Защо Европа има толкова строг подход към Big Tech?

Европа е глобалната столица на съпротивата срещу технологичните компании.

Властите на Стария континент поискаха технологичните компании да спрат практики като избягването на данъци, проследяването на данни, потискането на конкуренцията и позволяване на хората да публикуват опасни лъжи онлайн. Наскоро регулаторите очертаха и ограничения, насочени най-вече към хипотетичните вреди от изкуствения интелект.

Ето няколко възможни обяснения защо Европа има толкова твърд подход към технологичните компании. Тя може да използва американските гиганти за изкупителна жертва, докато континентът тъне в технологичен застой, а може и да са прекомерни действия от невежите правителствени бюрократи. Но европейските власти вече много пъти избраха да рискуват да създадат твърде много правила за технологиите, отколкото твърде малко, пише Шира Овиде в свой коментар за The New York Times.

Европейският подход може да бъде визионерски или да убие полезни иновации още в зародиш. По всичко личи, че е реална лаборатория за това как могат да изглеждат технологиите с твърде много правила.

Някои възможности за ползването на изкуствен интелект ще бъдат забранени. Има изключения, като софтуера за лицево разпознаване на публични места. Друга част от правилата се изисква компаниите да оценяват рисковете от своите технологии, да документират как взимат решения и като цяло да бъдат отворени към обществеността относно начина, по който ползват изкуствен интелект.

Ще са нужни години преди всичко това да се превърне в закон. Но европейските власти показват, че могат да си представят какво може да се обърка с технологията и да се опитат да го спрат – в някои случаи преди изкуственият интелект да стане широко използван.

„Потенциалната вреда от изкуствения интелект е много голяма. Това е технология, която взема решения подобно на човека и има добре документирани проблеми с пристрастията“, коментира журналистът от The New York Times Адам Сатариано. „От друга страна, вредите все още са предимно хипотетични. Как ги регулирате?“

Изборът първо да се наложат регулации не е нещо обичайно за Съединените щати. Да, някои власти в САЩ забраниха или ограничиха използването на лицевото разпознаване на хора от правоприлагащите органи, а много щати установиха правила за безопасност за компании, които искат да тестват самоуправляващи се автомобили по обществените пътища. Но най-често в Съединените щати сме склонни да изчакаме да се случи нещо лошо, а след това се опитваме да направим нещо по въпроса.

Американският подход за изчакване означава, че новите идеи имат по-малко бариери пред превръщането си в реалност. Но също така видяхме рисковете от непредвиждането на недостатъците на технологиите.

Благодарение на това компании като Facebook и Google процъфтяваха. Но може би сега имат твърде голямо влияние. По същия начин Uber и Lyft успяха да заработят без твърде много правила и промениха начина, по който много хора използват транспорт. Освен това предложиха нов тип работа. Но същевременно трябва да се справим с проблемите, които тези компании създадоха, като по-големите задръствания и работните места с ниско заплащане.

В Съединените щати правителството, обществото и технологичните компании често не обмислят достатъчно какво може да се обърка.

Невъзможно е да се каже дали европейският подход е мъдър или погрешен. Регулирането на технологиите също така е по-лесно в Европа, където има относително малко местни технологични гиганти, които биха пострадали от по-сериозни правила.

По думите на Адам Сатариано европейската регулация на технологиите не е особено ефективна заради неумелото прилагане на законите. Понякога погрешното регулиране може да бъде разрушително и може би по-лошо от липсата на никаква регулация. Например законите за речта на омразата в някои европейски държави дават възможност на страните да приемат закони за цензурата.

В известен смисъл Европа и Съединените щати са от противоположните страни на един голям въпрос: по-рисковано ли е да се регулира твърде малко или твърде много?