Инвеститор с 38% доходност на БФБ през 2015 планира да насочи парите в чужбина

Как започнах да се интересуваш от фондовите борси?

- Преминах през лесните пари и ужасните загуби през 2007-08 г. Всичко се промени през 2012 г.

През 2001 г. влязох във Втора английска езикова гимназия. Не си спомням кой срок бях първа смяна, но за да не заспивам сутринта, докато закусвам, си пусках телевизора да гледам нещо. Не помня точно коя програма беше, но даваха обзор на българската фондова борса. Не знам защо, но лека-полека започна да ми става все по-интересно да го гледам. Нещо в идеята за самия фондов пазар ме заплени. Виждам същото нещо много често в погледа на много от инвеститорите на БФБ - сякаш започват да сияят, когато стане дума за фондовата борса. Звучи странно, но мисля, че е страст към капиталовите пазари. Дори ми е приятно да чета счетоводни отчети.

И така, като заек в гимназията вече знаех - искам в университета да запиша финанси и да се занимавам с фондови борси. Скоро започнах да чета редовно вестник Капитал (ей не е като в онези години интернет да беше толкова разпространен) и в един момент реших да взема колкото имам спестени пари и да отида да си отворя сметка при инвестиционен посредник.

Не е обаче като да съм работил през лятото, а джобните покриваха основно храната, така че скоро след като навърших 18 г. през 2005 г. разполагах основно с пари, които бях спестил от стипендии за успех в училище. Мисля, че имах внушителните 130 лв.! Баща ми се опитваше да ме разубеди - фондовата борса е за хора с големи пари - хиляди, даже милиони. Но аз твърдях, че човек може да инвестира колкото си иска, дори само един лев и бях твърдо решен.

В крайна сметка отидохме двамата до офиса на един инвестиционен посредник. Когато обясних какво искам и с каква сума разполагам, брокерът срещу срещу мен се усмихна много широко и каза на няколко колеги, че имало голям инвеститор в офиса. Все пак подходи професионално, обясни ми надълго и нашироко какви са възможностите, какви документи ми трябват и т.н. Тръгнах си със смесени чувства – от една страна бях ядосан колко смешно трябва да съм изглеждал, но от друга страна бях щастлив, защото вече бях сигурен - всеки може да си купи акции на фондовата борса, дори да разполага само с лев (всъщност ти трябват поне 2,01 лв., защото минималната такса при сделка е 2 лв.). Трябваха ми обаче повече пари, за да започна, и беше време да се концентрирам над това да уча финанси в университет.

Не помня кога точно беше, но се класирах втори в един месечен конкурс на Булброкърс. Както и да е, влязох икономика и в края на първи курс започнах работа на шест часа. След няколко месеца вече имах малко спестени пари, може би около 2 хил. лв. и ги вложих в един взаимен фонд - Капман Макс. В този момент не мислех, че разбирам достатъчно, за да избера някоя конкретна компания, а този фонд имаше невероятна доходност. Почуствах се много малък при внасянето на средствата, защото след мен имаше един господин, който внесе 30 хиляди лева!

След няколко месеца (август 2007 г.) изтеглих парите от Капман Макс на добра печалба и купих първите си акции – на Индустриален Холдинг България. Готвеше се увеличение на капитала на ниска цена, към което имаше много висок интерес и имаше план за едни френски корвети, които да изстрелят резултатите на компанията. Същия месец купих и малко акции на Холдинг Света София. При последните счетоводната стойност на акция беше много по-висока от пазарната, а в това време имаше малко компании, които се търгуваха под това ниво. През септември и октомври си купих и малко акции на Инвестор.БГ. Приходите и печалбата им растеше страхотно, имаха страхотна репутация и уникално предимство пред конкуренцията – форума, където голяма част от малките инвеститори пишеха, даже и някои мениджъри на публичните компании.

През тези години борсата беше в невероятен подем и имаше много хора, които продаваха имоти и теглиха заеми, за да участват в тази луда надпревара. И наистина - бяха много луди времена. Човек можеше да направи пари независимо от това в какво инвестира, даже фалирали компании като Химко. Всичко се покачваше, всяко увеличение на капитал се записваше, акциите на компании се вдигаха даже от решения за овластяване на Съвета на директорите за вдигане на капитала до 100 млн. (да не се бърка с гласувано вече увеличение на капитал).

Пазарът беше толкова чувствителен, че и един коментар във форума можеше да вдигне цената. Имаше такива невероятни явления като войната на клонираните, само двама човека да вдигнат цената на една компания няколко пъти като наддават помежду си и знам за хора, които се обединяваха, за да си купят една акция на Холдинг Пътища (тя струваше над 40 хил. лв. все пак).

