Краят на парите в брой – как услугите за плащане променят света ни

Ако нямате под ръка кредитна карта, трябва да потърсите друго място за настаняване. Благородният хотел в стил Арт Деко не приема пари в брой от години. „Обработката е сложна и така или иначе повечето от нашите гости имат кредитна карта“, обяснява рецепционистката.

В Швеция вече не се приемат пари в брой и в автобусите, управлявани от местни транспортни компании в по-големите градове. В много магазини стикер на вратата информира: „Не приемаме пари в брой“. Няма значение дали клиентът просто иска да купи един хляб или цялата фурна.

Шведската асоциация за търговия на дребно изчислява, че над 90 процента от всички покупки са направени с кредитна карта или мобилен телефон. Дори даренията в някои църкви са дигитализирани: даренията се плащат с помощта на Swish, мобилна платежна система, разработена съвместно от четири големи шведски банки.

Швеция отдавна е пионер по отношение на плащанията: през 1660 г. те са първата държава в Европа, която въвежда банкнотите като платежно средство. В не твърде далечното бъдеще това може да е и държавата, която първа би могла да се отърве от банкнотите. „Само вашата баба и банковият обирджия се нуждаят от кеш“, рекламират се доставчиците на финансови услуги в рекламна кампания.

В края на 2020 г. парите в обращение в България достигнаха 21,241 млрд. лв., показват данните на Българската народна банка. За една година парите в обращение се увеличават с 11,2 на сто, или с 2,136 млрд. лв. През предходния едногодишен период нарастването им беше с 10,3 на сто.

Плащането в брой е особено важна за по-малки суми до 20 лева. „Очевидно плащанията в брой се разглеждат като безопасно и лесно средство за плащане“, казват банкери.

Не на последно място за това има и исторически причини – свързани с хиперинфлацията в края на миналия век. Опитът все още оформя мирогледа, а недоверието към финансовите новости не бе малко, поне доскоро.

„В началото на 20-ти век чековите трансакции в Европа бяха по-слабо развити, отколкото например в САЩ“, казва пред Handelsblatt Вернер Плумпе, професор по икономическа и социална история във Франкфуртския университет. Много малко са имали банкова сметка. „И така хората са трупали парите си у дома“, казва той.

Но картината постепенно се променя. Делът на плащанията с карти непрекъснато нараства от години. Преди десет години германците плащаха само 35 процента от своите покупки на дребно с парична карта; днес те са почти 65 процента.

Промяна има и в България. Ако през 2015 г. е имало 62,5 млн. броя картови плащания в страната, през 2019 г. техният брой е 155,7 млн. Стойността също расте с бърз темп – от 3,7 млрд. лева през 2015 г. до 8,3 млрд. лева през 2019 г.

Приложенията за смартфони може да са истинските новаторски двигатели за електронното плащане - Google Pay, Apple Pay или конкурентни оферти от банки. Поне така считат експерти. Що се отнася до мобилните плащания, България все още има реална нужда да наваксва.

Българските клиенти са могли да плащат с Google Pay едва от 2020 г. Но той е достъпен в САЩ от 2015 г. Apple Pay стартира в САЩ през 2014 г. От известно време се предлага и в няколко европейски държави, сред които и България.

На пункта за заплащане на винетка на летището в Пекин картината е една и съща всеки ден. Колите се редят на опашка. Когато трафикът спира за кратко, се извършва странен за непосветените ритуал. Отваря се врата на автомобил, човек тръгва към следващата кола със смартфон в ръка и чука на прозореца. Ако прозорецът се свали, той сканира екрана на мобилния телефон на водача със смартфона си и получава пари.

Решението на загадката: в пункта за таксуване се приемат само пари в брой. С помощта на приложение за смартфон хората си помагат. Разплащателната станция изглежда като реликва от миналото. Паричните средства отдавна са на заден план, поне в Китай.

През 2019 г. според проучване на централната банка почти 80 процента от китайците са използвали системи за мобилни разплащания - през 2016 г. те са били само 22 процента. Две трети от анкетираните са посочили като причина кампаниите за отстъпки на платежните платформи. Техният успех беше благоприятстван от сравнително слабата инфраструктура на китайските банки и ниското разпространение на кредитните карти.

Много търговци на дребно и ресторантьори, от друга страна, са се приспособили към новото поведение на плащане - и по този начин ускоряват пазаруването. Това може да се види в ресторантите за бързо хранене като McDonald’s или KFC. Точно на входа са настроени няколко екрана, на които клиентите могат да избират бургери, менюта и напитки и след това да платят с помощта на смартфона си - всичко, което трябва да направят, е да сканират QR код.

