Европа влиза в битка за "технологичния си суверенитет"

Големи инвестиции

След речта на Брьотон Европа обяви плановете си да инвестира милиарди в технологии, вариращи от чипове до нова телекомуникационна инфраструктура, с идеята, че тези технологии могат да помогнат за развитието в други области, като изкуствения интелект.

„Дигиталният суверенитет на Европа почива на три стълба: изчислителна мощ, контрол на европейците върху техните данни и сигурна свързаност“, обяви говорител на Европейската комисия. „За тази цел трябва да се засили способността на Европа да проектира и произвежда най-мощните процесори в света, да се създадат иновативни европейски облаци, които гарантират безопасността на данните, а правителствата, фирмите и грацданите трябва да имат достъп до високоскоростни и сигурни широколентови мрежи“.

Чиповете се ползват в коли, телефони, високопроизводителни компютри, системи за отбрана и изкуствен интелект, но на Европа се падат под 10% от глобалното производство, въпреки че има ръст спрямо 6-те процента пет години по-рано. Европейската комисия иска да увеличи този дял до 20% и планира да инвестира 20-30 млрд. евро, за да изпълни това.

Когато става дума за свързаност, ЕК иска 100% от европейското население да има достъп до скорост на сваляне от 1 гигабит в секунда. Средните скорости в момента са под 100 мегабита в секунда. Континентът започва да се подготвя за 6G и иска да използва сателити, за да разпространява интернет на континента.

Брьотон и заместник-председателят на ЕК Маргрете Вестагер включиха тези цели в новия план „2030 Digital Compass”, който има за цел да превърне дигиталните амбиции на ЕС до 2030 г. в „конкретни планове“.

Освен това посочиха, че искат Европа да изгради първия си квантов компютър в рамките на следващите пет години.

„Като континент Европа трябва да се увери, че нейните граждани и компании имат възможност да избират между изключителни технологии, които ще направят живота им по-добър, по-сигурен и дори по-зелен, при условие че имат и уменията да ги използват“, коментира Брьотон в изявлението си.

„По този начин в света след пандемията ще оформим заедно устойчива и дигитално суверенна Европа“, допълва той. „Това е Дигиталното десетилетие на Европа“.

Разделянето на света

Европейската комисия настоява, че технологичният суверенитет не е за „изолирането“ на Европа, а за това регионът да защити стратегическите си интереси и да бъде твърда по отношение на своите ценности.

„Става въпрос за защитата на нашите компании от хищнически и понякога политически мотивирани чуждестранни придобивания“, коментира Брьотон. „И става дума за разработването на правилните технологични проекти, които могат да доведат до европейски алтернативи в ключови стратегически технологии“.

През последното десетилетие Европа загуби някои от най-големите и най-важните си технологични компании заради американски и китайски гиганти. Лондонската лаборатория за изкуствен интелект DeepMind беше продадена на Google през 2014 г. за около 600 млн. долара, а дизайнерът на чипове Arm беше купен от японската SoftBank през 2016 г. В момента SoftBank се опитва да продаде Arm на американския гигант в областта на чиповете Nvidia за 40 млрд. долара, твърдят източници. Според критици тази сделка значително ще намали конкуренцията на пазара.

На други места в Европа Apple придоби част от Dialog Semiconductor, германска компания за чипове, в рамките на споразумение за около 600 млн. долара. PayPal пък купи шведския стартъп за разплащания iZettle за 2,2 млрд. долара.

Но Пракаш от Center for Innovating the Future твърди, че светът ще стане по-разделен, тъй като страните се стремят към технологичен суверенитет.

„Тъй като повече правителства използват технологии, за да си върнат контрола, в крайна сметка ще „ограничат“ отношенията си с останалия свят“, посочва той и допълва, че „страните ще предприемат действия една срещу друга по такъв начин, който ще направи света по-разпокъсан“.