България реализира рекорден месечен износ от 3,59 млрд. лв. през юли 2011 г., показват данни на НСИ. Ръстът на годишна база е с 21%, докато вносът расте с 14% на годишна база до 3,49 млрд. лв.
В резултат отчитаме излишък по търговския баланс в размер на 99 млн. лв. за юли 2011 г. спрямо минус 91 млн. лв. за юли 2010 г., минус 627 млн. лв. за юли 2009 г. и минус 1,5 млрд. лв. за юли 2008 г.
Тазгодишният юлски износ е първият, който надвишава експорта от юли 2008. Спрямо юли 2009 г. износът отчита 78% ръст, спрямо юли 2008 г. увеличението е с 20%, а спрямо юли 2007 г. с 48%.
Вносът се увеличава спрямо юли 2009 г. с 32%, а намалява спрямо юли 2008 г. с 22% и спрямо юли 2007 г. с 3%.
Търговския дефицит за първите 7 месеца на 2011 г. е 1,16 млрд. лв., като отчита намаление с 58% на годишна база.
Възможно е част от подобрението да е ефект от износа на пшеница. Пристанище Варна вече обяви, че поради големия интерес, от юни 2011 г. е започнала обработката на зърно и в пристанище Варна-Запад, въпреки че пристанище Варна-Изток е основната врата за българския износ на зърнени храни.
Юли се очертава като силен месец за българската икономика, в който освен добрият износ ефект ще окаже и летният туристически сезон. През юли 2010 г. летният туризъм донесе приходи от 1,1 млрд. лв. само от чуждестранните туристи.
Така юли се очертава като месец, в който в икономиката ще се влеят пари. Не случайно населението и фирмите спестиха 1 млрд. лв. през юли 2011 г. и парите им в банките достигнаха рекордни стойности от съответно 30 млрд. лв. за населението и 20,7 млрд. лв. за фирмите. За сравнение през юли 2010 г. населението и фирмите спестиха двойно по-малко или само 525 млн. лв.
За сравнение банковите кредити на населението (жилищни кредити, потребителски кредити, овърдрафти и други) са за 19 млрд. лв. към 31 юли 2011 г., което показва че нетно населението има 11 млрд. лв., тоест ако погаси всичките си задължения към банки ще му останат 11 млрд. лв. на депозит.
Износ
Месец /година | Изменение през 2011 г. спрямо съответния месец на предходната година | Размер на износа FOB в млн. лв. за съответния месец на | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
2011 | 2010 | 2009 | 2008 | 2007 | 2006 | ||
януари | 73% | 3 109 | 1 802 | 1 592 | 2 179 | 1 700 | 1 602 |
февруари | 48% | 2 914 | 1 964 | 1 762 | 2 376 | 1 772 | 1 716 |
март | 50% | 3 319 | 2 214 | 1 845 | 2 590 | 2 200 | 1 910 |
април | 36% | 3 140 | 2 313 | 1 629 | 2 684 | 2 034 | 1 946 |
май | 37% | 3 247 | 2 370 | 1 772 | 2 589 | 2 177 | 1 925 |
юни | 13% | 3 122 | 2 764 | 1 955 | 2 735 | 2 327 | 2 102 |
юли | 21% | 3 589 | 2 964 | 2 013 | 2 981 | 2 430 | 2 099 |
август | 2 849 | 1 920 | 2 580 | 2 241 | 2 101 | ||
септември | 2 819 | 2 043 | 2 570 | 2 346 | 2 055 | ||
октомври | 2 837 | 2 345 | 2 528 | 2 552 | 2 078 | ||
ноември | 2 856 | 2 125 | 2 097 | 2 480 | 2 051 | ||
декември | 2 736 | 1 881 | 1 829 | 2 170 | 1 910 | ||
Общо | 22 440 | 30 488 | 22 882 | 29 736 | 26 427 | 23 493 |
Внос
Месец /година | Изменение през 2011 г. спрямо съответния месец на предходната година | Размер на вноса FOB в млн. лв. за съответния месец на | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
2011 | 2010 | 2009 | 2008 | 2007 | 2006 | ||
януари | 39% | 2 967 | 2 133 | 2 246 | 3 371 | 2 836 | 2 280 |
февруари | 38% | 2 988 | 2 160 | 2 436 | 3 534 | 2 688 | 2 267 |
март | 22% | 3 410 | 2 798 | 2 777 | 3 702 | 3 210 | 2 745 |
април | 22% | 3 536 | 2 890 | 2 551 | 4 177 | 3 016 | 2 610 |
май | 21% | 3 676 | 3 028 | 2 631 | 4 161 | 3 307 | 2 818 |
юни | 15% | 3 529 | 3 067 | 2 633 | 4 515 | 3 381 | 2 773 |
юли | 14% | 3 489 | 3 055 | 2 640 | 4 449 | 3 608 | 2 979 |
август | 2 810 | 2 423 | 3 677 | 3 393 | 3 106 | ||
септември | 2 998 | 2 587 | 3 935 | 3 528 | 2 849 | ||
октомври | 3 218 | 2 880 | 4 391 | 3 940 | 3 218 | ||
ноември | 3 671 | 2 617 | 3 558 | 4 046 | 3 154 | ||
декември | 3 380 | 2 624 | 3 082 | 3 750 | 3 404 | ||
Общо | 23 595 | 35 206 | 31 045 | 46 551 | 40 701 | 34 202 |
Търговски баланс
Месец /година | Търговско салдо в млн. лв. | |||||
---|---|---|---|---|---|---|
2011 | 2010 | 2009 | 2008 | 2007 | 2006 | |