Също IPO-то на Трейс Груп беше презаписано над 1 400 пъти и беше на крачка от световния рекорд (1 600 пъти на компания за зеленчуци в Хонгконг). Сумата на подадените заявки беше за над 32 млрд., което се равняваше на над 60% от БВП! През първата търговска сесия акциите на тази компания донесоха доходност от над 170%. Други първични публични предлагания като Химимпорт, Монбат и Девин носеха доходност в първия ден от 30-40%.

Днес пазарната капитализация на Трейс Груп е по-малко от една четвърт спрямо тогава. Какво се обърка? Пазарът беше ужасно надценен – компания с P/E под 30 или P/B под единица се смяташе за подценена. Беше пълно с пенсионни фондове с много кеш, както и дребни и недотам дребни инвеститори с малко или никакви знания по финанси и счетоводство. Например, много хора мислеха, че инвестициите са разходи, не разбираха какво означават отделни части от баланса и даже си спомням как, когато една компания излезе със съобщение за джиросване, много от хората във форума се чудеха какво е това животно. Като се добави към сместа една световна икономическа криза, вятърът много бързо променя посоката си и балонът се пука.

Има една много интересна история как Джо Кенеди решил да излезе от фондовата борса, когато едно ваксаджийче му дало няколко съвета за акции.

Спадът беше чудовищен, чувал съм за случай портфейл от 40 хил. лв. да спадне на 42 лева. Разбира се, първата реакция беше отричане на случващото се. В началото на спада се говореше за лека корекция преди тъй очакваното от SOFIX пробиване на границата от 2 000 пункта. По форумите все още инвеститорите крещяха „Ракета! Ракета!“.

Най-високото ниво на индекса беше на 15 октомври 2007 г. - 1 952 пункта. В края на 2007 г. вече беше 1 767. Много хора виждаха това като възможност за допълване и теглеха заеми, разваляха депозити, продаваха имоти. Наистина умните използваха момента, за да кешират. Като глупав студент втори курс, аз спадах към първата група.

Ах, каква ужасна грешка!

През януари 2008 г. изтеглих заем от 20 хил. лв. Лихвите бяха ниски, почти всички финансови анализатори, инвестироти и фондове очакваха борсата да започне отново да се покачва, а аз бях много млад – можех да си позволя да рискувам повече на тези години, а ако нещата се объркат, това беше заплатата ми за малко над три години. Пълен идиот! Наистина нямам оправдание... Извадих си много поуки от тази невероятна грешка, някои от тях ще ги обясня допълнително. Да се върнем на това, какво купих с тези пари.

Купих почти еднакви като големина пакети в пет компании – Фазерлес, КТБ, Арома, Слънчев бряг и Елпром ЗЕМ. Само за седмица след това SOFIX спадна с над 15%. Бях напълно съкрушен... През февруари 2008 г. продължих с глупостите, като продадох почти всичко, за да купя ЗММ Металик и КТИ Съединение. По-късно през годината купих и акции от Оптела и Унимаш, две други компании от групата на КТИ. По-рано Унимаш бяха продали голяма част от активите си като част от преструктуриране. Имаше преоценка на недвижимите имоти на компаниите от групата, може би се готвеше тяхната продажба?

Имаше увеличения на капитала със собствени средства, планираха се инвестиции за 15 млн. в машини и нови технологии, както и набиране на 5 млн. евро от листване на девет компании във Франкурт. Даже имаха планове за отдаване под наем на покривите на заводите си за правене на ток от слънчева енергия. И в крайна сметка нищо не стана... А SOFIX вместо да мине 2 000 пункта, през февруари 2009 г. спадна под 260.

Ах, каква ужасна грешка!

Имах и някои доста добри сделки през 2008 г. Вече започвах да трупам акъл и на моменти и късметът беше много добър. Например, през април, докато си бях влязъл в платформата (понякога не влизам с месеци), излезе съобщение от Петрол за продажба на много бензиностанции на Лукойл. Използвах всичките си свободни средства веднага след обявяването на новината, за да купя колкото мога акции на 6,90 лв. След по-малко от две седмици ги продадох на 9,28 лв. През юли и септември купувах Холдинг Дунав на цени между 12,10 лв и 16,50 лв. Компанията наскоро беше продала основния си актив и нейните паричните средства бяха над два пъти повече от капитализацията й. След като през 2009 г. гласуваха дивидент, ги продадох на 21 лв. за акция.

