Alonso: Нужно е търпение, за да се купи дял от добра компания на добра цена

- Какъв е смисълът на натрупаното състояние, какво ти дава то?

Не мога да кажа, че съм натрупал състояние. Основната причина, предполагам е, че никога не съм се стремял към това. Не искам да съм богат, а независим. По принцип не се интересувам от скъпи коли или вещи. Спестяванията могат да осигурят на човек възможността да се занимава с това, което иска, без да се притеснява за текушите си разходи. Състоянието според мен няма значение. Ако човек прави от сърце и с желание нещо, може да натрупа състояние много бързо, както и много бързо да загуби състоянието си, ако е некадърен. За мен състоянието се състои в уменията и знанията, които притежава даден човек.

- Какви са плановете ти в бъдеще?

Подобно на стратегиите нямам и планове. Плановете ми са да правя това, което ми харесва.

- Състезаваш ли се, и ако да - с кого? Със себе си, със SOFIX или с най-големите по доходност във форума?

Според мен не е възможно да се състезаваме с друг, освен със себе си. Винаги има някой, който ни превъзхожда и някой, когото превъзхождаме ние. Това обезмисля всякакво състезание с другите. Хубаво е, когато можем да побеждаваме себе си във всяко състезание. Това означава, че еволюцията върви.

- Какво искаш да промениш в света?

За мен смисълът на живота е в еволюцията. Милиардите поколения преди нас са ни докарали до тук и съответно ние сме длъжни да направим нещо нищожно, за да продължим делото.

За съжаление времето на нашето поколение беше такова, че парите и ламарините бяха издигнати в култ. Не че хората са лоши. Прекалено много лъскави и интересни играчки се появиха по нашето време и естествено привлякоха вниманието ни. Станахме прекалено „материални” и забравихме истинските ценности в живота. Лошото е, че планетата се задъхва. Това трябва да е нашата отговорност за бъдещите поколения. Глобалното замърсяване, изчерпването на ресурсите. До това ни доведе така нареченото консуматорско общество. Аз съм оптимист в това отношение и смятам, че скоро хората ще осъзнаят, че щастието не е в консумирането, а е вътре във всеки от нас. Ние едва ли ще успеем да се променим, но сме длъжни да възпитаме поколението след нас да реши тези проблеми. Аз съм намерил смисъла в това да възпитам сина си така, че да му дам шанс да направи нещата, които не успея аз.

- С истинското си име или с псевдонима си искаш да бъдеш представен?

Останалите участници във форума ме познават като „Алонсо”. Истинското си име съм написал в профила.

- Какво намираш във форума на Investor.bg? 

Информация предлагат множество сайтове. Форумът е обаче единственото място, където може да се обсъди тази информация.

Борсата е самотно  занимание, а човек е социално животно и търси контакт със себеподобните си. Такъв контакт в България може да се намери единствено във форума на Инвестор. Той е олицетворението на инвестиционната общност. Мястото, където да поспорим по някой важен въпрос, докато не се караме за глупости. Както във всяка общност, има различни характери. Функцията „какво ново” ми помага да отсявам мненията, които ме интересуват и ценя. Чрез този форум се запознах с много хора, които се вълнуват от нещата, които вълнуват и мен. Намерих нови приятели. Често се случва да излизаме на по бира с някои от псевдонимите. Чудесно е, че има място, където могат да се водят спорове. Истината се ражда в спора. Интересувам се предимно от мнения, които не съвпадат с моето. Единствено такива могат да са ми полезни в случай, че греша някъде. Дори и на това интервю се съгласих, за да имам възможност да прочета негативните коментари.

- Наистина сподели много неща и си съставих представа за стратегията ти, но съм длъжен да се опитам да те изцедя и ще те провокирам с още един въпрос. Писа, че искаш обратна връзка (негативни коментари), а как да ти ги дадат читателите, като не си дал портфейла си (включително % в имоти, акции и др.)?

Искам да използвам трибуната, за да кажа нещата с истинските им имена. Не обичам да споделям позициите си. Някакси изглежда като скрита реклама. Не винаги съвпадат с компаниите, които коментирам във форума. В крайна сметка съм убеден, че всеки трябва да взема сам инвестиционните си решения и да не се интересува от това, в което инвестират останалите. Моментът там е много тънък. Представи си чисто теоретично следната ситуация: Харесвам компанията Х и съответно инвестирам в нея, като изтъквам предимствата й. Някой може да хареса мисленето ми по въпроса и да си купи акции от компанията Х. Точно на следващия ден обаче намирам по-добра алтернатива или излиза някаква информация, която ме убеждава, че трябва да продам въпросната компания. Дори и да напиша, че продавам, не е задължително същият ден човекът да е чел форума. Няколко дена след това, да кажем, пазарът се усеща и цената се срива и аз съответно се компрометирам и почват да ме сърбят някои части на тялото. Да не говорим, че в случай, че ликвидността е ниска, аз нямам никакъв интерес да увличам други продавачи и в крайна сметка да помагам на конкурентите си. В този бизнес в крайна сметка нищо не се произвежда. За да спечели даден участник, трябва да има друг участник, който да загуби и да покрие печалбата. Имаше един филм, в който главният герой каза, че има три начина да печелиш на борсата. Или трябва да си измамник, или много умен, или много бърз. Измамниците рано или късно свършват в затвора, така че вариантът отпада. Остава да си умен и бърз. Аз се опитвам да наблягам на първото, но когато то не помогне, само второто може да ме измъкне от ситуацията.

