Инфлацията продължава да върви нагоре

През март индексът на потребителските цени се повишава с 5,6% на годишна база, а ръстът на цените в малката кошница е 6,7%

11:36 | 12.04.11 г. 26

Препоръчан материал от партньор на investor.bg

Петър Нейков

Създател

Потребителската инфлация (на база индекс на потребителските цени - ИПЦ) през март е 0,6% на месечна и 5,6% на годишна база, отчетоха предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ).

Натрупаната инфлацията от началото на 2011 е 2,4%, а средногодишната инфлация за периода април 2010 - март 2011 спрямо периода април 2009 - март 2010 е 3,5%.

Инфлация на годишна база
година	месец	ИПЦ*	ИЦМК**
2010	април	1.8%	-1.9%
2010	май	1.9%	-1.5%
2010	юни	1.4%	-1.9%
2010	юли	2.4%	-0.4%
2010	август	2.7%	0.4%
2010	септември	3.5%	2.2%
2010	октомври	3.9%	3.4%
2010	ноември	4.6%	4.3%
2010	декември	4.5%	4.2%
2011	януари	4.5%	4.5%
2011	февруари	5.2%	5.7%
2011	март	5.6%	6.7%
* Индекс на потребителските цени
** Индекс на цените в малката кошница

През март 2011 спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

- хранителни продукти и безалкохолни напитки (+1,3%);
- алкохолни напитки и тютюневи изделия (0%);
- облекло и обувки (-0,3%);
- жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други
горива (-0,1%);
- жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома (0%);
- здравеопазване (-0,2%);
- транспорт (+1,8%);
- съобщения (0%);
- свободно време, развлечения и културен отдих (-0,7%);
- образование (+0,1%);
- ресторанти и хотели (+0,1%);
разнообразни стоки и услуги (+0,2%).

Цените в т.нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) са се повишили с 0,9% през март спрямо февруари.

Натрупаната инфлация от началото на годината е 4,1%, а за последните 12 месеца – 6,7%.

През март цените в малката кошница са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти (+1,3%), нехранителни стоки (0%) и услуги (+0,2%).

Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ) през март у нас се отчита инфлация от 0,4% на месечна и 4,6% на годишна база.

Инфлацията от началото на годината по еврометодологията е 1,4%, а средногодишната инфлация за периода април 2010 - март 2011 спрямо периода април 2009 - март 2010 е 3,7%.

Основните разлики между европейския ХИПЦ и националния ИПЦ са, че първият обхваща и потреблението на нерезидентите на територията на страната, както и че ползва тегла отпреди три години (по данни на националните сметки), докато при ИПЦ се ползват тегла от предходната година (по данни от наблюдението на домакинските бюджети).

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Последна актуализация:

11:07 | 13.09.22 г.

инфлация в българия

напиши коментар

Специални проекти виж още

Най-четени новини

Коментари

Добави коментар

Robert Lucas
преди 13 години

За СТАГФЛАЦИЯ има две условия: първо, стагнация - БВП не расте, темпът му е около нула; второ, инфлация, чийто темп е двуцифрено число (над 10%). Стагфлация е налице, ако двете явления съжителстват едновременно повече от 6 тримесечия (18 месеца). За пръв път стагфлация се наблюдава през 70-те години и се свързва с петролните шокове, когато ОПЕК намаляват квотата и цената на петрола скача 4 пъти. През 1973 инфлацията в САЩ се утроява и от 1974 до април 1975 остава 10-12%.В БЪЛГАРИЯ: До 2008 г. положителни ръст на БВП и инфлация. НЯМА стагфлация. През 2009 свиване на БВП с 5%, инфлация под 1% за януари и декември и дефлация за останалите месеци. НЯМА стагфлация, има обикновена рецесия (икономически спад).След март 2010 растеж на БВП с ускоряващ се темп (8,38% анюализирано за 4-то тримесечие) плюс годишна инфлация от 4,5% . НЯМА стагфлация, има обикновено възстановяване в началото на 2010 и обикновено възходящо движение до днес.

отговор

Lamer777
преди 13 години

А според мен не е редно да говорим вече за инфлация. "Настоящата инфлация не е движена от икономически растеж, а от преоценка на суровинните и валутните пазари. Тя не е съпроводена от реален икономически ръст и цената се плаща от населението.Тревожно е, че индексът на цените в "малката кошница", изразяваща потреблението на 20% най-бедни българи, от началото на годината е 4.1%, тоест значително по-висок от общия индекс. С две думи, бедните стават още по-бедни. Нещо повече - ограниченото вътрешно потребление създава заплаха от стагфлация. Така се нарича състоянието на икономиката, в което високата инфлация придружава икономическия застой." - Дарик финансСтагфлацията вече е факт !

