През последните седмици в публичното пространство упорито се говори за доходи, докато темата за заетостта и новите работни места остава на заден план и често се пренебрегва, смята Петър Ганев, анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ).
Поставянето на подобен фокус е трудно обяснимо, при положение, че тежкият удар на кризата бе именно по заетостта, а не по заплати и пенсии. Да, доходите в някаква степен бяха замразени, но в същото време близо половин милион българи загубиха работата си – това е водещата причина много български семейства да обеднеят.
Необходимо е да си говорим предимно за работни места, а не за доходи, но нека отправим отново поглед към данните за заетостта в страната. За разлика от понятието безработица, данните за заетостта показват реално каква част от хората в дадена възрастова група работят. Тук не се взима под внимание дали лицата са икономически активни, дали търсят работа или просто си стоят „обезкуражени” вкъщи. Въпреки, че традиционно се говори повече за безработица (отнасяща се до търсещите работа), данните за заетостта са показателни за потенциала и развитието на дадено общество – неслучайно Европейската комисия поставя стратегически цели за заетост, а не за безработица.
В най-добрите месеци на 2008 г. заетостта в България (20-64 г.) беше надхвърлила 70-те процента, но от началото на кризата този процент постоянно спада. За първото тримесечие на 2012 г. вече сме близо до 61%, което ни отдалечава драматично от поставената европейска цел (75% заетост до 2020). Нещо повече, движението продължава да бъде надолу, тоест през последните 3-4 години възстановяване по отношение на работните места просто не е имало.
Коефициент на заетост (20-64 години) по тримесечия, %
Източник: НСИ
Същите данни могат да бъдат представени и като абсолютна стойност. От края на 2010 г. заетите в страната устойчиво са под 3 млн. За сравнение, за да се доближим до тези 75% заетост, бройката на заетите трябва да достигне 3,5 млн. Това изглежда трудно постижимо, още повече че заетостта е на най-ниските си нива спрямо последните 6-7 години.
Заети лица (20-64 години) по тримесечия, хиляди
Източник: НСИ
На фона на тези данни е просто задължаващо дебатите около Бюджет 2013 да се превърнат в разговор за работните места. Вместо да се търси някакво административно покачване на заплатите в частния сектор, по-добре да се мисли как да се намалят тежестите върху труда.
преди 12 години Напълно съм съгласен, но първо това ще даде ефект след поне 20 години и второ, трябва да държавата да направи тази реформа, ми то за 20 години какво са реформирали като хората, че образованието то за 20 години върви само надолу и въпреки многото пари които се наливат там в момента продължава да върви надолу, по простата причина че само с пари не става трябва да имаш и някаква идея как да ги инвестираш тия пари, това е като в бизнеса на някой некадърник и1 милион да му дадеш за някой производство (нещо което да е продуктивно) той пак може на 3 година да е фалирал. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Животновъдството може да реши проблема с ниско квалифицираните безработни изплюти от строителството . Заради това е добре че започнаха да им дават субсидии . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Интересен вид стимулиране на заетостта, но това няма да реши кардиналните проблеми в БГ. Които са както споменах липса качествен мениджмънт, капитали, технологии и специалисти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Виж сега - проблема не ни е в скъпата валута, а в липсата на образование, "know-how" и капитали. Виж, че където въобще имаме някакво производство то е с технологичен процес от 50-70г..Че вече имаме над 100 университета, но нито един не дава смислено образование гарантиращо перспективна работа. Допълнително почти всяко начинание започва с кредит от чужда банка, която с лихви и такси изсмуква капитала от фирмите и те пак трябва нови и нови кредити да взимат независимо дали за разширявани или за оцеляване.За ефективен износ валутата и цената на труда(защото това ще намалиш с девалвацията) ни е достатъчно ниска. Липсва качествен мениджмънт, капитали, технологии и специалисти.