Д-р Боян Хр. Иванчев е преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) по специалността "Поведенчески финанси". Член е на СД и Инвестиционния комитет на частния инвестиционен фонд „Адванс Екуити” АД. Член е на Международната асоциация на политическите консултанти. Консултирал е множество преки чуждестранни инвестиции в страната.
Професионалният си опит започва през 1993 г. като брокер на фондовата борса. Има над петнадесет години опит като банков дилър и портфолио мениджър. В периода 2005-2009 г. е икономически съветник на заместник министър-председателя Ивайло Калфин.
Завършва средно образование в Чехословакия, а висше образование и докторска степен придобива във Warsaw School of Economics. Специализира в Harvard Kennedy Scholl of Government, Academy for Macroeconomic Research-Beijing, ENA-Paris и други. Бил е основен участник в инвестиционен форум R.I.S.E. Dayton-USA и на световния конгрес на IAPC Washington-USA. Публикува материали в областта на финансовите пазари, макроикономиката и поведенческите финанси. Владее пет чужди езика. Семеен, с едно дете.
- Г-н Иванчев, в своята нова книга "Всеки може да инвестира успешно, ако избегне илюзиите и ирационалното мислене" говорите за ментално счетоводство. Какво представлява то?
Класическият пример за ментално счетоводство е да разглеждаме премията или бонуса в края на годината като различно възнаграждение от това което получаваме всеки месец. От заплатата заделяме сума за спестяване а пък бонуса харчим изцяло за удоволствие, защото е по някакъв начин осмислен като извънреден доход. Всъщност той е абсолютно същият като заплатата ни и е резултат на целогодишната ни работа и усилия. По същият начин ако водим скромен начин на живот през годината и си правим сметка, през лятната ваканция да решим че трябва да се поглезим със спестените пари и да изберем почивка, която по никакъв начин не отговаря на стандарта ни.
Вместо това бихме могли да имаме пари за хубава лятна и зимна почивка, отговарящи на стандарта на разумните европейци. Друг характерен пример е да ядем в ежедневието евтина и некачествена храна, която разболява нас и нашето семейство, и със "спестените" пари да ходим на скъп ресторант за да получим удоволствие. Това е не само ирационално поведение но и застрашаващо здравето ни. Примерите са толкова много, че цялостното им осмисляне води до лудост, ако използваме нюанса на Ницше, който казва че "Вглеждането прекалено отблизо в живота води до лудост"
- Как да се борим с менталното счетоводство и да го заменим със счетоводство на ефективността? Например ако мислено сме свикнали 20% от месечните ни разходи да са за ненужни вещи, които само пълнят килера, мазето или тавана, как да анализираме проблема и да настроим мозъка си от навик да купува такива към ненавист към тези покупки?
Поведенческата икономика не мотивира с ненавист. По-скоро нека претеглим кое е по-важно - тези пари да бъдат спестени за обучение на децата, за застрахователни, осигурителни или други финансови продукти или да купим поредния мобилен телефон, чиито функции използваме едва на 15%.
- В новата ви книга пишете, че боли да признаем пред себе си, че сме сгрешили. Това ли е най-голямата спирачка пред личния прогрес, а може би си партнират с вкопчването в определени навици и поведения?
Известният учен в областта на психология на емоциите Изард е убеден че бягството от срама и вината ни прави емоционално незрели хора. Ако сме емоционално незрели не е възможно да се усъвършенстваме като личности. В допълнение, закотвянето към определени схващания, разбирания и поведение ни бронира пред новото познание и себепознаването. Всички сме чували че от "Искъро по-дълбоко нема" и "Ти пари ми дай, акъл неща". Най-сложно в поведенческата икономика е че при конкретна ситуация действат няколко ирационални психологически склонности и изолирането на всяка една от тях е наистина труден и мъчителен процес, който изисква емоционална зрялост.
- Пишете за рационалното и нерационалното. Доколко опитът да се превърнем в по-рационални ни въвежда в нова нерационалност?
Условията на пазарна икономика предполагат рационалния подход - целта да се оптимизират усилията и да се постигне максимална полезност с минимални усилия. Ако някога преминем в друго качество на обществени и социални взаимоотношения и духовното, а не материалното стане водещо, то тогава рационалното ще бъде вече непотребно и ирационално.
преди 11 години Не бива човек да се опита да надскача стандарта си.Това ще го разори. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Разходите стават ефективни , но от това страда китайската икономика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не трябва да се помага на такива хора , когато останат на улицата те сами се коригират без книги и съвети . Нито един съвет не може да има ефекта на преживяното. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Biso, твоят познат е роб на болест наречена "Мания по новото" или както се нарича. Може да се нарече и зависимост от Новото. Повечето боледуваме от зависимост от това да си проверим пощата, или да прегледаме новините. Зависимости и болести колкото искаш. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Мой познати на 6-8 месеца купуват нов мобилен телефон, просто защото е излязъл следващият модел. Компютъра непрекъснато се упгрейдва, а на 2 години се сменя изцяло, защото е излязъл процесор на Интел с нова архитектура и незнам си колко ядра. Колата се сменя през година и половина две, въпреки, че старата е в отлично състояние и не създава проблеми. Само в тоалетната още нямат огромен плазмен телевизор. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аз смисъла на статията го разбирам така. Не гледайте как правителството харчи парите. Вие сами сте си виновни за всичко, защото не знаете как да харчите. Не ви трябва плазмен телевизор. Дайте парите си на държавата да видите тя как хубаво ще ви ги похарчи за ваше добро. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години В най бедната държава в ЕС където хората изпитват затруднения с покриването на разходите си за елементарни нужди като сметки облекло и храна,тази статия е пълен цинизъм. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Защо смяташ, че човек или се стиска, има пари в банка и живота не му доставя удоволствие, или прахосва всичко и си доставя макс. удоволствие?Можеш ли да си представиш и вариант, в който човек си живее с удоволствие, вкл. благодарение и на харченето на изработени пари, а освен това си има и банкови влогове, и други активи, придобити пак с част от тези изработени от него пари? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Кое е по-доброто - да живееш стискайки се, за да имаш пари в банковата сметка или да живееш с максималното ти възможно удоволствие от това което правиш и това което имаш? Един ден като ти свърши живота, ще кажеш - да съй в тъпака, що не се радвах на живота, ами си стисках парите в банката да им се радват банкерите:))Е, сега разбира се, съвсем друг е въпроса, кой как разбира "радостта от живота" и начина на живот с "2 или 200" ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Когнитивният дисонанс води до душевен дискомфорт. - Я па не съм съгласен с този дълбокосмислен извод. Ние на село като си напаснем двойките релевантни когниции, заменяйки втората ракия, с първата бира,започваме да поддържаме позитивна представа за себе си и информация, която противоречи на тази представа, бива отхвърляна/като развалено мезе/ или адаптирана /т.е изпита до дъно/, за да послужи за подсилване на позитивното себевъзприятие.Така че категорично в наше село, когнитивният дисонанс води до душевен комфорт. Освен това не е верно, че новият таблет ползуваме само на 15 процента. Ползваме го като отварачка за бирата, кога няма вилица и се снимаме дружно сите румени другари, а после пращаме снимки на Кире Канадецо по виберо, да се пука от яд, че не мое да игра табла с нами! отговор Сигнализирай за неуместен коментар