България ще се нуждае от три пъти повече ИТ кадри до 5 години

Недостигът на квалифицирани кадри продължава да е основен проблем на сектора на информационните технологии (ИТ). В момента 15-20 хил. души са заети в сектора, като в рамките на следващите пет години страната ще се нуждае от три пъти повече специалисти. Това каза на пресконференция Стамен Кочков, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), цитиран от БТА. 

Около 80 на сто от фирмите, които членуват в БАСКОМ, очакват да увеличат персонала през следващата година, 17-18 на сто ще запазят равнищата на заетост и само две-три фирми смятат да намалят персонала, показват данни от вътрешно проучване на Асоциацията сред членовете й.

Според годишния доклад на Асоциацията "Барометър на българската ИТ индустрия 2014 - 2015", проведен сред близо 2300 софтуерни фирми, ръстът на приходите в сектора за пореден път е над 10% за 2014 г. Делът на износа в приходите се увеличава и достига до около 65 на сто.

Очакванията са през следващата година делът на сектора в БВП да достигне 2%.

Средната брутна заплата в сектора е 3 358 лева, като измерена през покупателната способност, заплатата на българските програмисти става идентична с тази на колегите им във Великобритания. От Асоциацията отчитат значително намаление през последните пет години на емиграцията на програмисти от България и тенденции на връщането на българи в страната от чужбина.

Почти 100% от сектора е в "светлата част", твърдят от Асоциацията. 

За последните три години са открити над 3 хил. работни места. Този ръст би могъл да е много по-голям, ако образованието намери начин да произвежда повече квалифицирани кадри, коментира Георги Захариев, член на Управителния съвет на Асоциацията.

България може да стане просперираща страна и ние знаем какво трябва да се направи за това, знаем точно какви мерки да се вземат и в рамките на колко години е възможно да се извърши подобна трансформация, но не можем да го направим сами, заяви Явор Джонев, заместник-председател на Асоциацията. Той подчерта, че критично важно в този процес е участието на държавата и университетите.

Джонев информира, че вече два проекта на Асоциацията се реализират. Първият е "Професия "програмист", като от него до четири години ще се усетят краткосрочните ползи. Проектът обхваща деца от 9 и 12 клас, които са ангажирани с професионалната квалификация паралелно с гимназиалното образование. Целта е за около две години те да придобият квалификация и да влязат в компаниите като стажанти, като в 12 клас да работят на половин работен ден. Идеята е след това да продължат висшето си образование и да се включат в ИТ индустрията, като всяка година повишават квалификацията си.

По наши прогнози, ако изградим около 25 образователни центъра в страната във всеки по-голям град, към 2020 г. около десет на сто от завършващите съответния випуск ще са готови специалисти, или става дума за около 6000 души, каза Явор Джонев. По думите му това ще реши проблема на индустрията с кадрите.

Джонев информира, че сега с Националната агенция за професионално образование и обучение се работи по проект за определяне на държавните изисквания за професията с прякото участие на софтуерната индустрия, която ще инвестира в разработката на изискванията, на учебните програми, в квалификацията на учителите, които да преподават в бъдещите обучителни центрове. От държавата се очаква да направи инвестицията в организацията на тези центрове.

Освен това се готви стратегия на ниво Министерски съвет за подпомагане на квалификацията на софтуерните специалисти и именно част от нея е проектът "Професия "програмист". Джонев изрази надежда следващата година програмите да са готови и първите пилотни курсове да са започнали.

Вторият проект на Асоциацията е фокусиран върху математиката за предучилищния и средния курс. Сега се подготвя мащабно сравнително изследване между новаторската "JUMP Math система" и традиционните начини за преподаване на тази наука. Изследването ще се прави следваща година и то ще е база за бъдеща държавна политика в тази област.

В проучването участват СУ "Св. Климент Охридски", НБУ и БАН. Засега според научната хипотеза на изследването всички деца могат да достигнат експертно ниво на компетентност по математика. Системата на преподаване осигурява качествено преподаване от всеки учител, който с интерес навлиза в темата. Уроците няма да бъдат оставени на импровизация на учителите, те ще са подобно на сценарий на пиеса, която трябва да се изиграе и от учителите, и от децата, коментира Джонев.

Идеята е да няма входящи изпити за обучителните курсове за деца, но ще има входяща подготовка, свързана с това да се установи дали детето покрива базови знания. Ако не ги покрива, детето няма да бъде отхвърлено, а ще може да ги навакса, преди да влезе в обучителната програма. Целта е не просто да се набавят квалифицирани кадри за ИТ индустрията, а да се подготвят хора с универсални умения, приложими и за други сектори.