Б. Иванчев: Разходите в домакинството са нефективни, но боли да си го признаем

- Как можем да победим нерационалността, например при избора на партия, за която да гласуваме? Факторите са много, с различно качество, порядък и често противоречиви. Например визията на лидера, обявената обща политика (социална или не), стилът на говорене, историческият навик. На практика това не е математика и няма как да направиш рационален избор, какво остава?

Много интересен и сложен въпрос. Поведенческата икономика изследва психологически склонности, които се проявяват и в ситуации  не свързани с икономиката. Тъй  като човешкия мозък разсъждава контекстуално и селективно всяка наша преценка за политическа партия и лидер се прави веднъж възприемайки самостоятелно политическите послания и политиците, които ги лансират, и втори път в контекста на сравнението с други послания и политици. Тогава е възможно да има промяна на предпочитанията дори на твърдия електорат и особено на тези, които не са решили да гласуват или на гласоподавателите номади.

Контекстуалността се използва широко от политическите стратегисти в цял свят и обикновено срещу един силен на вид политик се избира такъв който при директно сравнение да не изглежда по-слаб - интелектуално, физически. Крушението на политичността в цял свят доведе до увеличаване значението на популизма и заиграването с избирателите, следователно и на обаянието на политиците. Това което ни остава е да се опитаме да разберем полезната стойност на конкретната партия и политик, да ги деконструираме и извадим от контекста и да помислим дали ще бъдат полезни за дългосрочното развитие на страната ни. Ако сгрешим трябва да изразяваме гражданската си позиция не само на избори - това  е гражданското общество.

- Да вземем за пример бюджета на домакинството. Как той да бъде приведен в рационалност, след като първо липсва писмено въвеждане на приходи, разходи, инвестиции, алтернативи. След това липсва желание за анализ на тези данни. Дори да има такова желание, често няма способности за анализ или дори изводите да бъдат направени е много труден отказът от вредните навици. Какъв трябва да бъде пътят за рационализиране на някой процес, бюджет и т.н.?

Деконструкция на процеса,  а след това и себедеконструкция. Защо всеки от нас знае какъв  е разходът на автомобила му - при градски и извънградски  режим - и в същото време казваме "Къде отидоха парите и този  месец незнам?" Анализът на общия разход на домакинството изисква по-голямо усилие и ако го направим ще трябва да признаем пред себе си че харчим не малка част от парите си за глупости. А това боли - да признаеш че си сгрешил.

- Знаем че Парламентът приема стратегии за развитие на сектори и закони. Министерствата също пишат стратегии. Обаче обикновените хора не пишат стратегия например „Как да осигуря добро образование на сина си“ или „Как да увелича разполагаемия си доход“ или „Как да подобря качеството си на живот“. Обикновените хора си въртят една мисъл в главата и зациклят например „шефа е виновен“, „с тези политици сме наникъде“ и т.н. Обикновеният човек е щастлив с тази зацикляща мисъл, защото е спокоен, отговорността е прехвърлена (на шефа, на политиците) и той е света вода ненапита. Трябва ли хората за започнат да си поставят проблеми и да пишат анализ за решаването им?

Няма обикновени хора. Всички сме създадени от Господ Бог и всички сме необикновени, така както няма и обикновена любов. Има много проста стратегия за спестяване. Поставяме си конкретна сума пари за цел, осмислена като пари за добър университет за децата или пари за достойна пенсия. И двете е възможно да бъдат формулирани като бъдеща стойност на сума пари, разбира се на база цена за обучение или желана месечна пенсия. Тази сума се дисконтирана и превръща в настояща стойност на парите, които трябва да спестим еднократно или на вноски за да постигнем заложената цел.

Когато не желаем да направим това усилие се оправдаваме чрез всичко друго но не обвиняваме себе си. Това се дължи на добре изследваната психологическа склонност към приписване т.е. положителните ни постижения ние отдаваме на нашите опит, знания и интелект, а отрицателните на външни фактори - лоши политици, липса на късмет, лоши хора. По този начин се самоосвобождаваме от чувството за срам и вина и бягаме от душевната дисхармония. Това е най-краткия път към повтаряемостта на грешките ни и в бъдеще.

- В книгата си споделяте за когнитивен дисонас, който най-общо хората решават с някоя фраза клише или история. Например някой е вложил в акции на Apple и за да спи спокойно, че не е сбъркал с инвестицията си, си създава история, с която да може да приспи несигурността си. Например „Apple има милиарди кеш и дори само малко от тях да вложи в развойна дейност и ще направи ново чудо“, или “Apple си е Apple със или без Стив Джобс, те са номер 1, а аз инвестирам в Номер 1“. Та въпросът ми е с подобно клише ли трябва човек да си решава дискомфорта или по друг начин?

Когнитивният дисонанс води до душевен дискомфорт. Както по-горе казахме, ние хората бягаме по всякакъв начин от него, а това е пагубно защото не се изправяме срещу ирационалните си склонности и систематични грешки. Така освен повтаряеми, нашите грешки стават и прогнозируеми. Има хора, които могат да използват това срещу нас. Решението е да анализираме финансовия актив в развитие, а не като снимка на 25-годишен красив артист, който отдавна вече трака с кастанети и без бастун не излиза навън.

- Вие лично пишете ли писмен анализ за всеки проблем или разчитате, че мозъкът ще реши проблема?

В книгата си "Всеки  може да инвестира успешно, ако избегне илюзиите и ирационалното  мислене" описвам начин, чрез който всеки един читател може да анализира проблемите при вземане на решения в условията на риск и неопределеност, т.е. в областта на икономиката и пазарите. Показвам много и различни примери от финансовите пазари и изследвания, проведени за първи път в България. Ще се радвам читателите да имат полза от моя подход.