Защо избухнаха протестите в Иран?

Последвалата международна изолация и силното обезценяване на валутата отрезви хората достатъчно много, за да ги върне към урните през 2009 г. и да свалят опасния лунатик, докопал се до президентския пост. Когато Ахмадинаджад бе обявен за победител, усещането за откраднати избори доведе до множество улични демонстрации, станали известни като Зелената революция.

За разлика от сегашните бунтове движението през 2009 г. имаше добре дефинирана политическа визия и опитни лидери, които бяха бързо арестувани, съдени и затворени. Уличните демонстрации бяха брутално потиснати, припомня Садри.

Вторият мандат на Ахмадинаджад бе дори по-катастрофален от първия. Близкият политически разпад заради наложените от ООН санкции и яростната печалба на повсеместния черен пазар на всичко от лекарства срещу рак до петрол на международните пазари убедиха хората отново да се обърнат към урните.

На изборите през 2013 г. хората избраха Хасан Рухани – умерен духовник, който обеща нормализиране в международна среда и икономически просперитет, но не и крайни реформи и либерализация. Реформаторите предложиха маслинова клонка на автократичното дясно статукво, за да остане 2009 г. в миналото.

Върховният лидер обаче арогантно отхвърли жеста. Вместо да се засрамят от това, което са направили, управляващите теократи решиха да превърнат потушаването на Зелената революция в основополагащ мит за своя неофундаменталистки култ. Дори заформящите се регионални заплахи от нов арабо-израелски алианс и изборът на ясно антиирански президент в САЩ не успяха да убедят десните да оставят настрана „антиреформаторските“ си настроения.

През първия си мандат Рухани успя да усмири леко хиперинфлацията и свръхбезработицата, докато в същото време сключи историческото споразумение с емблематичния противник на Иран – САЩ. Вторият му мандат обаче не започна обещаващо.

Първо, Рухани явно се поддаде на натиска отдясно, назначавайки сравнително консервативен кабинет: разочароващ мотив, който хората вече изживяха при втория мандат на президента Хатами. Влошавайки още повече нещата, американците под управлението на Тръмп започнаха да се въздържат от обещанията си в ядрената сделка. Надеждите за бързо възстановяване бяха разбити, пише авторът.

Още масло в огъня наля серията от гигантски корупционни схеми, която излезе на бял свят. Тогава, под натиска на десницата, президентът Рухани реши да оправдае повишаването на акциза върху бензина, разкривайки огромен бюджет за религиозните фондации, който му бе наложен от властимащите над него. Трудно е да се подцени гнева, което това прахосничество предизвика у хората.

Капката, която преля чашата, бе обикновено повишение на цените на яйцата. Мощният десен дует от град Машад – Ебрахим Раиси (ожесточеният съперник на Рухани в последните избори) и известният му тъст Ахмад Аламолхода, запали първата клечка, организирайки малка демонстрация срещу Рухани и обвинявайки правителството му за високите цени на потребителските стоки.

Това бе приблизителната причина за сегашните бунтове, която трябва да се разглежда по-скоро като повод, а не като движеща сила. Внезапното разпространение на тези бунтове доведе до спекулациите, че протестите са предизвикани от външни врагове като алианса между САЩ, Израел и Саудитска Арабия. Тъй като обаче няма нищо ново в този вид вълнения срещу режима, малко вероятно е да има такава важна причинно-следствена връзка.

Докато Иран не промени радикално институцията в ръцете на Върховния лидер и докато демократичният елемент на тази система остава маргинализиран и безсилен да изрази желанията на хората и да намали напрежението чрез юридическо представителство, бунтовете и въстанията ще бъдат присъща и постоянна черта на Иран.

Може би, под управлението на един благосклонен деспот, всички тези правомощия ще бъдат използвани ефективно, завършва Садри. Иран и съседите му от всички страни не са изключение в правилото на британския историк Лорд Актън: „Властта има тенденция да е продажна и абсолютната власт е абсолютно продажна. Великите хора са почти винаги лоши хора“.