- Каква е основната разлика между начина, по който комуникираме днес и нашите родители преди години?
Мисля, че днес комуникацията стана по-неформална и по-конкретна. Също така, тъй като много хора вече имат достъп до информация, тя вече не е фактор за власт. В един свързан свят вие имате толкова повече власт колкото повече споделяте информация с вашата мрежа.
- Новите технологии по-скоро улесняват или затрудняват начина ни на комуникация?
Политически коректният отговор би бил, че технологиите улесняват процеса. Това обаче не е моето мнение. Според мен хората смятат, че технологиите им помагат, но в повечето случаи това не е така. Причината е, че все още не сме готови да използваме мощта, която технологиите предоставят.
Повечето хора използват една малка част на възможностите и ги ползват по много неефективен начин, вярвайки в мита на "мултифункционалността" (multitasking). Няма мултифункционалност. Това, което се среща все повече и повече е превключване между различни задачи, при което се правят много грешки и се създават конфликти.
- Има ли някакъв конкретен метод на комуникация, на който сте привърженик в по-голяма степен? Например по-активен ли си във Facebook отколкото в Twitter или имаш ли предпочитания спрямо мейл пред телефон?
Мисля, че трябва да се възползваме от всички възможности за комуникация и да ги използваме в съответствие с това, коя от тях кога е налична, какви са нашите цели и кого можем да достигнем с нея. Също не бива да забравяме, че самите думи представляват едва 7% от комуникацията, а останалите са невербални средства.
В този смисъл телефонът може да бъде по-ефективен от мейла, а видео разговорите могат да се доближат до комуникацията лице в лице. Така че тайната на ефективната комуникация в 21 век е да знаем как да изберем най-подходящото средство за комуникация в съответния момент. Именно това е целта на моята книга "Комуникации 2.0".
- Бихте ли посочили някои от основните грешки, които днешните професионалисти допускат при писмената комуникация?
В днешно време може да се каже, че неправилната употреба на мейл е източник на множество конфликти в организациите. Грешки като това да искаме нещо много спешно и на момента вместо да дадем ясни крайни срокове, може да създадат големи проблеми.
Също така съществува схващането, че мейлът е средство да се документира целия процес на диалог, тъй като може да се ползва по-късно като доказателство, например в съда. Според мен не процесът трябва да се документира, а резултатите и това, което сме се споразумели на всеки етап. Когато хората трябва да пишат всичко и знаят, че всичко евентуално може да бъде използвано срещу тях в някакъв момент, те започват да се държат предпазливо и не смеят да са иновативни, защото най-добрите иновации се раждат в спора.