Alonso: Нужно е търпение, за да се купи дял от добра компания на добра цена

- Ползваш ли и ползвал ли си заеми и какъв тип, при какви условия?

Осъзнавам, че само „парите на другите" могат да направят един човек богат. Аз обаче никога не съм ползвал и не бих ползвал заем. Ако не ми стигат средства, търся съдружници, за да направя това което искам. Предполагам, че причината е, че не ме вълнува на първо място печалбата. Важното за мен е, както се казва, „да съм в играта” и да правя това, което ми харесва

- Каза, че не играеш със заеми, а търсиш съдружници. Какви са ти критериите към съдружниците, защитаваш ли се със някакъв специален устав, как делите "баницата", имал ли си разочарования, как се прави раздяла със съдружник?

Най важно е доверието. Съдружието е като брака. Събират се различни характери и разбирания. Много важно е обаче партньорите да имат еднаква цел. За мен най-важното и при двете неща е разбирането и взаимният компромис. И двамата партньори правят грешки, но когато извървиш пътя и се обърнеш назад, си даваш сметка, че 100% сте възпитали децата и сте живели по-добре, отколкото ако сте били по отделно. Освен това всяко едно приключение е много по-лесно и приятно, когато има човек до теб. Хем има кой да ти помогне, хем има с кого да споделиш приятните моменти. Когато двама човека се разбират и си имат доверие, е лесно да делят "баницата", нямат разочарования и не се налага да се разделят по своя вина.

- Не съжаляваш, ли че не си ползвал привлечен капитал, щеше да си вече доста по-напред? Във всички случаи явно наистина не си лаком, щом не използваш кредити и си готов да делиш печалбата със съдружници?

Привлеченият капитал дава едно допълнително задължение и напрежение. Моят опит е, че много рядко се случва даден бизнес план да върви „по вода”. Според мен всеки трябва да взема решението си дали да ползва кредити, или не, спрямо своята индивидуалност. Като млад ходех на Олимпиади по математика и добре смятам планове и вероятности. Аз лично обаче никога не съм в състояние да изчисля и предвидя всички възможни вероятности и евентуалните допълнителни разходи. Ако реша да се финансирам, това за мен означава аз да гарантирам кога и с каква горница ще върна заетите средства. Това би ми донесло допълнително напрежение и предполагам би ме принудило да правя компромиси, било то с качество или срокове. Нямам нужда да съм по-напред от това, което съм в момента. По принцип, ако изключим суетата, на човек му трябват много малко пари, за да живее добре. Не смятам, че съм по-назад от Бъфет. Водим почти идентичен живот с него. Също като него играя бридж и тенис на маса, а през другото време чета отчети. Разликата е, че той е подложен на напрежението да гарантира дохдност на акционерите си, а при мен този фактор го няма.

- Изкарваш ли пари за близките си роднини, даваш ли съвети на приятели или "кой за каквото е учил"?

Естествено, че помагам на близките си хора, но го правя според собствените си разбирания. Всеки човек достига период, в който се „наживява” След като премине през всички възможни удоволствия, осъзнава, че най-голямото щастие е в това да успееш да направиш някой друг човек щастлив. Когато нямаш нужда от нищо и нищо не ти липсва, единственият смисъл от притежаването на някакви активи остава това, че можеш да ги преразпределяш, като помагаш на тези, които заслужават помощ. За мен може би най-приятното чувство е чувството да се чувстваш полезен и съответно се стремя постоянно към това. Уважавам Бъфет за професионализма и „оракулските” му умения, но ако има нещо, за което му се възхищавам, е за скромния живот и отношението му към парите. За мен той е олицетворение на новите хора от новата епоха на Водолея. Не ме впечетлва това, че е дарил цялото си състояние за благотворителна кауза, а това, че не оставя почти нищо на децата си. Когато дадеш наготово всичко на един човек, ти го осакатяваш и го лишаваш от възможността да следва мечтата си и да изживее  приключението си. Това за мен е равносилно на убийство. Все едно сега да отида до магазинчето и да си купя всички възможни купи и медали от спорта, който тренира синът ми, и да ги наредя в стаята му. Единственото което остава на един човек, който е постигнал всичко, каквото е искал, е да легне и да умре. Когато даваш нещо наготово, е все едно да превъртиш на бързи обороти живота му. Ако имах възможност да променям оборотите на лентата, бих направил точно обратното. Щях да ги намаля на минимума.

- Какъв е делът на най-тежката позиция в портфейла ти от акции?

Около 30%.

- От колко акции е съставен портфейлът ти? 

Общо взето две са малко а шест са много. Моят оптимум е 3 или 4 позиции. От там нагоре е свръх моите възможности да следя повече бизнеси. Привърженик съм на тезата, че диверсификацията е за тези които не знаят какво правят. Не разбирам хората, които имат портфейли от по над 10 позиции. В продължение на въпроса за стратегията за мен е доста трудно да намеря чудесната компания на добрата цена. Търся я на всички възможни пазари и въпреки това, ако намеря по една такава на година, съм предоволен от себе си. Не искам да давам примери с БФБ, но например акциите на всички автомобилни компании бяха златната възможност преди 2-3 години. Акциите на Рено например незнайно защо се търгуваха на Р/Е 3. Тогава беше дъното на продажбите на нови автомобили в световен мащаб и пика на средната възраст на автомобилният парк. Ясно беше, че е въпрос на време населението да започне да подменя автомобилите си. В един момент е много по-евтино да имаш нов автомобил, вместо да поддържаш стария си. Всичко това в съчетание със за мен прекрасна компания като Рено беше чудесна възможност за инвестиция с близък до нулата риск и с голяма вероятност за растеж. На БФБ парадоксален беше примерът с ЕЛАРТ. Ликвидационната цена беше ясна и нямаше кой да поиска да вземе над 100% годишна доходност при лихва от 10%.

- Кои пазари сканираш за печеливши сделки? Вече каза за БФБ, строителство на жилища, верига заведения, френския капиталов пазар (Рено), а други? Сканираш ли американските акции?

Както казах съм доста любознателен и се интересувам от всички пазари. Най-точно го каза Алекси Андонов на една среща на Инвестор през 2008 г.: „Да видиш нещо някъде”. За мен най-важен е секторът, а после търся компанията на всички възможни места.

- Като каза, че ЕЛАРГ е било доста добра възможност, ти влезе ли "с двата крака" или имаше някакви задръжки, включително и слабата ликвидност? Какъв дял от портфейла ти беше ЕЛАРГ?

В случая с ЕЛАРГ допуснах грешка. По него време портфейлът ми се състоеше от три акции: ЕЛАРГ, БРЕФ и АТЕРА. Започнах да ги купувам, когато и ЕЛАРГ и АТЕРА бяха на еднаква цена – около 1 лев. От там нататък АТЕРА се качваше леко, а ЕЛАРГ се понижи до 60 стотинки. Продължих да купувам само ЕЛАРГ. Така се случи, че постигнах средна цена под 65 стотинки и един месец след това обявиха прехвърлянето и намеренията за ликвидация. Цената подскочи веднага до лев и аз продадох повече от половината си акции. Прекалено лесни и бързи 70%. Около 1,20 лв. се усетих какво съм направил и започнах да купувам обратно. Целият наличен кеш инвестирах допълнително в ЕЛАРГ. Не помня какъв процент е бил, но си спомням че продавах АТЕРА и с парите купувах ЕЛАРГ и малко преди ликвидацията се прехвърлих обратно изцяло в АТЕРА.