Разбира се, че ме интересува обратната връзка. Ако бъркам някъде в разсъжденията и действията си, искам да знам. Все пак нямам опита на другите участници във форума и не съм преживявал кризата от 2007 година.

Другата причина за интервюто е, че на мен също ми се иска БФБ да стане „нормална” борса. Мисля че в крайна сметка самите участници са тези, които ще оправят БФБ дори и без намесата на държавата.

Искам да споделя и нещо, което не си ме питал. Да даваш интервю е страхотно приключение и много полезно нещо. Когато ме попита, в първият момент отказах, защото бях убеден, че аз няма какво да кажа на читателите. Накрая се оказа, че не можеш да ми затвориш устата. Сега вече знам как се чувства човек, даващ интервю, и ще чета по друг начин останалите интервюта. Казах си каквото ми е на сърце и се надявам, че все на някой ще му хареса, а се надявам и така да стане, че да съм бил полезен на някой. Най-полезно обаче е за самия мен. Най-лесно да разбереш нещо е да се опиташ да го обясниш на някой друг. Или най-добре можеш да разбереш себе си, когато се опиташ да разкажеш и обясниш. Препоръчвам на всеки да го направи. Дори и да е само за „собствена употреба”

- Явно си доста спокоен и не го правиш за състезание с другите, след като не си знаеш портфейла?

Да, честно да ти кажа въобще не си знам портфейла. Все им се чудя на тези, дето все си пресмятат доходностите и т.н. Сега покрай това интервю разбрах, че всъщност никога не съм го знаел. Веднъж го бях смятал, за да ти го пратя, и тогава го бях публикувал във форума. Сега го изрових на БФБ отпреди година и половина:

30% Агрия груп
20% Фонд за недвижими имоти България
15% Актив пропъртис
15% Адванс Терафонд
10% Албена инвест холдинг
5% Енерго Про Продажби

Като гледам, освен че още тогава махнах АТЕРА и прехвърлих кеша в Aгрия, а после покрай КТБ махнах малко Aгрия и изтеглих кеша, май друго не съм правил. Сигурно и сега е нещо подобно, но са се разместили процентите.

Енерго-Про Продажби и тях ги махнах, и купувах Златен лев, а другото си седи така, даже днес се разправяхме с брокера, че съм се отпуснал защото не отиграх по най-добрия начин Златния лев. Добре че inta53 ми звъня да ме врънка да купувам, та сега да имам повод да го почерпя. Направо си мисля, че нещо не съм добре да не си знам портфейла и да не се опитвам да го пресмятам. Просто като ми хареса нещо и си го купувам, като понякога продавам и други неща, ако новите ми се струват по-изгодни. Понякога с месеци не отварям платформите. Просто така се чувствам комфортно, докато нещо ново не ми привлече вниманието. А за момента нищо не ми привлича вниманието. Нито тук, нито навън, което не ме притеснява. На 5 години веднъж да излезе нещо, ми прави печалба колкото за всичките 5 години. Сега като гледам грубо от Адванс Терафонд и ЕЛАРГ изкарах по 3. Агрия в момента са ми по 4. Фонд за недвижими имоти АДСИЦ не го знам на каква печалба е, защото там имаше едни големи дивиденти през годините и му изгубих дирите. Актив Пропъртис са ми на 50% нагоре, а Албена инвест холдинг съм купувал на около 2 лева, като махна дивидентите, които съм взел. Значи и те са ми по 3 в момента. Какъв е смисълът да смятам, при положение, че няма алтернативи освен лихвите, където, за да удвоя, ще ми трябват сигурно 20 години, а и банката в никакъв случай не я броя за по сигурна от акциите, които държа.

- Също така признаваш, че си мързелив. Какво имаш предвид?

Според мен съм съм си просто мързелив. Огромният мързел ме кара да търся максималната ефективност. Има едно учение - рейки. Сигурно го знаеш. Това е върховната енергия, която движи всичко. Природата и цялата Вселена. Демек течението. Возя се по него само когато е много силно. Иначе ме мързи да се напрягам. Просто силните течения ме карат бързо и лесно натам, накъдето искам да ида. През 1998 г. хванах течението на компютърния бизнес. От 2003-та се качих на вълната на имотите, а след 2008-ма на вълната на земеделието. Сега като не виждам вълна, лежа на плажа и хвърлям поглед към морето, ако идва някоя друга вълна, на която да се кача, за да ме прати нанякъде другаде.

Пет години играх "Империя" онлайн и там научих много за себе си и за хората. Всички ми се чудеха. Най-големият мързел, все ме няма и накрая завършвам първи, без да мамя. Другите по цяла нощ не спяха или ставаха на всеки час. Имаше разводи, провалени бизнеси и какво ли не заради тази игра. Едни софиянци си бяха наели софтуерна фирма да им прави скриптове. И всичко това заради една тъпа игра. Тогава осъзнах, че всъщност парите нямат нищо общо и че хората просто не могат да губят.

Когато предварително приема загубата и нямам кой знае какви амбиции, това ме освобождава от напрежението и ми остава време да забележа някои неща, на които прекалено заетите хора нямат време да обърнат внимание. Дори и да ги забележат, обикновено времето и ресурсите им са заети с глупостите, в които са се забъркали към този момент, и пак ги пропускат. Винаги може да станеш първи, но предизвикателството е да го направиш на ниска цена с минимална загуба на време и с удоволствие.

Материалът не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа!