Рублата се срина с над 28% до рекордно дъно

Руската валута се срина с повече от 28% до рекордно ниско ниво в началото на търговията в понеделник, тъй като новият кръг от западни санкции оказа натиск върху финансовата система на страната в отговор на инвазията ѝ в Украйна.

По данни на Bloomberg рублата спадна до почти 118 рубли за щатски долар след уикенда, когато руският президент Владимир Путин постави ядрените си сили в повишена готовност, а САЩ и Европа дадоха път на най-строгите си санкции, за да откъснат страната от световната финансова система. За сравнение - в петък курсовете бяха под 87 и 98 рубли за долар и евро съответно. 

Като първи знак за това как Москва е изтласкана в периферията на световните пазари в неделя Норвегия заяви, че нейният петролен фонд на стойност 1,3 трлн. долара, най-големият държавен инвестиционен фонд в света, ще замрази инвестициите си в руски активи и ще започне да се освобождава от страната. Британската енергийна група BP също заяви, че ще продаде 20-процентния си дял в руската държавна петролна компания "Роснефт", който държи от 2013 г. насам.

Рублата вече беше силно засегната през предходната седмица, като се срина до рекордно ниски нива след инвазията и налагането на санкции от страна на САЩ и Европа.

През уикенда ЕС, САЩ и други западни съюзници допълнително изолираха финансовата система на Русия. От една страна, те искат да замразят активите на Руската централна банка. Второ, най-важните кредитни институции в страната ще бъдат изключени от банковата комуникационна мрежа Swift, стана ясно от съобщение на ЕК, САЩ, Франция, Италия, Великобритания и Канада.

Санкциите не изолират Русия от глобалния финансов свят в същата степен, както ограниченията, наложени на Иран. Въпреки това експертите предполагат, че последиците за страната, а вероятно и за западните финансови пазари, ще бъдат значителни.

В Русия гражданите се редяха на опашки пред банкоматите в цялата страна, за да изтеглят чуждестранна валута, страхувайки се от срив на валутата. В петък рейтинговата агенция S&P Global Ratings понижи рейтинга на руските облигации до по-нисък от инвестиционния.

Мерките имат и символичен характер: санкции срещу централната банка на една от 20-те най-големи индустриални държави не са прилагани досега.

В петък председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард даде да се разбере, че като предпазна мярка централната банка ще осигури достъп на гражданите до пари в брой и ликвидност и ще направи всичко необходимо, за да гарантира ценовата и финансовата стабилност. С това Лагард вероятно се опитва да предотврати възникването на безпокойство на европейските финансови пазари. Лагард обяви също, че ЕЦБ ще приложи санкциите, приети от Брюксел.

"В момента не са останали много по-строги инструменти за санкции", казва Джонатан Хакенбройх, изследовател на санкциите в Европейския съвет по външни работи. "Друга възможност би била ембарго върху газа и петрола - с всички произтичащи от това последствия - или по-последователно санкциониране на всички банки", посочва той.

Частично блокирани валутни и златни резерви

По-специално, той смята, че санкциите срещу руската централна банка са сериозни. "Натискът върху централната банка е удар, който едва ли някой е очаквал", каза той. А Джош Липски от мозъчния тръст Atlantic Council подозира, че това е "ходът, който ще причини най-много болка в международната финансова система".

Замразяването на активите от страна на централната банка има за цел да затрудни реализацията на големите валутни резерви на страната. "Вероятно две трети от валутните и златните резерви на централната банка вече са блокирани", казва изследователят на санкциите Хакенбройх. Поради това той смята, че тази мярка е по-сериозна от забраната на Swift за важни руски банки.

Bank run in Moscow, apparently pic.twitter.com/BWw9RVrRMK

— CRYPTO₿IRB (@crypto_birb) February 27, 2022

Конфликтът "вероятно ще повиши значително цените на енергията, което ще доведе до незабавни инфлационни ефекти и голямо забавяне на глобалния растеж", пише в бележка Силвия Дал'Анджело, старши икономист във Federated Hermes. "Справедливо е да се каже, че кризата увеличава пространството за грешки в политиката на централните банки", посочва тя. 

Руската централна банка вече смекчи срива на рублата, дължащ се на икономическите тежести, произтичащи от войната и санкциите, като се намеси на валутния пазар през последните дни. Сега държавите от ЕС, САЩ и Великобритания искат да ограничат възможностите на централната банка да поддържа обменния курс на рублата с международни финансови транзакции.

Не е ясно обаче до кои резерви западните съюзници изобщо имат достъп. Прегледът на Руската централна банка показва, че през лятото на 2021 г. около една четвърт от валутните резерви все още се намират във Франция, Германия и Австрия, други 6,6% - в САЩ и 4,5% - в Обединеното кралство. Въпросът е доколко актуален е прегледът. Защото в европейските финансови среди в неделя се говореше, че само малка част от руските валутни резерви се държат в евросистемата чрез национални централни банки като Бундесбанк. ЕЦБ и Бундесбанк не пожелаха да дадат информация за настоящите авоари на руската централна банка в евросистемата.

Втората част от санкциите засяга способността на важни руски банки да работят. След първоначални колебания Германия, Италия и Унгария също се обявиха за изключване на „избрани" банки от комуникационната мрежа Swift, която е важна за международните транзакции. Тази мярка на САЩ, Великобритания и ЕС се подкрепя и от Япония.

Мярката ще изключи съответните банки от участие в международни плащания към и от Русия. В Русия съществува национална система за парични преводи.

Шестте най-големи руски банки са засегнати

До неделя вечерта не беше ясно кои точно банки са засегнати от изключването на Swift. В политическите среди се говори, че списъкът може да включва както институции, на които ЕС вече е наложил санкции, така и банки, на които САЩ вече са наложили санкции.

Шестте най-големи руски банки вече са засегнати: „Сбербанк", „ВТБ Банк", „Газпромбанк", „Алфа Банк", Руската селскостопанска банка, Кредитната банка на Москва. В допълнение и „Банк Откритие, „Банк Россия“, „Промсвязбанк“. Предстои към списъка да бъдат добавени и други банки.

Вътрешноруските платежни трансакции няма да бъдат засегнати, тъй като Русия междувременно е създала национална платежна система. Въпреки това институциите ще загубят прекия си достъп до международните плащания. Съществува и отделна система за парични трансакции с Китай. Но международните платежни преводи от и към Русия ще се оскъпят като цяло, но няма да бъдат напълно възпрепятствани.

Това обаче не означава, че санкциите срещу руския финансов сектор са без последствия. Много клиенти на руски банки изглеждат притеснени. "През последните дни търсенето на пари в брой се увеличи значително", обяви централната банка в Москва през уикенда. "Непрекъснато снабдяваме банките с пари в брой, за да попълним касите на клоновете и банкоматите им - дори през почивните дни", посочват още оттам. 

Въпреки това съобщенията за празни банкомати и ограничения за теглене на пари се увеличават. Освен това московският бизнес всекидневник "Ведомости" съобщи, че за клиентите на руски институции е невъзможно "да плащат в чужбина с Visa и Mastercard". 

Най-късно до 26 март, когато санкциите ще влязат в сила напълно, санкционираните руски банки няма да имат достъп до долари, евро, паунди и йени, както подчерта президентът на САЩ Джо Байдън. Най-късно дотогава западните институции трябва да закрият и всички кореспондентски сметки на санкционираните руски банки.