Годините от 2009 г. насам не бяха много активни. Направих малко пари от Северкооп Гъмза, купих доста от БАКБ в очакване Цветелина Бориславова да оздрави банката, взех и малко акции на Българска роза-Севтополис. Все още се надявах при КТИ да се случи нещо, поне да продадат всички тези земи и сгради, но така и не стана. През 2010 г. купих акции и в Софарма Логистика, които по-късно се превърнаха в акции на Софарма Трейдинг. Взех и малко акции в Свилоза, Орфей Клуб Уелнес, И Ар Джи Капитал-2 АДСИЦ. През 2011 г. продадох на добра печалба Софарма Трейдинг и на малка печалба И Ар Джи Капитал-2 АДСИЦ и взех още акции от БАКБ.

БАКБ обаче така и не успя да си стъпи на краката и в края на 2011 г. и началото на 2012 г. нещата изглеждаха много зле за мен. Останах без работа, имах акции за някъде 6 хиляди и мисля, че от главницата на заема ми оставаше над 14 хиляди. Поздрави тук за Иван Давидов – точно за този момент се сетих, докато четях за трудния ти период в интервюто. За тези, които не са запознати със заемите, в началото се погасяват повече лихви, а накрая повече главница. Равносметката беше ужасна! Над четири години на борсата, голяма част от това време съм и работил, а реално дължах повече от 8 хил. лв.!

Но 2012 г. беше и година на голяма промяна и осмисляне на всичко, което правя на борсата. Продадох всичките си акции от БАКБ и купих акции от Софарма по 2,38 лв. за брой. Все още имах акции в Българска роза-Севтополис и това беше гръбнакът на портейла ми. Причините да инвестирам в Софарма все още заемат централна част от стратегията ми – търся компании, които реализират голям и важен проект, но дори и без него са много подценени. В случая на Софарма, P/E мисля, че беше малко над 7 и строяха много голям завод.

През същата година срещнах любовта на живота ми и започнах настоящата си работа, където съм редом до най-страхотните колеги, които някога съм имал. Невероятна година!

През 2013 г. продадох акциите си от Българска роза-Севтополис и си купих още от Софарма. Не очаквах да се промени съотношението на замяна при вливането и не исках част от акциите ми да се заключени. По същата причина, например, си продадох акциите от Холдинг Дунав и през 2015 г. от Златен Лев Холдинг вместо да чакам да постъпят дивидентите. През юли 2013 г. не ми харесваше как се развива като цяло икономиката на България и продадох Софарма на 3,12 лв, както и оставащите ми акции от Фазерлес. Сложих средствата на депозит в КТБ, а от БФБ ми останаха малко пари в акции на такива компании, които беше почти невъзможно да продам.
Поне за момента бях аут. Погасих си заема и гледах нещата от трибуните.

АДСИЦ и REIT

Като някой, който е бил в нокдаун, знаех че не мога да си позволя отново да сгреша, не и толкова много. Но продължавах да вярвам, че на фондовите борси могат да се правят пари при не особено високи рискове. Ако не друго, не беше ли възможно да се постигне по-добра доходност от депозитите в банките?

Българите обичат да казват, че покупката на имот е винаги добра идея. И наистина е така, ако се внимава – устойчиво е на инфлация, носи добра доходност, цените през повечето години се вдигат. Но има два много важни минуса – скъпо и нисколиквидно е. Също, ако човек реши да се занимава сам, отнема време и нерви и доходността пада много останеш ли няколко месеца без наематели.

Но в САЩ през 60-те години са измислили нещо гениално, за да преодолеят тези минуси – REIT. В България това се води, че са АДСИЦ, но много малко от тях се доближават до разбирането за REIT в Америка. Голяма част от тези компании в България се занимават със строеж и последващи продажби. Това са си property developers. Истинските REITs са много малко, но аз прерових всичките АДСИЦ на БФБ и този, който ми хареса най-много, се казва Софарма имоти. Приходи само от наеми, добър мениджмънт (това е много важно, в контраст виж Фонд имоти) и дивидентна доходност от около 7%.

Доходност от 7% на година спрямо 4% от депозити е супер, особено ако си наясно с идеята за сложната лихва:
„Compound interest is the eighth wonder of the world. He who understands it, earns it ... he who doesn't ... pays it.”― Albert Einstein.

И така - от март 2014 г. до края на годината купувах акции от Софарма имоти на цени между 2,91 лв. и 3,08 лв. През декември използвах дивидента от компанията, за да купя малко акции от Златен лев Холдинг на цена от 1,09 лв., защото виждах добър потенциал за раздаване на дивидент. Справедливата цена за мен беше и 1,40 лв. и през 2015 г. стигна толкова.