Биткойните - пари ли са?

Ще станат ли пари биткойните?

След като изложих позицията, базирана на австрийската теория, стигнах до два извода.

Първият е, че към момента биткойните не са пари. Втората е, че в бъдеще, теоретично това е възможно да се случи. В следващите редове ще изложа както моите притеснения, така и моя оптимизъм, относно практическото постигане на теоретичната възможност биткойните да се превърнат в общоприето средство за размяна …

1. Анонимност

Един от най-често изтъкваните позитиви, при използването на биткойните, е възможната висока степен на анонимност на техните притежатели. Основната причина за положителния контекст при тази характеристика е по-малката вероятност за държавно вмешателство.

На пръв поглед подобна теза изглежда напълно логична. От друга страна не се ли поражда въпросът може ли държавата не просто да търси начин за регулиране на системата, а вече да е част от нея? Знаем, че най-сериозните подобни капиталови възможности имат Националната служба за сигурност на САЩ (NSA), военните комплекси в САЩ, Великобритания, Япония и тн.

На пръв поглед това звучи като една конспиративна параноя, но именно анонимността катализира подобни мисловни треактории. А те са възможни до доказване на противното.
Ако разгледаме данните изнесени от Business Insider, само 47 души притежават 28,9% от сегашното количество биткойни (около 12 млн.). Още 880 държат 21,5%.

Следователно 927 души притежават повече от половината количество биткойни. Не може да не отчета, че биткойните имат много кратък живот и е нормално едно подобно разпределение. За мен - не ме притеснява изложената статистика, притеснява ме анонимността и смятам, че това е една от сериозните пречки пред бъдещата стабилност на биткойн системата.

За ефективна, т.е. пазарна, парична система е нужна повече прозрачност, отколкото анонимност. Разбира се, вярвам че тепърва тази и други подобни интернет валути ще се оптимизират, като една от насоките е насочена именно към по-висока степен на прозрачност.

2. Либертарианството през призмата на количествения лимит и Биткойн протокола

Често биткойните се свързват с либертарианството, в контекста на отъждествяването на интернет валутата като свободните пари. Тук може да се оформи интересен дебат около лимитираното количество биткойни (21 мил.) и фундаменталния Биткойн протокол.

Противоречив елемент според мен се крие във самата философия на извеждането на параметрите в  Протокола. Ако вземем на прицел горната граница, ограничаваща количеството може да направим интересни изводи.

На първо място е въпросът за нуждата от лимит, минимум или каквато и да е „записана” граница в протокол-манифест. Свободният пазар решава какво да е количеството биткойни. В този ред на мисли, то може да се установи и на по-ниско количество от 21 милиона.

Няма да навлизаме в дебат около идеята на Мизес, че количеството пари няма значение. Споменавам я, защото тя е пряко свързана с биткойните, в частност тяхното лимитирано количество. Според Мизес наличното количество пари в цялата икономика винаги е достатъчно за осигуряване на ползите от парите за всички икономически актьори.

Следователно критиките по въпроса, че достигането до лимита ще се превърне в пречка пред плавното функциониране на икономиката не е проблем (поне според Мизес). Аз имам малко по-различна теза, а именно че всички ние, пазарните субекти, трябва да имаме "контрола" над паричното предлагане.

С други думи, винаги трябва да съществува опцията за покачване на това предлагане, по изцяло пазарен път. Но това не е проблем пред биткойните, защото този поставен лимит може да се промени (виж по-долу). Също така тепърва ще станем свидетели на опит за по-сериозна конкуренция от страна на други крипто валути.

Контра аргументът, относно либертарианската същност на биткойните е, че самият протокол е изготвен на изцяло пазарна основа, което автоматично прави биткойните феномен на свободния пазар. Ответен удар може да се нанесе с очевадното неравномерно разпределение на текущото количество биткойни, следователно възможността от „пренебрегване” на определена част от биткойн притежателите.

От друга страна, всеки участник има досег до параметрите на Протокола, никой участник не е принуден чрез сила (както при фиат валутите) да използва биткойни, следователно отново стигаме до напълно либертарианската същност на биткойн системата.

Интересното е, че Протоколът може да се променя, чрез т.нар. консенсусно решение. Подобно решение може да е насочено дори към бъдещо увеличаване на количеството. Защо обаче ни е протоколно лимитиране на количеството след като компютърните експерти ни убеждават, че т.нар. копаене/добиване на биткойни е много труден и бавен процес.

В допълнение, възможността за създаването на биткойни става все по-трудна задача с приближаването до установения лимит. Има ли пречки пред това да не се уповаваме на протокол-манифест, а на самата система щом е надеждна и перспективна? Не е ли най-добрият координатор конкуренцията, а не протоколен консенсус?

Разсъждавайки по темата стигам и до техническия въпрос, дали „фиксираното” количество е нужно за остойностяване на целия процес на създаване на биткойни и съществуване на цялата система в настоящия формат? (Тук компютърните експерти имат думата) Но ако отговорът е положителен ще се отдалечим още повече от либертарианските идеи.