Участвал съм в много дискусии за това кой какви отговорности има в строителния процес. В България този въпрос е разрешен твърде опростено – инвеститорът казва какво да се прави. Естествено, той осигурява парите, но въпросът е и какви са интересите му и ако аз проектирам една сграда, без значение дали жилищна, или друга, аз съм отговорен не само за проекта сам по себе си, но и за разходите за енергия. Посоката, в която трябва да се развиваме тук, в България, е да излезем от съсредоточаването единствено върху строителните разходи. Те, разбира се, са много важни, но са само част от общите разходи. Ние бихме искали да допринесем за активизирането на тази дискусия, тъй като виждаме бъдещето си не само като производител на строителни материали, но и като доставчик на услуги.
Главният въпрос е кой участва всъщност в строителния процес и какви са неговите конкретни задължения? Има добри норми и закони в България – малко или много са актуализирани, но това, което в следващите години трябва да се подобри чувствително, е контролът на изпълнението. Частните инвеститори трябва да си зададат въпроса дали искат, когато строят през 2014 г., да имат продукт, който да отговаря на съвременните изисквания. Подобни въпроси трябва да си задават и купувачите. Освен всичко, доброто строителство не би трябвало да бъде толкова скъпо и съм готов да дискутирам с всеки, който има желание. Това, което се случи преди 2009 г., вече е отминало и няма да се повтори. Клиентите сега имат възможност да кажат какво точно искат и могат да го дефинират.
Как очаквате да се движи пазарът в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план?
Считам, че би бил краткосрочен успех за 2014 г., ако постигнем същия строителен обем като през 2013 г. - както в новото строителство, така и в ремонтните дейности. Наблюдавайки официалните статистики, строителната продукция от януари до април е под тази от предходната година и не виждам индикации, че в краткосрочен аспект ще се подобри чувствително.
В средносрочен аспект – от 2 до 4-5 години, виждам леко подобрение на годишна основа, особено в строителството на еднофамилни къщи. Считам, че има индикатори, че това ще се случи. Другото направление, в което присъстваме – промишлените сгради, зависи изключително от по-нататъшното развитие в икономиката. Ако вярваме на прогнозите, че брутният вътрешен продукт (БВП) ще се увеличава с около 2,5% годишно, това ще повлече след себе си и съответните инвестиции.
Определено не смятам, че ще преживеем отново онези времена от 2007-2008 г., когато имахме по 65 хил. разрешителни за строеж годишно в сравнение с едва 12 хил. през миналата година. Ако погледнем по-критично, много млади хора напускат България, особено такива, които са добре образовани. Ако не се намери начин те да бъдат привлечени да останат в страната, хората, които биха инвестирали в семейство, в дом, просто ще липсват.
Смятам, че санирането има огромен потенциал в дългосрочен план, имайки предвид състоянието на съществуващите сгради. Виждаме първите положителни стъпки в тази посока, но предстои много работа на всички участници на пазара. Това може да бъде и един от двигателите на икономиката в бъдеще, тъй като работите по санирането ще представляват по-значителна част от строителните дейности и всички трябва да се адаптираме към това.
преди 10 години А какво е саниране? Лепене на най-евтин стиропор по външните фасади или нещо повече. Проекти, Енергийни паспорти, Енергийна ефективност, смяна на дограмите с най-ефективни такива, Комплексно саниране от мазата до тавана. Саниран блок с потришени стъкла на мазите и т.н - чести картинки български. Работата на парче няма да раздвижи нищо. Няма капитал, нито инвестиция кой знае каква. Трябва да е сериозна работата, в т.ч. градинки и околоблокови пространства, улуци, тротоари, слънчеви панели по покриви и т.н. За мен си е напълно неефективно това дето се прави на парче в почти всички случаи и то няма да е сериозен двигател освен ако ЕС не реши все пак, че от това по-малко крадем и да даде повече пари - аз не вярвам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За качествена изолация се използват различни минерални и каменни вати от доказани производители и поставени от мислещи и спазващи технологията на монтажа майстори.А лично за мен е необяснимо,защо лист(1м2) стериопор , който тежи 100-200гр. се монтира с 5 дюбела от 25см.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Пълен ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години И аз ако продавах строителни материали щях да твърдя същото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Прекаляваш с вятърните мелници.Ако санирането е направено както трябва (по оригиналната технология) не пречи на сградата да диша, нито някъде се образува мухъл. Българските майстори по всичко работят и правят каквото и както си искат и затова резултата е такъв.Има си стандарт и през определено разстояние трябва да се оставят хоризонтални ивици в топлоизолацията от най-долния край на сградата чак до самия покрив. Те служат за избягване точно на тези ефекти, за които ти говориш.В желанието си да бъдеш обективен правиш неверни твърдения за санирането или топлоизолацията. Положението с мухъла и конденза е пак заради многото простаци, мошеници и български псевдомайстори, които си мислят че знаят повече от тези, които създават технологиите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Радвам се за теб, само дето не всеки има възможността лично да проверява качеството на строителството, особено при саниране на панелки. Коет ни води до по-рано описания от мен положителен икономически ефект :] отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Аз лично живея в новопостроена сграда с добра вътрешна вентилация и никога не е имало мухал! Кърти, не кърти, лично проверявах качеството на строителството преди да си купя жилището и се отказах от един друг проект точно поради ниското качество на изпълнението! Държавата или някой друг никога не може да замени личната отговорност на потребителя! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Мухълът се образува във всички санирани сгради, включително и новопостроените, където няма добра вътрешна вентилация.А отговорността да искат качествена услуга направо ме изкърти :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Мухал се образува не в санираните сгради, а в некачествено санираните сгради! Отговорност на хората живеещи в санираните сгради е да искат качествена услууга!Евросредствата могат да бъдат само бонус в този процес! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Освен това, санирането пречи на сградата да диша, поради което тя задържа влага и се образува мухъл. А мухълът както знаем въздейства зле върху човешкия организъм. Това ще доведе до следните "бонуси":1. Ще се купуват по-масово препарати за хим. въздействия, с което ще се увеличи още повече икономическия ефект на новия "икономически двигател".2. Пенсионерите в панелките, няма да си купуват екстрите от поз.1 и ще измрат по-рано, като така ще се намали тежестта върху пенсионната система.И разбира се не на последно място - ще се намерят видни държавни люде, дето да усвоят отпуснатите средства, чрез роднинските си фирмички, щото при тая бюрокрация не всеки може да се вреди до разните му там оперативни програми. отговор Сигнализирай за неуместен коментар