януари | 142 | -331 | -654 | -1 192 | -1 136 | -678 |
февруари | -73 | -195 | -674 | -1 158 | -916 | -551 |
март | -91 | -584 | -932 | -1 112 | -1 010 | -835 |
април | -396 | -577 | -922 | -1 493 | -982 | -665 |
май | -428 | -657 | -859 | -1 572 | -1 130 | -893 |
юни | -408 | -303 | -678 | -1 781 | -1 053 | -671 |
юли | 99 | -91 | -627 | -1 469 | -1 178 | -881 |
август | 39 | -503 | -1 097 | -1 153 | -1 005 | |
септември | -178 | -544 | -1 364 | -1 183 | -794 | |
октомври | -381 | -535 | -1 863 | -1 388 | -1 140 | |
ноември | -815 | -491 | -1 462 | -1 566 | -1 102 | |
декември | -644 | -743 | -1 254 | -1 580 | -1 494 | |
Общо | -1 155 | -4 718 | -8 163 | -16 815 | -14 275 | -10 709 |
преди 13 години корекция: "не бяха" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Разбира се съвсем друг е въпроса дали тези инвестиции бяха смислени. Според мен бяха и наличието на хиляди необитаеми апартаменти го показва.За мен добрите, истински инвестиции са в образование(качествено), технологии, знания и конкурентни производствени мощности. Инвестирането в недвижимост(без инфраструктура) си е потребление и както след всеки купон следва махмурлук(криза) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Това което казваш е ок. И то би довело до смяна в собствеността на недвижимата собственост. Обаче как биха изнесли тези активи? Няма как. Връщането на заемите е най-вече за гръцките банки и то не защото не печелят, а защото гръцките им собственици са закъсали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Наистина се разсмях с глас, като ти прочетох коментара.За наше огромно съжаление около 3/4 от колосалните "инвестиции" от периода 2006-2008 г. бяха заеми или на чужди банки към български банки и дружества или на чужди дружества-майки към дъщерните им дружества в България. Всички знаем къде бяха насочени тези инвестиции - строителство и имоти и като заеми към банки, които да дават заеми в България за строителство и имоти:-)А и да ти харесва или не, всеки заем трябва рано или късно да бъде върнат. И ако се погледне структурата на инвестициите през последните 2 години, огромното отрицателно перо е от връщане на международни заеми. Тоест старата приказка за рИванИто и кИфтета е валидна и тук. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Абсолютно вярно : цантралните банки наливат ликвидност - тя отива за спекулации . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години @kapac - отлива на инвестиции е поради по-ниските печалби. Инвестиция може да се прави само със свободни пари и то ако има преспектива за бъдещи печалби. Инвеститорите вместо да си вкарват парите в реални активи напоследък ги наливат в безполезни неща като златото например или спекулират на борсите - та оттам и волативността пазарите е по-висока отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години @ 20.Тази цифра как я измисли? с хвърляне на боб. И как според теб инвеститорите са изнесли бетона, в който основно се инвестираше по серГейско време. Че за цели 2,5 млрд. били изнесли.Основното изтичане на капитали е през гръцките банки,които не реинвестират тукашните си печалби, а ги наливат в централите си за да се позакрепят.Иначе новината е 100% добра и предвещава силна втора половина на 2011 за БГ икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Това доказва само едно - работодателите в тая държава участват в международния пазар на труда . Ако не плащат като хората и работниците могат лесно да си намерят работа навън - хората отиват там където им плащат отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Така е, реалните инвеститори натовариха фабриките и заводите на ремаркета и заминаха за някаква тайна държава, където се събират всички отегчени инвеститори. Поне така си обяснявам защо има световен отлив на инвестициите през последните 4 години във всяка една държава, едва ли е заради икон. криза... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години 2.5 млрд евро са избягали за последните 2 години от България, това е единствената и най-точната оценка на инвеститорите за милиционерската икономика в милиционерската държава отговор Сигнализирай за неуместен коментар