Атанас Добрев: До 2-3 години поне половината българи ще имат смартфон

„Бързо“ във фиксирания интернет означава оптика. В момента средната скорост на даунлоуд в България е 30 мегабита в секунда, тя ще продължи да се покачва и до няколко години ще достигне над 50 мегабита. Дори и в момента, по-„ниската“ скорост не се дължи на технологично ограничение или липса на инвестиции от наша страна, а по-скоро избор на клиента, който за момента не вижда смисъл от по-бърз интернет.

Ако говорим за мобилен интернет, ключовата инвестиция тук е в трансмисията или казано по-популярно - какви средства е вложил операторът, за да се свързват базовите станции с висока скорост. Точно в тази област през последните няколко години Vivacom е инвестирал десетки милиони евро в комбинация от оптична инфраструктура и радиорелейна мрежа. Така почти всички наши базови станции са захранени със скорост над 100 мегабита на секунда. Ние твърдим, че Vivacom разполага с най-добрата 3G мрежа в България, защото имаме качествен сигнал в най-много населени места. Повече от всички други оператори на пазара. Имаме висока скорост и добро покритие именно защото сме инвестирали в трансмисия.

И накрая „лесно“… От клиентска гледна точка това означава смартфони, таблети, интерактивна телевизия, различни устройства в дома. Те не са просто модерни играчки, а необходимост. Съвсем скоро те ще позволяват, например дистанционно включване на климатика, когато тръгвате към дома си, или при включване на алармата тя не само да извести вашите охранители, но и да ви изпрати снимка на това, което се случва в момента.

Тези три неща: навсякъде, бързо и лесно са комбинацията, която иска потребителят. Веднъж свикнал да ползва дадена услуга, клиентът иска да я ползва навсякъде, иска да му е лесно и удобно.

- Тази тенденция за по-бърз ръст на трафика на мобилни данни от приходите не поставя ли операторите пред ново предизвикателство. Как ще отговори браншът на него?

Подобно предизвикателство придружава индустрията от първите ѝ дни. Ако направим графика на цените за разговор на минута от 2000 г. насам, ще видим, че цената на минута пада всяка година. Няма друг сектор в България, в който основната цена да пада така. Цените на гласовите услуги падат всяка година. Така че това предизвикателство не е ново. Това, което прави възможно съществуването на бранша, е икономията от мащаба. Когато все повече потребители ползват дадена стока или услуга, това позволява доставчиците на тази услуга да я предоставят с все по-ниски единични разходи.

Последните 20 години показаха, че нуждата на хората от общуване расте непрекъснато. Ние като телекомуникационна компания правим точно това – даваме възможност на хората да общуват помежду си, независимо дали става дума за телефонен разговор, посещение на Facebook страница или пращане на съобщение. Ето защо аз съм оптимист за бъдещето на индустрията – смятам, че браншът се е справил с подобни предизвикателства успешно в миналото и все още не е дал най-доброто от себе си. Наистина единичните цени ще падат, но те ще падат, защото потреблението ще се покачва.

Но самото повишаване на потреблението, на трансфера на данни, предполага и повече инвестиции, които трябва да направят операторите.

Във всяка индустрия по-големите инвестиции не са проблем, ако има по-високи приходи. Ето един пример: видеоконферентните разговори са по-скъпи от гласовите, но пестят много разходи. Дори наполовина да се съкратят срещите лице в лице, става дума за огромно спестяване на време, на гориво и други разходи. Инвестицията в технологията за свързаност с видеоконферентни връзки със сигурност ще повиши разходите за телекомуникационни услуги, но общите разходи на бизнеса, който ги използва, ще спаднат. В крайна сметка, услугите на телекомуникационния сектор ще са по-евтиният, по-ефективен и по-лесен начин за вършене на дадена дейност. Ние във Vivacom вярваме, че използването на новите технологии и устройствата не е лукс, а необходимост. И сме сигурни, че това ще привлече нови клиенти и нови приходи, които ще реинвестираме в нови технологии.

- През последните месеци мобилните оператори са изправени пред сериозно предизвикателство – стремежът на ЕК да премахне напълно роуминга до 2016 г., което несъмнено ще доведе до спадащи приходи. Какъв според вас би бил адекватният отговор на бранша?

Премахването на роуминга в Европейския съюз според мен е стратегически правилно решение. Дали това ще стане след една, две или четири години, е по-скоро тактически въпрос. Нека дам нов пример – на двата най-големи пазара в света – американския и китайския, до преди няколко години имаше роуминг. Но дори и сега в САЩ средните приходи от абонат са значително по-високи от тези в ЕС. Според мен липсата на роуминг ще доведе до постепенно изравняване на цените в различните части на континента. По данни на Европейската комисия България е на четвърто място в ЕС по най-ниски цени - около 4 цента на минута. Най-скъпата държава в ЕС в това отношение е Люксембург със средна цена от 15,6 цента на минута разговор. По мое мнение отпадането на роуминга ще доведе до компресиране на разликата между „евтините“ държави, сред които е България, и "скъпите", като Люксембург.

- Очаквате ли европейските и местните регулации да се засилят? 

В Европа по-скоро наблюдаваме обратния процес. Не увеличаване, а намаляване на регулаторния натиск, все по-малко регулация в областта на комуникациите. През 2003 г. в областта на телекомуникациите ЕК определи 18 пазара, в които да изследва конкурентната среда. Впоследствие, през 2007 г., те бяха редуцирани до седем, а през тази година се обмисля намаляването им до пет. Всичко това се случва, защото телекомуникационният пазар е висококонкурентен и ЕК все повече счита, че пазарните сили са тези, които могат и решават в достатъчна степен конкурентните проблеми и ще движат пазара и услугите напред.

За мен това е правилна посока. Не трябва да забравяме, че допреди 25 години живеехме в среда, в която регулацията беше издигната в държавна политика. Тогава видяхме, че един икономически блок, в който държавата и регулацията определяха всичко, беше по-неуспешен от друг икономически блок, в който пазарните сили бяха оставени да действат. За мен регулацията е необходима част от пазарната икономика, но тя трябва да се използва много внимателно – само в случаи, в които пазарът не може да се справи сам, и то само за кратко време, докато това несъответствие бъде изправено. Защото не трябва да забравяме, че пазарната икономика многократно е доказала предимствата си пред регулираната икономика. Регулацията в крайна сметка води до повишаване на цените и намаляване на качеството на услугата. Без да споменаваме конкретни сектори – всеки знае кои са те - е ясно, че цените в който и да е високорегулиран сектор се движат с или над инфлацията. Затова аз искрено се надявам, че телекомуникациите няма да се превърнат в подобен сектор, защото тогава цените ще престанат да се понижават, ще започнат да се повишават с инфлацията, потреблението ще спре да расте, а качеството ще се понижи.

Когато говорим за регулация и правила – изключително важно е не просто да ги има, но и да се спазват. По данни на Комисията за регулиране на съобщенията в България има над 800 оператора. Колко от тях публикуват данни за финансовите си резултати, за приходите си? Всъщност по закон в България всички компании са длъжни да публикуват данни за приходите си. Колко от тези оператори го правят – не повече от няколко процента. Когато говорим за общ пазар и регулация – тя трябва да се спазва от всички, защото в противен случай правилата се превръщат в преференции за някого. Представете си какво ще се случи, ако правилата за улично движение се спазват само от 5 – 6% от шофьорите.