отговор

vzhekoff
преди 13 години

- структурна - когато обективно някои цени се променят от пазарните обстоятелства вътре в държавата- монополна - когато редица монополи надуват цените защото няма работещи регулатори. Не е само Лукойл, така са всички държавни данъци и такси, общинските такси (последния пример в Сф), ВиК и всички подобни, ако щете и рушветите на катаджиите и съда.

отговор

vzhekoff
преди 13 години

Това с производителността на труда е ама мноооооого разтегливо понятие.Ако една келнерка - българка продава кафе във Виена нелегално и вади (съвсем на око) 1000 евро на месец, а същата след това отиде на морето и бачка през сезона за 1000 лв. - каква е разликата, ако е продала еднакво количество кафета ? Никаква, обаче поради по-ниските ценови нива тук тя е тъкмо 2х по НЕпроизводителна. Същото важи и за повечето други професии. Ето защо който може и има сметка емигрира. Защото е вярна и обратната сметка. Ако тук един зъболекър ви вземе (пак примерно) 100 лв. за пломба, във Виена ще ви вземе (пак примерно) 400. Ето по тази причина нашата инфлация е по-сложно явление и има най-различни съставляващи, някои от които са (изразявам се не съвсем точно в наименованията за да съм по-ясен):- конвергентна инфлация (тази, при която се стига до изравняване на цените на стоките и услугите)- привнесена инфлация (примерно поради скокове на цените на суровинните пазари)- структурна

отговор

Robert Lucas
преди 13 години

Евростат изчисляват курса на лева и по метода на паритета на покупателната способност (ППС) и за тази цел съставят потребителска кошница, еднаква за всички страни. По данните на Евростат, курсът по ППС на България е 0.87 лв = 1 евро, т.е. същата потребителска кошница (използвана за определяне на ППС) е 2,25 пъти по-евтина в България. Цените не са същите.Излиза, че тая кошница, ако струва 1000 евро в еврозоната (или в Германия нейната е като средната), в България ще струва 870 лева (= 444 евро). Тая същата кошница е 2,25 пъти по-евтина тука. Ако стойността на една валута е по-малка от нейната покупателна способност, то тя е ПОДЦЕНЕНА. (Валутен курс: 1 лев = 0,48 евро. Курс по ППС: 1 лев = 1,15Е)Какъв трябва да е инфлационният диференциал, че да стане левът надценен? За 2010 е 4,5% (България) минус 2,4% (Еврозона) = 2,1% (а не 4-5%).

отговор

Pacholuu
преди 13 години

А колко струва в България и в Грац един лаптоп, един таблет, едни маратонки, една кола, една играчка, 1л гориво? Едно и също, че и по-евтино в Грац. А каква част от дохода им отива за храна (на австрииците)? Пак по-малко. Единственото по-скъпо нещо е услугите.

отговор

jamiemirror
преди 13 години

Питай го твоя приятел колко е данъка за семейство с дете - не да ти пробутва 42% за ергени.Семейства с доход 3000Е е нормално да се оправят трудно - този доход е доста нисък за двама. Помоли приятеля си и това да ти обясни - че такъв доход е нормален ако работи само единия или ако работят на половин работен ден и т.н.

отговор

Fiscalist
преди 13 години

Тоест ти говориш за един вид обърнат Exchange rate transmission mechanism. Никога не се бях замислял толкова задълбочено, но всъщност има много логика. Ако липсва факторът exchange rate, промяна в aggregate demand води до промяна в money supply и обратно. Даже бих казал промяна в aggregate demand - експорт. ако гледаме така все още сме на дъното. И ако погледнем и световните борсово определяни всичко става ясно. Няма светлина в тунела, защото няма политическа воля против борда. Всички виждаме, там има пълен "консенсус" - защо ли? Защото колониалните ни губернатори са казали!

отговор

Fiscalist
преди 13 години

+1 Дяволът е в Борда. Не разбирам как стана? Как се оставихме да ни превърнат в някаква финансова неоколония. Всичко благодарение на един унгарски спекулант, неговите слуги, и банда некадърни политици.

отговор