Новата икономическа политика, от която се нуждае България

Икономизиране на дипломацията

На пръв поглед изглежда, че свободната пазарна икономика дава неограничени възможности на България да развива своето производство във всички отрасли. Това далеч не е така. Нека вземем само общата селскостопанска  политика на Европейския съюз с нейните стриктни квоти за производство. От крупен износител на селскостопанска продукция България се е превърнала в голям вносител, а значителна част от храната, която българинът слага всекидневно на трапезата си, е вносна.

Неблагоприятното за нас международно разделение на труда е най-видимо в областта на селското стопанство, но не се ограничава само с него. Характерен пример е ударът, който българските транспортни компании понесоха с новите европейски регулации на дейността им. За да се подобри това положение е необходима дългогодишна целенасочена работа на държавното управление за промяна в това разделение, за извоюване на нови, по-добри позиции на международните пазари.

Според правителствената програма 2017 – 2021 година „външната политика на България ще се ръководи от принципа на прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни.“ Никъде в официалните документи обаче няма ясна формулировка кой точно е националният интерес. Вторият приоритет в програмата е „активно участие в изработването и реализирането на европейска политика“. А някой може ли да каже каква е била и каква е политиката на България в Европейския съюз? Какви цели си бяхме поставили преди приемането ни в съюза, как бяха изпълнени те? Какви са днешните ни приоритети, свързани с членството ни в Евросъюза и каква е визията ни за по-далечното бъдеще? Проблемите, пред които е изправена страната ни,  изискват нова, много по-активна политика вътре в ЕС. Цялата ни дейност там трябва да бъде подчинена на задачата за справяне с демографската криза и свързаното с нея ускорено икономическо развитие.

Ако искаме да имаме наистина ускорено икономическо развитие, ролята на държавата трябва да бъде да координира и подпомага дейността на предприятията, работещи за износ. В някои случаи това може да става с нейната пряка намеса, но предпочитаният подход трябва да е чрез насърчаване на браншовото самоорганизиране и неговото подпомагане с ресурсите на държавата. Крайният резултат може да бъде създаването на мощни външнотърговски дружества по пътя на публично-частното партньорство между държавата и съответните браншови камари на производителите, които да бъдат подпомагани от представителите на Министерството на външните работи, Министерството на икономиката и други институции.

Привличане на инвеститори във високотехнологични производства, които да повишават нашата конкурентоспособност на международните пазари. Анализ на информацията, публикувана от Българската агенция за инвестиции показва, че от 2004 до  2019 година държавата е отличила като клас А, клас Б и приоритетни инвестиционни проекти общо 305 проекта. Успокояващото донякъде е, че 120 от тях са в сферата на промишленото производство. Към обектите с реален принос за развитието на икономиката могат да се причислят и тези от категорията индустриални и логистични паркове и складови бази – общо 33, както и шестте проекта за развитие на транспортната инфраструктура, главно на въздушния транспорт.

Спорен е въпросът дали трябва да се дава държавна подкрепа за изграждане на хипермаркети, търговски, развлекателни и бизнес центрове – 21 на брой,  проекти в областта на недвижимите имоти (жилищни и офиси) – 13, както и за ваканционни, голф и спортни комплекси – 22 броя.

В областта на енергетиката са подкрепени 8 обекта, включително прословутите американски централи. Към тях се добавят и 30 проекта за възобновяеми енергийни източници, предимно соларни паркове. Тяхното изграждане отговаря на изискванията за страна-членка на ЕС, но в същото време бърка сериозно в джоба на българина. Радващо е, че през последните години изброяваме 22 проекта в областта на компютърните и други високи технологии. Срещу тях обаче стоят 19 проекта в сферата на услугите, включително и колцентрове, които едва ли осигуряват устойчиво развитие на страната.

По-интересен от количествения би бил качественият анализ на тези инвестиционни проекти. Той ще ни даде отговор на въпроса дали сме успели да привлечем най-добрите инвеститори с най-подходящите проекти за развитието на страната. Такъв анализ е задължителен при определянето на политиката на държавата за насърчаване на инвестициите в бъдеще. 

Инвестиции в приоритетни отрасли

Ако искаме да постигнем жизнено важния за оцеляването на нацията скок в доходите на населението, трябва да се ориентираме към най-перспективните отрасли,  даващи най-висока добавена стойност. Малка страна като нашата не може да бъде първенец във всички области и не бива да се опитва да го прави, защото това ще доведе до разпиляване на и без това ограничените ни ресурси. Вземането на решение кои да бъдат тези няколко отрасъла, зад които държавата да застане с пълната си мощ и които да издърпат напред цялото ни стопанство, е със съдбоносно значение.

България например има интелектуален потенциал да заеме челни позиции в информационните технологии. Кои дейности ще развиваме приоритетно ще можем да определим едва след като си отговорим на въпроса тръгваме ли по пътя на ускореното развитие, на защитата на националния интерес и какви жертви сме готови да  принесем в името на тези цели.

Държавата може да участва в създаването на водещи предприятия, в които тя е крупен акционер, както и да осигурява заеми за тях чрез Българската банка за развитие. След стъпването им на крака постепенно може да продава своите акции и да ги оставя в ръцете на частния капитал.

Крупни инвестиции трудно могат да се осъществят само с бюджетни средства. За привличане на вътрешни капитали за важните инвестиционни проекти държавата може да издава облигации. За успешното им пласиране обаче е  необходимо да се изгради високо  доверие между управляващите и обществото. Трябва да има надеждни механизми за прозрачност и ефективно управление, за пресичане на корупционните практики.

Валентин Съйков е работил като журналист във вестник „Труд“ и в други периодични издания. След 1991 година основава един от първите частни вестници - „Имоти“ и продължава пътя си като собственик на агенция за недвижими имоти и строителен предприемач. Избиран е пет пъти за член на Управителния съвет на Националното сдружение недвижими имоти, на което е един от основателите. Бил е два мандата председател на ФИАБСИ – България (българският клон на Международната федерация за недвижими имоти). В последния работен ден на 2020 година излезе от печат книгата му „2050 година е фатално близо. Ще я има ли България и след това?“. Материалът е написан за Investor.bg.