Трябва ли да чупим машините, които ни отнемат работните места?

Помислете върху този пасаж: „машините могат да направят населението излишно“. Не би могло да се намери по-мрачна перспектива в икономиката. Ортодоскалните последователи на Рикардо обаче не обръщат внимание на този пасаж, приемайки го за пропуск на техния учител. На дали това наистина е пропуск?

Песимистичният аргумент е следният: Ако машини, които струват по 5 долара на час, могат да произвеждат колкото хората, които струват 10 долара на час, то работодателите имат стимул да заменят хората с машини до момента, в който разходите се изравнят, т.е. докато заплатата на работниците спадне до 5 долара. След като машините стават все по-продуктивни, заплатите все повече се доближават до нулата, правейки населението излишно.

Ситуацията обаче не е била такава. Делът на труда в БВП остава постоянен по време на Индустриалната революция. Песимистичният аргумент игнорира факта, че чрез понижаването на стойността на стоките машините увеличават реалните заплати на работниците, а нарасналата производителност на труда позволява на работодателите (често под натиска на синдикатите) да плащат повече на работниците. Песимистичният аргумент приема и че човекът и машината са близки заместители, но в повечето случай хората могат да правят неща, които машините не могат.

През последните 30 години обаче делът на заплатите в националния доход намалява, което се дължи на това, което професорите от Масачузетския технологичен институт Ерик Бриньолфсон и Андрю МакАфи наричат „втора машинна епоха“. Компютърните технологии проникнаха дълбоко в сектора на услугите, отнемайки работни места, за които до момента човешкият фактор се смяташе за незаменим.

В продажбите на дребно, например, Walmart и Amazon са водещи примери за нови технологии, които натискат заплатите на работниците надолу. Тъй като компютърните програми и хората са близки заместители за този вид работа, и имайки предвид нарастващата компютърна мощ, то технически няма пречки работниците да станат излишни в голяма част от сектора на услугите.

Все още обаче ще има дейности, които изискват човешки умения, които могат да бъдат усъвършенствани. Но като цяло е вярно, че колкото повече неща правят компютрите, толкова по-малко неща има нужда да правят хората. Перспективата за ограничаване на труда обаче трябва да ни изпълва с надежда, а не с лошо предчувствие, макар че в нашето общество все още няма механизми за превръщане на излишния труд в свободно време.

Това ме връща отново на Лудитите, пише авторът. Те твърдят, че тъй като машините са по-евтини от човешкия труд, тяхното въвеждане ще намали заплатите. Най-разумните от тях обаче са разбирали, че потреблението зависи от реалните заплати и че свиването на реалните доходи е това, което разрушава бизнесите. Преди всичко те са разбирали, че разковничето на проблемите, създадени от машините, не се намира в свободния пазар.

Лудитите не са били прави за много неща, но вероятно заслужават повече от периферна роля в историята, завършва Скиделски.