Тезгяхът е разделен на две части: поръчки все още се приемат от едната страна. От друга страна клиентите просто взимат ястията, които са избрали и са платили по мобилен телефон.

Двигателите на мобилното плащане в Китай са технологичните групи Ant Financial и Tencent с техните приложения Alipay и WeChat Pay. Alipay стартира през 2004 г. като начин на плащане за онлайн търговията и оттогава се превърна в платформа за начин на живот.

1,3 млрд. потребители могат да я използват, за да контролират целия си живот - да намерят най-близкия ресторант, да си поръчат такси, да уговорят среща с лекар - и разбира се - да плащат по всички канали. „Цялата концепция е последователно замислена от потребителя“, казва европейският шеф на Alipay Робърт Палмър.

Платформата WeChat Pay на Tencent, от друга страна, се появи от чат услуга - и се радва на невероятен успех. Общо 1,2 млрд. потребители са активирали разширението в приложението си WeChat. И отново плащането е само една от многото функции.

Плащането със смартфон обаче е само началото. Фитнес гривни, пръстени или дори чаши за кафе за многократна употреба с NFC чипове също могат да заменят кредитните карти. Тества се и плащането чрез пръстов отпечатък или разпознаване на лице. Alipay вече го използва: с функцията „Усмихнете се, за да платите“, всичко, което трябва да направите, е да погледнете в камерата, за да пазарувате или да поръчате нещо за ядене.

Мисълта за такава технология кара усмивките на много хора в Европа да замръзнат. В края на краищата красивият нов свят на плащанията има и своите недостатъци: при всяко електронно плащане се запазват данни за клиентите - особено ако цялото нещо работи и с разпознаване на лица. Опасността идва при злоупотреба с такива данни.

Например в Китай държавата има лесен достъп до данните. Навсякъде има камери за наблюдение с възможности за разпознаване на лица на гарите, летищата и дори в такситата, където всеки разговор се записва. Големите интернет компании в Китай използват изкуствен интелект и наемат хиляди хора, за да изтрият проблемно съдържание в социалните платформи.

WeChat също трябва да дебне за политически чувствителни публикации и да разкрива авторите на държавата. Така че има смисъл концернът да ползва и финансовите данни за проверка. Някои се опасяват, че има опасност за възникване на тоталитарна система за наблюдение, както Джордж Оруел описа това в своя роман „1984".

В Европа това изглежда невъзможно поради строгите закони за защита на данните. Но при безкасови плащания тук се запазват купища данни. В случай на плащания от сметка те отиват в банката. В случай на плащания с кредитни карти, ангажирани са доставчиците на карти, а в случай на мобилни методи на плащане - операторите на приложения.

Икономистът Фридрих Шнайдер се опасява, че данните могат да бъдат оценени от компании или от държавни институции. „Всеки, който твърди, че няма какво да крие, все още не е помислил достатъчно по темата“, казва Шнайдер. Едва ли някой би публикувал по своя инициатива цялата информация, която е в данните за плащанията. И макар той самият понякога да плаща с карта, „аз съм наясно с рисковете и бих искал да имам избор“.

Колкото повече устройства са свързани с интернет и банковата сметка или кредитната карта, толкова по-прозрачни стават потребителите. Тази тенденция се нарича „Интернет на нещата“,  а практически примери съществуват отдавна.

Hello Fresh в Германия например оборудва германските компании с машини за снаксове, които поръчват самостоятелно, когато готовите ястия и смутита свършат. Гладните служители отварят машината с пръстов отпечатък, а стойността на стоките просто се дебитира от тяхната сметка. В бъдеще хладилникът у дома също ще поръчва мляко самостоятелно, а колата ще плаща мястото за паркиране чрез интернет и определяне на местоположението. Всичко това увеличава профила от данни на потребителя.

Всичко трябва  да стане по-бързо и по-удобно, клиентите трябва да правят все по-малко и по-малко неща. Гласовите асистенти също обещават това. Всеки, който говори с Alexa на Amazon с присипнал глас, ще може да получи бързо сироп за кашлица. Достатъчно е кратко одобрение и лекарството е поръчано. Клиентът не трябва да се притеснява за плащане, това се прави във фонов режим чрез Amazon Pay или съхранената кредитна карта.

Какво е бъдещето на разплащанията? Това е само една от темите на второто издание на събитието Tech of Tomorrow, което ще се излъчи на 14 април в платформата Investor Media Pro и на investor.bg/live/. Темата е Disrupting Finance.

Медийни партньори на събитието са Bloomberg TV Bulgaria, Money.bg и Kaldata.com.