Новата икономическа политика, от която се нуждае България

Oт Валентин Съйков

В началото на третото десетилетие на XXI век България е изправена пред редица предизвикателства. Най-голямата опасност идва от триадата: демографска криза, незадоволителни темпове на растеж и структурни слабости на икономиката. Тя ни тласка надолу по пътя на постоянното намаляване на населението и задълбочаващото се изоставане от нашите партньори в Европейския съюз и от другите развити икономики в света.

Основен инструмент за справяне с демографската криза е ускореното икономическо развитие на страната. В нашите условия това означава достигане и надминаване на средното европейско равнище по основните икономически и социални показатели най-късно до 2050 година.

Програмата на българското правителство за 2017 – 2021 година започва с думите: „Вярваме, че не държавата създава икономика, заетост и доходи, те са функция на реалния сектор. Държавата създава правилата и формира бизнес средата. Тя е длъжна да създава добри правила и да следи за спазването им, да поддържа добра бизнес среда, за да може предприемачите да се чувстват сигурни и мотивирани, да развиват бизнеса си и да правят нови инвестиции. Всички опити на държавата да създава мащабна изкуствена заетост за сметка на данъците, събрани от гражданите, водят единствено до натрупване на нови задължения за бъдещите поколения“. 

Поотделно взети, твърденията от програмата са верни. Държавата наистина трябва да създава подходяща среда за развитие на бизнеса. Тя в никакъв случай не трябва да създава „изкуствена заетост“. Само че това в днешния свят вече не е достатъчно. Ние се нуждаем от нова роля на държавата, която да започне да дърпа активно икономиката напред.

Магистралният път за запазване и утвърждаване на България като модерна и силна държава преминава през изработването на национална доктрина, която да бъде приета от мнозинството от населението и от водещите политически сили. В нея трябва да бъдат формулирани ясни цели за развитието на страната поне за тридесет години напред и да бъдат очертани средствата за тяхното постигане.

Новата роля на държавата може да се постигне чрез промяна на нейните функции, а необходимите за новите дейности финансови и човешки ресурси ще се вземат от съкращаване на досегашните неефективни разходи и раздути щатове и най-вече от спиране на чудовищните кражби на обществени средства.

В моята книга „2050 година е фатално близо. Ще я има ли България и след това?“ съм предложил шест възможни направления на нова икономическа политика за България.

Коренна промяна в образованието, което да получи практическа насока за да се осигури максимално добра реализация на младите хора на пазара на труда и да се отговори на нуждите от кадри на съвременния бизнес. Училищното образование трябва да прекрачи смело в дигиталната ера. За това са необходими млади, високообразовани учители, които са на „ти“ със съвременните технологии. Тези млади хора трябва да бъдат привлечени към каузата на образованието с достойни възнаграждения и с много други мерки, които да направят труда им привлекателен. Трябва да се възроди професионалното обучение в средното образование, както и да се наклони балансът във висшето образование в полза на техническите специалности. За да развиваме днес Индустрия 4.0 трябваше още преди десет години да сме започнали да подготвяме кадрите за нея.

Сериозни инвестиции в научно-изследователската и развойната дейност с цел внедряване на върховите постижения на науката и технологиите в производството у нас. Новите технологии, разработвани  в Българската академия на науките или в частни лаборатории с държавни субсидии, могат да се предоставят на бизнеса не безвъзмездно, а като своеобразен стоков кредит, който да се връща след усвояване на производството. 

Целево стимулиране на създаването на ефективно работещи малки и средни предприятия във всяка община, които да дават поминък на хората по места. Мнозинството от българските общини са със съсипана икономика, рушаща се инфраструктура и продължаващ отлив на населението към големите градове и чужбина. Наливането на европейски средства по програми не може да запълни всички дупки и най-вече не може да бъде заместител на липсващата икономическа дейност по места. Силна и богата община, привлекателна за живот на хората, се създава на първо място с добре работещи, печеливши предприятия на нейната територия. Успешният бизнес на местните хора, комбиниран с привличането на инвестиции в модерни, високотехнологични предприятия е много по-надеждна гаранция за устойчиво развитие на местните общности, отколкото усвояването на средства за строителство на стадиони и спортни площадки  в обезлюдени райони, където не се чува детска глъч.


Валентин Съйков

Намесата на държавата в това направление може да се търси в две посоки. Първата е разбиване на властта на местните феодали, които са хванали целия живот на хората в мъртва хватка и задушават в зародиш всяка инициатива, парите от която не текат директно в техните джобове. Втората е активно подпомагане и дори иницииране на откриването на малки и средни предприятия, чиято продукция е необходима на вътрешния пазар или може да намери реализация навън. Това може да стане след анализ на вътрешното производство и потребление и на външнотърговския оборот, който да открои кои са възможните пазарни ниши. За тях държавата може да разиграе своеобразни ваучери, предоставящи различни икономически стимули за откриването на съответните производства в определени общини с изоставащо развитие.