Примера на Швейцария(много бедни преди век) и Финландия( преди 40г) е, че трябва масирана инвестиция в образование -2,3 пъти повече от сега. Реформи трябват: класове под 15 деца, целодневни занятия вкл. и спорт. Днес децата и тийновете по цял ден са в кафета и заведения и се друсат вместо да учат после преписват отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Я кажи от кои пазари са ни изместили по-точно? След като в Холандия се произвеждат основно цветя, обработваемата площ там е повече от 10 пъти по-малко от тази на България, земя за пасища примерно е в изключително минимални размери, Те са с територия 3 пъти по малка от БГ и с 2 пъти повече население, това е все едно абсолютно всички градове и села да се изместят в Добруджа, представи си за кво иде реч. Те изобщо нямат типа земеделие което го има в БГ и изобщо за какво сравнение идва реч? Страна с която е добре да се сравним е Швейцария далеч по-близка като дадености с БГ като изключим Добруджа където може да се запази сегашния модел. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години България е класически пример на икономика захранвана от външни капитали . В момента в който тези капитали се изтеглиха - вътрешния пазар рухна и безработицата скочи . Защо стана така - абсолютно малоумния начин по който се привличаха външни "инвеститори" - инвестиции в секторите с най бърза възвращаемост като търговия, недвижими имоти и финанси доведоха само до прегряване на икономиката както се оказа с доста големи размери - голям балон надухме . Какъв е пътя : за жалост бързо решение няма . За да се реши проблема с безработицата трябва да се възстанови вътрешния пазар а това ще отнеме години . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години И какво друго ще работят ОГРОМНИЯ брой ниско образовано население (*** и по-малко бяло). 70% от децата в елитните гимназии продължават образованието в чужбина и я се върнат после я не. То и на това правителство му се краде, но разбра че ако не се усвояват еврофондовете ще настъпи тотален колапс (т. е. пак се краде но с мярка).Data, натиска от ЕС ще отслабне ми се струва. Умориха се от нас а си имат и по-големи главоболия.От еврофондовете ползата не е толкова голяма. Например за една година се построява една пречиств. станция за битови води. Докато се строи работят много строители и пр. , но след като се пусне ще работят 2 лаборанти , 1 технолог и 1 ръководител (общо 4 човека).. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Какви са плюсовете :1. То е основно в полза на малките и средните фирми. Около 80 % от новостартиращите фирми спират дейността си до третата година от създаването си. Така че държавата пропуска да спечели единствено от останалите 20 % новосъздадени фирми и от оцелелите, но не успели да порастнат малки и средни фирми.2. Държавата се отказва от тройния размер на данък печалба върху нарастването на средствата за заплати на фирмите или от 30 % общо върху приспаднатата заплатата, но от същите пари които фирмите ще разпределят бюджетът ще получи 10 % данък общ доход и 20 % ДДС, тъй като заплатата в голямата си част ще бъде потребена.3. Фирмите ще имат огромен стимул да назначат тези на които плащат за сега под други форми, както и да ограничават уволненията когато е възможно. От друга страна разходите на бюджета за фиктивни и реални безработни ще намалеят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Въвеждането на едно просто правило би могло да промени отношението на фирмите към назначаването на нови служители и няма да ощети бюджета.Всяка една фирма, която има ръст на средносписъчния състав от осигурени на пълен работен ден служители на годишна база да може да приспада от облагаемата си печалба тройния размер на средните си разходи за заплати на служител умножени по броя нарастването на служители за година, но не повече от 10 служителя на година за срок от пет години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Напротив, колега съфорумец, именно с ХОландия имаме нещо общо. И то е че те ни изместиха от много пазари, чрез тяхната държавна политика за развитие на сектор "храни"(това включва и производството и търговията и машините за това). Въобще не мисля, че БГ е нещо по-малко като ресурси от Холандия. Има една основна разлика - политиците и държавната политика! В този момент една българска фирма трябва да се противопостави на цялата холандска държавна машина, за да бъде конкурентноспособна. Просто нашите политици не ги разбират тези неща и затова България просто си загива.Иначе за животните не си прав, но там има подсектори, в които БГ има големи възможности. А за статията така е - трябва и заетост и доходи. За съжаление икономическата мисъл в БГ противопоставя двете неща. отговор Сигнализирай за неуместен коментар