Добрите платци
На обратния полюс са безупречните платци. Сред тях са държави като Канада, Дания, Белгия, Финландия, Нова Зеландия, Сингапур, Швейцария и Англия. Те никога не са спирали да посрещат плащанията по държавните си дългове. Това обаче не означава, че те не са изпадали в кризи – пример за това е фактът, че от 1800 година досега средно на 17 години на Острова е имало банкова криза.
Китай също се нарежда сред оазисите за инвеститорите заради огромните си резерви и относителната си стабилност на фона на кризата. В историята на страната обаче има два банкрута – и в двата случая заради комбинация от външен шок и вътрешна криза.
САЩ вече са били в ситуация на технически банкрут
Макар всеобщият мит да гласи, че САЩ никога не са спирали обслужването на дълговете си, ако се погледне теоретично, това не е съвсем така. През 1790 година в страната е приет закон за емитирането на облигации, с които да се посрещнат дълговете на отделните щати. Тъй като по голяма част от новия дълг не се изплащат лихви преди 1800 година, някои по-стриктни теоретици разглеждат ситуацията като технически банкрут.
В историята на страната има и случай от 1979 година, при който заради технически проблем не са извършени плащания по три облигационни емисии. След разрешаването на трудностите инвеститорите получават полагащото им се с начислени за просрочието лихви.
Най-лошите кредитополучатели
В момента проблемите на еврозоната насочват вниманието към Стария континент, но всъщност най-лошите кредитополучатели са в Южна Америка. Венецуела и Еквадор например имат по десет банкрута в историята си. Бразилия пък, която сега е един от двигателите на световната икономика, е спирала обслужването на дълговете си девет пъти.
С по девет банкрута за последните 200 години са още Коста Рика и Уругвай.
А когато някой не плаща?
Историята помни случаи, когато разгневените развити страни реагират със сила на нежеланието на дадена страна да посреща дълговете си. Така се случва например през 1902 година с Венецуела, когато Великобритания, Германия и Италия блокират страната.
Конфликтът бързо ескалира и голям брой венецуелски кораби са потопени или пленени. Крайбрежието на страната пък е подложено на бомбардировки и страната остава напълно изолирана. В този момент се намесват САЩ и след няколко години преговори се стига до емитиране на нов дълг, включващ в себе си старите задължения.
Не всички случаи, в които някоя държава спира да си плаща дълговете, са свързани с липса на ресурси. През февруари 1918 година например правителството на Русия отхвърля всички съществуващи задължения от времето на монархията.
Следват продължителни спорове и в крайна сметка през 1986 година е постигнато споразумение за изплащане на средства на британски облигационери. Тринадесет години по-късно подобна договореност е постигната и с Франция.
преди 13 години bombandirvaneto moje i da bade s korabi. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години тогавашните блокади и обстрел са си чисти бомбардировки :) не е имало и самолетоносачи, така че най-логичното е обсадата да включва обстрел, евентуално десант :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години и как през 1902 г.е била бомбардирана венецуела като първи ние през първата световна използваме самолета за военни действия включая и бомбардировки отговор Сигнализирай за неуместен коментар