Съживен от ликвидността от централните банки, умъртвен от ликвидността на централните банки.
Тази теза с право може да бъде използвана за описание на пазара на облигации, който след години на подкрепа от страна на Федералния резерв и международните му партньори сега се оказва засегнат от непредвидените последици, провокирани от излетите трилиони долари в глобалната финансова система.
"Ликвидността" в действителност продължава да е основната мантра при облигациите. Иронично, предвид факта, че основната цел на централната банка на САЩ бе да стимулира притока от пари в брой чрез финансовите пазари, давайки тласък към по-рисковите активи, като акции и корпоративни кредити. Идеята бе по този начин да се генерира богатство, което да се разпространи в цялата икономика, пише CNBC.
Да, цените на акциите наистина се увеличиха значително, а високата доходност, разглеждана често като нездравословна, се завърна с гръм и трясък, въпреки че глобалният икономически растеж отсъстваше. Фирмите вече издадоха дългови книжа за повече от половин трилион долара, убедени, че инвеститорите все още ще имат апетит.
Ситуацията обаче се промени. Фед започна да се оглежда за подходящ момент за задействане на поетапно нормализиране на политиката си, докато другите големи – Европа, Япония, а вече и Китай, разширяват стимулите поради страховете от дефлация. Това определено изнервя инвеститорите.
Наскоро популярният икономист Нуриел Рубини очерта в материал за The Guardian парадоксалната ситуация, причинена по думите му от "макроликвидността и пазарната неликвидност".
"Тази комбинация... е бомба със закъснител", изтъкна той пред британското издание. "Засега това доведе само до резки волатилности и внезапни промени в доходността по облигациите и цените на акциите. Но с течение на времето колкото повече централните банки създават ликвидност, за да потискат волатилността в краткосрочен план, толкова повече те ще се подхранват балоните в собствения капитал, облигации и други пазари на активи"
Федералният резерв например напомпа баланса си до 4,5 трлн. долара чрез месечната си програма за изкупуване на активи, известна като количествено облекчаване. Де факто – печатане на пари. Японската централна банка не остана по-назад и през 2013 г. даде ход също на количествено облекчаване, което изпрати йената в рамките на две години от ниво 80-85 за долар до настоящите над 120 за долар. В завъртането на печатницата се присъедини и Европа, като през март тази година Европейската централна банка обяви програма за разширяване на баланса с над 1 трлн. евро до септември 2016 г.
Това на свой ред създаде турбуленция на пазара на облигации, както за корпорациите, така и за правителствата. Въпреки това засилената регулация извади много ключови купувачи от пазара на активи с фиксирана доходност, създавайки несъответствие между купувачите и продавачите по време на кризата. Според оценка на Deutsche Bank запасите на дилърите са намалели с цели 90% от 2001 г. насам.
Ниската доходност и растящите цени на капиталовите инструменти бяха възприети като "мехлем за душата" на пазарите, след като Фед премина в режим на рязко разхлабване на паричната си политика след 2008 г. Упорито ниският, но стабилен икономически растеж в САЩ даде увереност на компаниите, които погледнаха с охота към дълговите пазари. Резултатът бе очакван – силни покачвания на Wall Street въпреки икономическите предизвикателства.
Напоследък поведението на царството на корпорациите показа несъмнена тенденция на излизане от по-малко ликвидните инструменти и засилване на интереса към по-ликвидните такива, като борсово търгуваните фондове (ETF). Дори там обаче тенденцията е спорна.
Само през изминалата седмица търговците изтеглиха повече от 1,8 млрд. долара от два фокусирани към "junk" активи борсово търгувани фонда: iShares iBoxx $ High Yield Corporate Bond (-1,06 млрд. долара) и SPDR Barclays High Yield Bond (-765,4 млрд. долара).
Ходовете идват на фона на притесненията за това как банковите регулации, въведени чрез закона Дод-Франк, ще се отразят на способността на кредиторите да останат играчи на пазарите с фиксирана доходност. Главният изпълнителен директор на Blackstone Стивън A. Шварцман посочи пред The Wall Street Journal в сряда, че "ликвидната суша може да изостри или дори задейства следващата финансова криза".
Според Кристина Паджет, директор в Moody Investors Service, опасенията за ликвидността не са основен проблем за активите с доходност на пазара в момента, но все пак предоставят и предизвикателства за бъдещето.
"Всичко това днес показва, че тези фирми все още са ликвидни", каза Паджет в интервю по телефона. "Когато те рефинансират, ако икономиката не е толкова силна, това е момент, в който ние сме загрижени".
