Йeнс Тирфелдер: Санирането може да бъде един от двигателите на икономиката

За пазара на строителни материали и тенденциите в строителния сектор разговаряме с Йенс Тирфелдер, управител на Ксела България.

Йенс Тирфелдер е строителен инженер от Техническия университет в Дрезден. След завършването на следването си работи в катедрата за строителни материали на същия университет, където участва в разработването на проекти, издаване на становища и се занимава с преподавателска работа. Стажът му в строителния сектор е над 28 години.

В Ксела Тирфелдер е вече от 22 години.  Кариерата си във фирмата започва през 1992 г. като регионален търговски мениджър в провинция Саксония, Германия. От 2004 г. ръководи бизнеса на Ксела в Русия и изграждането на първия завод за клетъчен бетон в страната. От 2008 г. до февруари 2010 г. е в управлението на КСЕЛА в Полша и отговаря за разширяването на дейността на фирмата в балтийските страни и Украйна. Същевременно ръководи и оперативната дейност на Ксела в Украйна.

В Ксела България Йенс Тирфелдер е от 2010 г.

Г-н Тирфелдер, какво се случва на пазара на строителни материали на фона на актуалните тенденции в строителството и възстановяването от кризата?

Към момента не се наблюдава ясен ръст по отношение на новото строителство. Отчита се по-скоро засилване на активността и увеличаване на продажбите на вече построените жилища. Това се потвърждава и от статистическите данни, но този процес не оказва никакво влияние върху производителите на строителни материали, тъй като тези обекти са вече изградени.

Преди известно време прочетох, че около 100 хил. новопострoени жилища са празни и се предлагат активно на пазара на недвижими имоти. Макар и това да е знак за раздвижване на пазара, този факт не влияе върху нас като производител на строителни материали. Освен това, през първите три месеца на годината е започнало строителството на само 1 600 нови жилища, а това не е много. Въпреки това, ние все още очакваме повишаване на дейностите, свързани с новото строителство.

Тенденциите, които забелязваме, са, че инвеститорите са предпазливи. В разговорите ми с архитекти, строители и колеги от бранша те също споделят подобно мнение. Изборите за Европейски парламент приключиха скоро и резултатите са известни. Много хора по-скоро изчакват как ще се развият процесите в бъдеще, тъй като в България голяма част от проектите се реализират чрез държавни поръчки.

Всъщност Европейската комисия ни спря пари и по програмата „Регионално развитие“ - една от двете програми, които финансират строителни дейности, освен „Околна среда“, а това има пряко отношение с обществените поръчки и изпълнението им ... Не бих искал обаче да коментирам в детайли политическата обстановка в България, защото съм тук от скоро, но считам, че този факт е от голямо значение.

Казвате, че инвеститорите са предпазливи. Ясно е, че това е заради политическата ситуация и пренареждането на политическата карта в Европа, тъй като това оказва влияние и върху икономиката. Има ли Вашият бранш подготвени различни сценарии за развитие в зависимост от подреждането на политическите сили на фона на резултатите от Европейските избори?

Ние сме зависими от тази ситуация, но се опитваме стратегията ни да бъде колкото се може по-независима. Имаме три посоки, които активно развиваме. Първата са обновлението, санирането и ремонтите. Това е пазар, който винаги ще съществува, но проблемът е, че клиентите са малки, ние не ги познаваме и директният контакт с тях е затруден. По тази причина непрекъснато усъвършенстваме маркетинговата си стратегия.