Баховски: Заради доскоро високите депозитни лихви не се търсеха алтернативи

Финансистът с 20-годишен опит на международната сцена на частното банкиране, инвестиционното банкиране и управлението на финансите Петко Баховски е автор на книгата „How to Choose a Private Bank”.

От края на февруари книгата е достъпна и на български език под заглавието „Как да изберем личен банкер“ и дава ключова информация за личните инвестиции.

Издателите описват книгата като лесен за използване наръчник за всеки, който обмисля или вече използва услугите на частното банкиране, но смята, че е необходимо да задълбочи познанията си в тази сфера.

Петко Баховски има сериозен опит в редица водещи банки като Credit Suisse, JPMorgan и Coutts, работещи както в развитите страни, така и на развиващите се пазари.

По време на представянето на книгата в София с г-н Баховски поговорихме за поведението на вложителите, спазването на банковата тайна и като цяло - за нуждата от личен банкер.

Г-н Баховски, случилото се с Корпоративна търговска банка и последвалото изплащане на депозитите показа няколко неща. Първо, гражданите потърсиха доверие в най-големите банки в страната, поверявайки им депозитите си. Второ, потребителите все пак предпочетоха и тези банки, които предлагат най-високите лихвени проценти на пазара. Какви са поуките от случилото се и от поведението на вложителите?

- Тук има два елемента. Подобно нещо не се бе случвало в скоро време. Доста голяма част от хората са забравили 90-те години, когато също имаше фалити на банки. Хората са свикнали да гонят депозити с високи лихви, понеже сравнително скоро на пазара човек можеше да намери депозити при лихвени проценти от над 5%, 6%, дори 7%, а да не говорим и за повече. Според мен това удобство от високите лихвени проценти не накара хората да търсят или да се обучават за инвестиции в други финансови инструменти.

Друго, което ми направи впечатление, е, че, след като тези с депозити до 100 хил. евро си получиха парите от КТБ, отново се чувстват удобно да търсят най-високите лихвени проценти по депозитите. Мисля, че тук вече се различава клиентската психика по това, че тези, които са пострадали и са имали повече пари там, по друг начин виждат нещата.

А тези, които сега претеглят рисковете повече, търсят начини да диверсифицират по-добре, т.е. да вложат средствата си поне в няколко банки, и евентуално също да имат инвестиции в някакъв тип финансови продукти и в случай, че нещо стане с банката, да могат да получат поне пазарната стойоност на първоначалната си инвестиция.

Според Вас именно високите лихвени проценти на пазара на депозити не са накарали хората да търсят други алтернативи за инвестиции или спестяване, така ли?

- Мисля, че това е първата, основната причина. Другото, което забелязвам, е, че банкерите все повече се обучават да предлагат друг вид продукти като фондове или директни инвестиции в акции и облигации не само на българския, но и на външните пазари. Но това става с обучение на банкерите и на клиентите. От една страна клиентите сами се обучават, от друга – банкерите също помагат за обучението на клиента, но самият той трябва да е уверен, че самият банкер, който предлага конкретен инструмент, го разбира.

Защото, ако банкерът действа само като канал за дистрибуция на продукти, то тогава вече става опасно за самия клиент да купува подобни продукти, за които банкерът има само за задача да продаде дадено количество този месец.

Като че ли се промениха нещата. По какъв начин хората могат да потърсят алтернатива? Сами – от гледна точка на това, което искат да постигнат като риск и възвръщаемост, или с помощта на специалистите, т.е. - те да търсят пряко клиентите си?

- Това зависи и от човека – доколко иска да инвестира време, доколко има време и желание да инвестира и изучава тези продукти. А като казвате „специалист“, ако като такъв той предлага само един тип услуга, то той ще има желанието да продава тази конкретна услуга или този конкретен продукт. Идеята на личното банкиране всъщност е, че банките, които развиват този бизнес, искат да предлагат съвкупно обслужване на клиента, а не само един продукт или един фонд.

Споменахте, че раздробяването на депозити в няколко банки е един вид диверсификация?

- В книгата съм разгледал диверсификацията на три основни стъпки. Първата е географска. При нея клиенти, които обикновено имат повече средства, гледат да диверсифицират и самите държави. Като втора крачка диверсификацията идва за разпределение на активите между различни банки и чак тогава гледаме диверсификацията на ниво портфейл, в какво е инвестицията, как е инвестирал клиентът. Дори и от гледна точка на риска, който може да поеме клиентът, може да се направи диверсификация.

Какво трябва да направят българите, за да обърнат поглед към алтернативните инвестиции на депозита?

- Доколкото виждам, вече доста от банките предлагат услуги за управление на активите. Инвестиционните посредници и брокерските къщи също започват да съветват. От друга страна е важно да имате доверие на банкера, когото избирате. Дори една банка да не предлага всички продукти, има такива, които предлагат доста богат избор от фондове, които са от тяхна свързана компания. Говоря за чуждите банки тук. Има банки, при които няма такова нещо, нямат собствени фондове, но всъщност предлагат фондове от няколко много добри компании, които дават достатъчно добър избор на клиента.

Но въпросът пак опира до това банкерът ви да ви разбере, да успее да прецени вашите нужди, финансово положение, стремежи, желание за това, което искате да постигнете в дългосрочен аспект, и на базата на това да ви даде добър съвет или добър избор от продукти, които заедно с негова помощ да разберете.

Обикновено парите, които са на депозит, дългосрочно не носят такава възвръщаемост в сравнение с другите финансови инструменти.

В тази връзка расте ли нуждата от личен банкер?

- Да. За банки, които предлагат лично банкиране, подобно на това в Швейцария, банкерите имат много силна връзка с клиента от гледна точка на това, че, за да получи най-доброто обслужване, клиентът трябва да се разкрие колкото се може повече, за да може банкерът да го разбере. В същото време банкерът трябва да е доста добре обучен и подготвен, за да направи това. Процесът е двустранен. Но ако банкерът не е добре подготвен и не разбира клиентските нужди, дори клиентът да се разкрие, банкерът няма д му помогне доникъде.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.