преди 9 години Нищо не изследваш, а само повтаряш промивките създадени от ДРУГИ, като обикновен папагал! Така помагаш на създаващите промивките, дори и без сам да го разбираш! - Тези които имат претенции според теб да управляват света, не упраляват света! - Тези които управляват света, никога не са се проваляли! - Управляването на света, не е това което си "мислиш" ти че е, ползвайки всики промивки в познатата ти реалност! Това което виждаш и повтаряш ти, е само следствие от него! Първо намери как се управлява света и тогава го определяй и периодизирай. Така че, аргументирайки се само с това което ти е познато, изграждаш манипулацията "борба със следствието". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Аз изследвам от кога се знае ,че ''системата'' се провали от тези които имат претенции да управляват света Според мен от 1982год. се знае и затова направиха ''вашинктонският консенсус'' и т.н. 1999год. премахнаха закона ''Глас-Стигъл'' от 1933год. за разделяне на търг. и инвест.банкиранеТемата е голяма и важното е какво може да се направи Идеята ми е забрана на офшорки и т.н. регулации и данък лукс - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685 с цел 6% бюдж.излишъци които се инвестират в точно определени неща https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558 за да се избегнат катастрофите и глобалното затопляне - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1494171174194445 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години всеки човек е личност и има стил а логиката е проста Земята е ''топка'' в смисъл затворена система тоест знае се колко тежи ,състав - желязо и т.н. от таблицата на Менделеев и нас ни интересува колко са запасите на въглеводороди и водата за обща култура - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1566597433618485От икономическа гледна точка сегашната система е построена на вярата ,че ще има постоянен растеж но уви в затворена система това е невъзможно и защото хората имат по един стомах и т.н. В коментар 3 съм дал нет-адреси от ''инвестор'' където г-н Хитов доктор по икономика го обяснява по учебник За мен нещата са ясни ,че ''системата'' се провали и не може да продължава така, и въпроса е какво може да се направи ,и съм описал подробно всичко Аз знам какво идва и как да се оправи но явно повечето хора(над 90%) не са наясно като цяло с нещата и затова пиша който иска да чете ,и да има силно гражданско общество за да натискаме политиците да вземат правилните мерки отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ох, олекна ми!Тук мен ме наричаха Иванов, и излезна че за мен говориш...Не че нямам много любовници тук, което предпоставя аналогично отношение, но не го очаквах от Човек, който не се е легитимирал в разговор! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Това не се отнася за теб, грешно си разбрал.Беше "Иванов" на кирилца имаше си и снимка чичкото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Би ли ми посочил ЕДИН мой коментар, със същата логика и стил? - не си ли вдянал, че аз за разлика от този "коментатор" не ползвам нито един интелектуален източник от ТВ-реалността в която живееш и ЯВНО приемаш неотменно за завършена, ОСВЕН за показване на дадено противоречие!А ако може и една "атакистки прогноза" да ми посочиш? Боже и това доживях!... не само с политика да ме забъркват, ами и да ме определят чрез нея!... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Имаше един Иванов, който пишеше постоянно едни и същи атакистки прогнози.Изчезна и се появи Атанасио със същата логика и стил. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Виждам заглавието и си викам "е те тука няма начин Атанасио да не е сипал пак учебник и половина лекции"... отивам да пусна тото :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Може би трябва да се почне със статия на г-н Хитов доктор по икономика и преподавател в УНСС за да се схване същината на проблема - http://***.investor.bg/blogosfera/363/a/svetyt--v-recesiia-ili-v-sistemna-kriza-92906/''Икономическата криза, имаща място по целия свят, е индикаторът за началото на края на една система, съществувала през последните векове..... Вече обективно няма пространство за по-нататъшно разширение и, съответно, развитие -невъзможно е да бъдат приобщавани нови пазари, защото такива свободни, неусвоени пространства липсват. И именно в това е главната катастрофа на съвременната криза, което показва, че ще трябва да се променя самият икономически модел на развитие'' - http://krizata.blog.bg/history/2011/01/16/prichini-za-globalnata-ikonomicheska-kriza-obnoven-tekst.668684Идват 3 планетарни катастрофи - http://atanasio.blog.bg/drugi/2013/09/16/otvoreno-pismo.1148972 знам как да се избегнат казано кратко - не е сложно но трябва синхронизация на ниво Г-20 и ООН отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години продължение на коментар 1 През 2011 г. беше публикувана интересна книга на Richard Heinberg, The End of Growth: Adapting to Our New Economic Reality. Авторът поставя потресаваща диагноза: човечеството е достигнало фундаментална повратна точка в икономическата си история. Траекторията на разширението на индустриалната цивилизация се сблъсква с неподлежащи на обсъждане природни граници. По-нататъшният растеж ще бъде блокиран от три фактора: изчерпване на ресурсите, екологични ограничения и смазващия обем на дълга. Тези взаимодействащи си ограничители, пише Хайнберг, ще ни принудят да преоценим заветните икономически теории и да преосмислим парите и търговията. Ако си поставим цели, които укрепват човешкото и екологичното благополучие трябва да се научим да пестим, вместо да продължаваме да преследваме невъзможното безкрайно увеличение на БВП отговор Сигнализирай за неуместен коментар