В началото на Индустриалната революция текстилните работници в Средна и Северна Англия, основно тъкачи, вдигат спонтанен бунт, чупейки машини и изгаряйки фабрики, като твърдят, че новите машини отнемат техните работни места и заплати, пише за сайта project-syndicate Робърт Скиделски, професор по политическа икономия в Университета Уоруик, член на Британската академия за история и икономика и депутат в Камарата на Лордовете.
Въстаниците (Лудити) получават своето наименование и вдъхновение от Нед Лъд, по общо мнение чирак тъкач, който счупил две плетачни машини през 1779 г. в изблик на ярост. Робърт Калвърт написа балада за него през 1985 г.: „Те казваха, че Нед Лъд е идиот, който само разрушава“, започва песента. И после: „Той се обърна към колегите си и каза: Смърт на машините / Те унищожават нашето бъдеще и потъпкват мечтите ни.“
Бунтът на Лудитите достига своя пик през 1811-12 г. Обезпокоеното правителство изпраща повече войници в разбунтувалите се области, отколкото е разполагал тогава Уелингтън във войната с Наполеон.
Повече от сто Лудити са обесени или изпратени в Австралия. Взетите мерки възстановяват мира. Машините печелят: Лудитите получават периферна роля в историята на индустриалната революция.
Историците ни казват, че Лудитите са били жертва на тогавашната конюнктура на растящи цени и спадащи заплати, които са ги заплашили с глад в общество с минимално социално осигуряване. Лудитите обаче обиняват самите машини за своето нещастие.
Новите плетачни машини и механизирани тъкачни станове могат да превърнат преждата в плат много по-бързо отколкото повечето занаятчии успяват в своите работилници. Притиснати от фиксираните разходи (наемът и поддръжката на техните инструменти) и намаляващите цени на продуктите им, десетки хиляди семейства са били докарани до просешка тояга.
Тяхното положение предизвикало известна симпатия (Лорд Байрън държи блестяща реч в тяхна защита в парламента). Техните аргументи обаче не били състоятелни. Не е могло да се отхвърля прогресът – бъдещето е принадлежало на машините, а не на старите занаяти. Стремежът да се регулира търговията, казва Адам Смит, е като опита да се направлява вятърът.
Томас Пейн говори за радикализма на средната класа, като казва, че „Всяка машина, която съкращава труда, е благословия за голямото семейство, към което принадлежим“. Разбира се, би могло да има временна безработица в секторите, където технологиите навлизат, но в дългосрочен план, машинната продукция, чрез увеличаване на реалното богатство на общността, ще позволи пълна заетост при по-високи заплати.
Това е първоначалната гледна точка на Дейвид Рикардо, най-влиятелният икономист на 19 век. В третото издание на „Принципи на политическата икономия“ (1817) той обаче включва глава за машините, в която променя тона. Той вече е „убеден, че заместването на човешкия труд с машини е често много болезнено за работниците“ и че „същите фактори, които могат да увеличат нетните приходи в икономиката, могат в същото време да направят населението излишно“. В резултат на това „мнението на работниците, че машините са често пагубни за тях, не се дължи на предразсъдък или грешка, а е в унисон с принципите на политическата икономия“.
