Демография на необразованите

В България се раждат по-малко деца и все по-голяма част от тях не ходят на училище. От друга страна учителите са все по-възрастни, а авторитетът им е все по-нисък - с тези думи описа ситуацията в българското образование проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на обществата и знанието при БАН, по време на дискусия "Образование и демография".

Тя коментира, че "пирамидата у нас е обърната" - имаме по-малко млади хора и увеличаващо се възрастно население, но младите хора са по-необразовани от възрастните. Проф. Христова отбеляза, че възрастните хора са преминали през по-сериозно образование и са имали дълго време за квалификация, а младите хора получават по-ниско образование, но тези от тях, които са с по-добро образование, заминават за чужбина.

В България жените с висше образование раждат средно по 1,2 деца. Тези данни са за жените във фертилна възраст - от 18 до 49 години, съобщи проф. Христова. Тя каза, че с "намаляване на образованието се стига и до непосещаване на училище и до раждане на 2,6 деца от по-ниско образованите жени във фертилна възраст".

"Идеалът на българската жена е свързан с нейната мечта да има две деца, но на нея нещо не й се дава от системата, за да реализира този свой идеал", коментира проф. Христова, цитирана от БТА.

Тя представи и образователната структура на етническите общности у нас. Според нея българите с висше образование са 25,6 процента, турците с такова образование са 4,9 процента, а ромите с висше образование са 0,5 процента. 18 процента са българите с основно образование, турците - 44,5 процента, а ромите с основно образование са 40,8 процента. 0,9 процента са неграмотните българи, турците - 7,5, а неграмотните роми са 21,8 процента.

От 1990 г. досега българите с висше образование, които на 100 процента са напуснали страната, са 31,9 процента, съобщи проф. Христова. Тя добави, че за този период българите със средно образование, напуснали България, са 47,6 на сто, а с начално образование - 4,8 процента.

В семействата на необразованите родители няма детски книжки и няма култура на уважение към образованието. На входа на образователната система децата от тези семейства са натрупали толкова дефицити, че образователните институции не успяват да ги компенсират и те отпадат рано от училище, коментира по време на дискусията министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Той отбеляза, че у нас "коефициентът на възпроизводство на майки с образование, по-ниско от основното, е 3,5 пъти по-висок от този на останалите, като това се отнася не само до броя на децата, но и до по-ранните раждания". Само за 20-30 години България е преобразена демографски в по-голямата част от територията си и по-нататъшното развитие на спиралата на демографията на необразованите е една от най-големите заплахи за съхраняване на страната и нацията, коментира министър Вълчев. Той заяви, че в страна без образовани хора няма работещи институции, икономика, гражданско общество и нормална житейска среда.

Министърът каза, че всички данни показвали, че "необразованите момичета раждат по-рано и повече деца". Според Вълчев "бъдещето на България не зависи толкова от това дали ще сме страна с по-голямо или с по-малко население, а дали ще сме страна с образовано или с необразовано население".

Демографията на необразованите провокира и емиграция на образованите българи, каза министър Вълчев и отбеляза, че занапред образованите ще искат "да избягат от средата, в която преобладават необразованите". 90 процента от ромите са с образование по-ниско от средното, но не е коректно да слагаме знак за равенство между необразованите и ромите, заяви образователният министър.

По думите му рецептата за прекъсване на спиралата на неграмотност е сложна, но от гледна точка на образованието тя се изразява в "задължително образоване и в мотивирани учители", като това е заложено в управленската програма на правителството.

"Непосещаването на училище и детска градина в задължителна училищна възраст трябва да се счита за равносилно на престъпление", заяви министър Вълчев. Той отбеляза, че образованието на децата до 16-годишна възраст е конституционно задължение и неизпълнението му дава морално право на държавата да използва инструменти на принуда и да обвърже социални и други права с това задължение.

Според министъра основният фактор за непосещаване на училище е културният, или отношението на семействата към образованието. Ранното отпадане на децата от училище или средните им образователни резултати зависят от образователния статус на родителите, от социалната и регионалната среда, както и от майчиния език на учениците, каза министър Вълчев. Той коментира, че намаляването на дела на преждевременно отпадналите деца и ученици е единственият индикатор, по който ЕС мери напредъка в училищното образование. 

Санкциите за родителите, чиито деца не посещават училище, съществуват в Закона за предучилищното и училищното образование, но не се прилагат на практика от общините, каза министър Вълчев.

Той отбеляза също, че учителите са най-важният фактор за задържането на децата в училище и затова в педагогическо образование трябва да се включват учениците с по-добри резултати в края на средното образование.

"Ако днес по-слабите ученици стават учители, в бъдеще всички ученици ще имат по-слаби образователни резултати, и всички специалисти и професии ще бъдат захранени с по-слабо образовани кадри", коментира министърът. По думите му за да станат повече добри ученици учители, "трябва да има чувствително увеличаване на възнагражденията и поддържане на средната учителска заплата над 120 процента от средната за страната".