Васил Велев: Стажантът е осъзнат разход за работодателя

Васил Велев е председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той участва в откриването на конференцията “Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката".

Непосредствено преди началото на събитието с г-н Велев разговаряхме за проблемите в образованието, за необходимостта от дуалната система, за очакванията на студентите, когато започват стаж.

Ето какво сподели по тези и други въпроси г-н Велев като един от представителите на бизнеса непосредствено преди началото на събитието, организирано от Bulgaria On Air, Investor.BG и Bloomberg.

- Г-н Велев, има ли общ език между бизнеса и образованието?

Специализираните катедри от икономическия сектор намират общ език с бизнеса, разбира се, но като цяло основата на проблема е, че при нас няма система за проучване потребностите на пазара на труда и има голямо разминаване в това, което произвежда образователната система и това от, което се търси на пазара на труда.

Има голям излишък в хуманитарните специалности и сериозен недостиг на инженерно-технически кадри. Не само в ИТ сектора, но и за традиционните индустрии – машиностроене, електротехника. Очевидно се пилее обществен ресурс. Доколкото има такава система за държавната поръчка, за формирането на план приема, в нея бизнесът, със своите потребности, не участва адекватно. Разбира се, далече сме от мнението, че само бизнесът трябва да казва от какво има нужда, но не може да се мине без него.

- Т.е. това, което наистина забелязваме, е, че няма стандарт от държавата, по който да се определя какви специалисти да се произвеждат и – съответно – да има стратегия, която да определя каква държавна поръчка се изисква от даден сектор. Защото виждаме, че пазарът се пренасити от икономисти, прависти...

... социолози, психолози, PR специалисти... Да, така е. Причините са комплексни. От една страна обучението в инженерните дисциплини е много по-трудно, отколкото в хуманитарните. След това работа е производството, където не се предлагат най-привлекателните условия на труд. И не на последно място – възнаграждението не е достатъчно атрактивно, с изключение на ИТ сектора. Но въпреки че там средната заплата е по-висока от сектора на финансите и енергетиката, но и там има сериозен недостиг на софтуерни инженери.

Другият голям проблем е квалификацията на придобилите инженерна специалност. Тя не отговаря на потребностите, не е на висота. Поне това сочат проучванията на бизнеса. Наскоро излязоха резултатите от анкетата на Българската-търговско промишлена палата. 77% от анкетираните предприемачи и работодатели не са доволни от нивото на квалификация на кадрите, които идват от студентските скамейки.

- Какво могат да направят университетите по този въпрос?

Поставяме под съмнение някои „свещени крави“, като автономията на университетите. Ако автономията означава да се прави това, което е добре за колектива на университета, а не това, което е добре за обществото, очевидно ние организирано трябва да се преборим с тази автономия. С данъците си ние финансираме тези университети, а не получаваме от тях продукцията, от която обществото има нужда. И не става дума само за инженерни кадри.

За нас не е ясно защо ректорите се избират от академичната общност. Това е все едно бордът на директорите на дадено дружество да бъде избиран от общо събрание на синдикатите, а не от общото събрание на акционерите. В крайна сметка в някои случаи избраният ректор трябва да провежда реформи. А академичната общност може да избере такъв човек, който да не провежда реформи. Или обратното, ако са избрали друг, да бъде сменен.

Друг много сериозен проблем е наличието на повече от 50 висши училища в малка България. Това безспорно е разпиляване на научен и преподавателски потенциал. А в нашето средно образование се изостави, или силно закърня, преподаването по математика, физика, химия, механика, електротехника. Много техникуми заприличаха по-скоро на езикови гимназии. Оттам идва и недостигът на технически кадри и слаб прием в техническите дисциплини.

Както се вижда и отпадането на ученици в ранното образование може би също оказва влияние, защото на входа на университетите местата са повече от кандидатите. По този показател ние не стоим много добре, но не сме и най-зле в Европейския съюз.

- Какви препоръки може да отправи бизнесът към студентите? Да разчитат ли само на университетите, да се фокусират ли повече върху областта, в която искат да се развиват.