преди 10 години Още по-лошата новина е, че суровините са изчерпаеми и са монопол, което прави системата ептен неустойчива. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ами така е, това за което говориш(прахосването на ресурсите) е следствие от опита на хората , да организират обществото около принципа на самоцелната консумация/консуматорство. Стига се до такива откровени безумия, като планираното изхабяване на стоки, за да се поддържа потреблението, щото без тези нива на пУтребление ... поне в система, която е устроена като нашата : за да оцеляваш (да се издържаш) в 99% от случаите, тр. да получаваш трудов доход, за да получаваш такъв, някой тр. да пУтрИбяа продукцията ти/услугите. Като се отчете ефекта от скока в производителността на технологиите, се оказва, че все повече хора се конкурират за стесняващото се поле, в което хората все още не са изместени от машините (=> възнагражденията падат), а консумацията трябва да расте, за да се изплатят същите възнаграждения, които са били изплащани вчера, при по-слаба конкуренция на трудовия пазар и по-ниска производителност на технологиите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години вече се усеща привършване. Остава рециклиране, но колко ще рециклираш един материал, и колко пъти може това да стане за да си запазва качествата. В един момент ще усетим какво значи "лимитирани ресурси". Защото петрола, природния газ не можем да го рециклираме. Сериозно трябва да се замислим по такива сценарии. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години По моето виждане боагитете и бедните ще споделят всичко (без значение метода на принуда) през първия кръг. След това машините ще работят толкова евтино, че техните собственици фактически няма да могат да печелят защото няма да има достатъчно принадена стойнст и ще трябва едва ли не да раздават продукта си. Защото пък тези без машини няма да могат да си позволят да потребяват. И кой ще е печелившия тогава? Ако следваме тази логика, това ще е този който продава суровия ресурс - енергоносители и сурови материали. Макар, че ако и той копае всичко с машини, ще изкопае всичко и ще складира и само ще чака заявки от от оня дето преработва. По същата дефлационна спирала, която описвам би трябвало да поевтинее и ресурса, защото и той трябва да се пласира. Но колкото е по евтин ресурса - респективно колкото по бързо се пласира, толкова по-бързо се изразходва. Т.е. дори да сме намерили начин цялата планета да ползва възобновяема енергия за електричество, то при алуминия отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Има и трети вариант: това преразпределение за което говориш във вариант 2, да стане по пътя на принудата, а не по пътя на алтруизма историята сочи, че не са изолирани случаите, когато човечеството е прибягвало към такива подходи. ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Общо взето има два варианта. 1-ви вариант. Егоистичен. Капиталистите взимат всичката печалба за себе си и така докато не останат малко капиталисти и много машини. По някое време, машините ще видят, че тия нищо правещи хора, са с безмислено съществуване и в един слънчев ден просто ги премахват (всъщност ги обричат на бавна смърт и мизерия, точно както те са постъпили с бедните си събратя). Остават само машините да си произеждат и да се грижат за себе си. Човешката цивилизация при този вариант е обречена. Остава само цивилизация от машни. 2-ри вариант. Алтруистичен. Богатите капиталисти споделят плодовете на труда от машините с всички останали хора. Така човешката цивилизация се запазва, а машините произвеждат за хората, които спират да работят и започват да се занимават само с кретивна и научна дейност.Машините виждат, че от хората все пак има някакъв смисъл и ги оставят да си живеят. Оставят ги да живеят защото машините по примера на своите господари, също са алтруисти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ае лъки, ще сбъркам ли ако кажа, че си от контингента на "метачите" ? Защо не стои възможността за работа, която машините не могат да работят ? Сам ли да си отговоря или ще ся изявиш ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Както и да е, просто умствени упражнения..:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Нещата са по-оплетени отколкото показвате, че си ги представяте. 1.Първо работника ще бъде изхвърлен на улицата без заплати и осигуровки.2. Второ цената на себестойността на продукта ще е ужастно ниска, като ще представлява само материалите+енергията+амортизацията+ремонтите на машината. - може би си мислите, че това е хубаво, продължете да четете3. Тей като времето и сложността на изработка са сведени до минимум, НЯМА как надценката да е висока, защото тази продукция трябва някак да се пласира МНОГО бързо. Евтина стока - супер. Но какво води една продукция на минимум надценка? Тя не допринася за генериране на стойност, която да запълни липсващите средства в секторите, които се грижат за съществуването на хората. 4. Тей като няма кой да генерира благосустоянието на индивида - консуматор, той трябва да намали консумацията. А тези машини за какво са? Точно за лесно генериране на всякакви продукти за консумация. Това ще смъкне цената на този продукт ОЩЕ повече. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Трябва ли да чупим машините, които ни отнемат работните места?======Както в индустриалната революция обаче, машините няма да бъдат спрени! Никой не може да ги чупи! Защото те са защитени от закона! Законът, който предпазва богатите и собствениците, и който смазва обикновения работник! Законът на джунглата, в който само по-умният, по-съобразителният, този с повече късмет успява! За това - учение, образование и самоосъвършенстване - нагаждане спрямо ситуацията - в продължение на цял живот! Добре дошли в Капитализма! отговор Сигнализирай за неуместен коментар