Липсата на директна употреба при биткойна, обаче, среща контра аргументи. Според "австрийския" икономист Иван Георгиев биткойните притежават такава директна употреба, защото първите транзакции с биткойн са срещу долари без тогава да е можело биткойн да се използва в размяна за други стоки.
Купувачите били предимно гийкове от определена субкултура на програмисти любители на свободата. Автоматично това означава, че биткойните изпълняват регресионната теорема на Мизес. Според нея дадена стока се превръща в пари само тогава, когато тя е притежавала директна употреба преди придобиването й на статут на средства за размяна.
Според мен обаче дебатът трябва да се насочи в по-различна посока. Почти всеки сегмент от теорията за парите има дискусионен елемент, което е съвсем логично с оглед честото навлизане в чисто философски размишления и дефиниции.
Мизес е обвиняван в това, че реално е застъпник на металическата (субстанциалната) теория, а не на субективната. Критичните аргументи са свързани с избора му на златото и среброто като пари. Разбира се, това са безпочвени критики, катализирани основно от недобро познаване на трудовете на Мизес и Ротбард. Двамата икономисти изхождат от историческия прочит на генезиса на парите … от бартерната икономика до техни дни. Дори преди намесата на държавата в икономическите процеси, среброто и златото са придобили общоприет статут на средство за размяна, а преди това са имали директно приложение. Уточнявам това, за да преодолеем от воле концепциите, че парите са възникнали само и единствено на база държавна принуда.
Забелязахте, че фиксирах „до техни дни”, което ни поставя пред предизвикателството да анализираме днес, а днес времената са доста по-различни. Анализът за това, какво представляват парите през призмата на Ротбард, е направен на база субективната теория, като компонент по компонент той е подредил пъзела на отговора на въпроса – защо хората са избрали златото и среброто?
Ако приемем анализите и дефинициите за коректни, можем ли да ги отнесем чрез операция “copy-paste” към днешна дата? По-скоро не …
В търсене на решението …
Теоретичните заигравания около темата за парите ни държи встрани от фундаментално по-важния въпрос. Той е свързан със структурата на самата парична система. Тя е основният фактор за качественото използване на субективната теория за „посочване” кое е пари и кое не е пари.
С други думи дефиницията на парите трябва да се изведе след извършване на парична реформа. В контекста на биткойните тази теза е още по-актуална. Виждаме, че още в самото си начало биткойните стават обсег на проекто-репресия от страна на централни банки и други правителствени институции.
Другото важно в случая е, че за да може ефективно да се използва субективната теория при избора на пари, в своята теоретична и практическа същност се нуждаем от парична реформа. Трябва да имаме напълно конкурентна среда при паричното предлагане (историята показва, че това не е наложително условие, но определено използването на този изчистен модел ще ми помогне по-отчетливо да представя идеите си).
Това означава липса на централна банка и държавни рестрикции върху цялостния паричен процес. Остава проблемът с плащането на данъците към държавата. Той е решим по две линии - или чрез изготвянето на пазарно претеглена кошница от определен брой най-използвани конкурентни пари в дадената страна (има и други идеи за преодоляване на „паричния проблем” базиран на принудата за плащане на данъци в определени пари), или чрез липсата на данъци.
Това е една отделна и още по-голяма тема, която ще бъде разгледана в следващи разработки. Важно е отново да се повтори обаче, че без извеждането й на преден план, дискусията около бъдещето на биткойните може да се обезсмисли.
В същия контекст може да споменем манипулациите около анализите за ефектите от златния стандарт. Според много критици той се е провалил многократно и е доказал своята неефективност. Манипулацията се крие в това, че „австрийският” вариант за „чист” златен стандарт никога не се е осъществил на практика. Дори по времето на т.нар. „класически” златен стандарт от 1815 до 1914 г. не е имало 100% златно обезпечение, да не говорим за ефектите от банкирането с частичен резерв.
Нека да приемем, че подобна реформа е факт. Представяме си, че имаме напълно конкурентна парична система, т.е. паричната база се определя от различни икономически субекти, като спечелването на доверието на потребителите на пари е изцяло в техни ръцете (дали ще използват физически злато или 100% обезпечени хартиени заместители, дали биткойни или покритие на база миксирани кошници ще бъде решено от свободния пазар).
В подобна ситуация субективната теория ще има пълната сила над определянето на парите. Тогава текущата дефиниция за това какво е пари дори губи своя смисъл - поне отчасти.
В този контекст, може ли биткойнът да стане пари? Може. Следователно концепциите на Ротбард ще са коректни към определен период, но не и към този теоретичен момент. Не трябва да забравяме обаче и другия сценарий.
Биткойните да не генерират нужното доверие, а теорията и анализите предложени от Ротбард, написани толкова назад във времето, да останат напълно актуални и днес.
преди 10 години Скромен Майстор на пиана от Перник ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Мерси, а ти кой беше ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години От 02.02.2014г., с поч`ти същия алгоритъм, започва да се копа за теракойни. Курса е още по-изгоден. Предлагат се на зелено, при курс 1Тк - 2Вк. Продавам Тк. От ФЕД съобщиха че до края на 2014, пускат мегакойни при по-скромен курс. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години 1) Засегнато е.2) Това, което твърдиш за доверието изобщо не е вярно. И също е обяснено в статията.3) Банките също. И двете системи имат защитни механизми, за които вероятно изобщо не си чувал.4) Също. Ако ходиш с кеш в джоба и някой те обере - гориш. Ако обаче си помислил за защитата нема да е точно така.Изглежда твоят анализ куца повече от статията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Много дълга статия, която не засяга няколко основни момента.1. За да стане биткойна реална и разпространена валута, зад нея трябва да доверие.2. Доверието може да бъде създадено или от трудно променяемите физически и количествени характеристики като при златото или от някоя държава или фирма.3.Биткойнът може да бъде хакнат или откраднат без да има никой, който да гарантира или компенсира в такъв случай.4. Същото се отнася и ако изгори сървърът или сървърите с информацията за моите биткойни. При банките поне някой може да понесе отговорност и да ме компенсират. отговор Сигнализирай за неуместен коментар