Добре е студентите, които по време на своето обучение, да потърсят възможност за стаж, за контакти с практиката. Много студенти това го правят. Не съм сигурен дали работещите студенти в редовна форма на обучение не са и повече от тези в задочна форма. Въпросът е обаче дали този труд, който полагат по време на обучението е свързан с това, което учат, или е просто работа, която са успели да намерят. По-скоро е второто.

Тук отново се връщаме към въпроса за план приемът. Ние в продължение на 10 години бием камбаната за реиндустриализацията. Но това не е само проблем за нас, но и за Европа. Тя също се деиндустриализира, а не може да разчитаме само на услугите за постигането на устойчив растеж. Това видяхме и от кризата. А индустрия се прави с инженерно-технически кадри и предприемачи. Но именно от тях има най-голям недостиг в момента.

- А по време на криза и висока безработица - насочват ли се хората към образованието?

Образованието е ценност за българина. Всъщност процентът на висшистите е най-нисък. Това е причината хората да се образоват. И обратно – при тези с ниско образование процентът безработни е най-висок. Проблемът е, че повече от половината от висшистите не работят това, за което са учили. Дори не заемат позиции, за които се заема висше образование. Пак се  връщаме на планирането на приема – съответствието на пазара на труда и специалностите, в които се обучават студентите.

- Очакванията на студентите са, че като започнат стаж, ще получават някакво възнаграждение. От друга страна работодателите не са склонни да заплащат стажа. Как двете позиции намират допирната точка?

Самото стажуване за работодателя е разход на време за производство, на времето на обучаващия. Специалистите със средно или висше образование много рядко имат принос ктм резултата на съответното предприятие. Стажантът е осъзнат разход за преподавателя, за да може да попълни структурата си, да гарантира една приемственост. Младите хора, които идват на работа, нямат нужната квалификация да заемат средни позиции. Ето защо е нужен процес на дообучение и доквалифициране през първите месеци – време, в което не може да се очаква високо възнаграждение от студентите.

- Работодателят изцяло ли счита стажуващият за разход или мисли за него като за бъдещи ползи, след като приключи стажа?

В много предприятия има стипендианти, които получават стипендия с договор за реализация в това предприятие при завършване в рамките на 3 до 5 години, където не се изисква и стаж. Работодателите ясно осъзнават тази потребност Човешките ресурси са най-ценният капитал. Без тях машините са само купчина желязо. Проблемът е, че нашият бизнес е основно малък и среден. Студентите работят в такива предприятия, чиито възможности не са много големи. Подобни предприятия много често са изправени пред проблема за своето оцеляване и това не предполага стратегическо мислене какво ще стане след 30 години или след 10.

- Как мислите – дали студентите са готови сами да създадат едно малко или средно предприятие в днешно време? Могат ли да бъдат инициатори или предприемачи?

Всеки може да бъде предприемач. Това не винаги се случва. Някои се опитват и се отказват. Други не се и опитват. Спорно е дали предприемачеството може да бъде научено. Може би то е възпитавано.

- Подкрепя ли бизнесът дуалната образователна система?

Би било грешка да се копират модели за дуална система например от Австрия, Германия и Швейцария без да се отчитат националните особености. Като цяло бизнесът подкрепя една такава промяна. Според нас тя ще допринесе за това обучение, за това план приемът да съответства по-пълно на потребностите на пазара на труда, защото, за да получи един ученик работно място по време на ученето си, то трябва да има потребност от даденото работно място. И обратното – ако при дадени специалности това не се случва, очевидно там трябва да бъдат редуцирани местата.

- Под каква форма трябва да участва бизнесът при създаването на програми, при провеждането на консултации с университети, за по-добрата реализация на дуалната система?

Разбира се, при създаването на програмите и най-вече при предоставянето на стажантски позиции.

- Но и образованието трябва да се срещне с бизнеса, за да се създаде дуалната система.

Да, тук има и една друга заблуда, че производствените центрове, центровете за професионално обучение, които разполагат с база, могат да вземат участие и да имат принос в този проект. Това не е така, защото центровете за обучение няма как да имат по-добра съвременна материално-техническа база, каквато притежават самите предприятия. Тя постоянно се променя, реформира и това са много сериозни разходи за поддръжка. Затова обучението трябва да става в предприятията.

Какво каза Васил Велев по време на откриването на конференцията “Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката“ - вижте във видео материала.