителната система.

Допълнителен натиск върху разходната част на бюджета може да окаже очакваната по-висока усвояемост на средствата от ЕС през 2013 година, което ще става и с по-високо съфинансиране от страна на държавата.

Колкото до това, реалистичен ли е очакваният реален ръст на икономиката икономистът смята, че очакваното слабо увеличение на вътрешното потребление би довело до ръст на БВП, но пък „основният виновник” за ръста на икономиката ни през 2011 и 2012 година – износът, вече няма да има същата роля. 

„Тук трябва да се спомене, че за първи път от последните 3-4 години очакванията за възстановяването на притока на преките чуждестранни инвестиции са доста ниски и близки до реалността, и то дори за целия прогнозен период до 2015 година“, коментира още Маринов. 

* Информацията е актуализирана към 10:30 часа на 5 окотмври 2012 година.